ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
София, 03. април 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 20 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 166/01.10.2019 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 211/2019, с което е отменено решение № 117/22.04.2019 на Разградския районен съд по гр. д. № 2353/2018, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 200 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Н. А. Б., представлявана от адв. А. М., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, който е разрешен от в противоречие с ТР № 1/21.06.2018 по тълк. д. № 1/2016, ВКС, ОСНГТК, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата „Валли-10“ ЕООД не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че братът на ищцата И. А. К. е работил при ответника като „Общ работник-строителство сгради” към 09.03.2016 г., когато е участвал в извършване на СМР по Изграждане на площадкова канализация за битови и отпадъчни води на обект „Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия“, като при монтаж на тръба в прокопан изкоп внезапно се свлякла земна маса от стените на изкопа, бил напълно затрупан и починал на място (вследствие получена тежка черепно-мозъчна травма; счупване на ребра; счупване на дясна подбедрица от затрупване със земна маса). Тази злополука е призната за трудова с разпореждане на НОИ, Разград, като е установено, че ответникът като подизпълнител при извършване на СМР на обекта не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия работник, като го е допуснал до работа по изкоп с неоформени вертикални стени с дълбочина около 4 м., с ширина около 2 м. и дължина около 10 м., от двете страни на който изкоп по дължина на отвал е натрупана изкопна земна маса, примесена с части от бетонови плочи, без да са предприети подходящи мерки за осигуряване на безопасност на изкопа чрез използване на подходящо укрепване, вследствие на което и при допълнително овлажняване на земните маси в източната страна на изкопа е настъпило свличане на земни маси, примесени със строителни отпадъци и работещия в дълбочина около 4 м. И. К. е затрупан от свлечената земна маса. Посочено е, че лицата, допуснали нарушения на ЗЗБУТ и Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд са техническият ръководител на обекта и ответникът, на който е издадено наказателно постановление. В случая като безспорно е прието, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника във връзка с настъпилата трудова злополука на основание чл. 200 КТ, като липсват доказателства за това, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, извършвайки нарушения на служебните си задължения, което да е основание за прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ. Макар въззивният съд да е приел, че ищцата е сред кръга от материално легитимирани лица да получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР № 1/21.06.2018 по тълк. д. № 1/2016, ВКС, ОСНГТК от приетите по делото доказателствата не е установено, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищцата с нейния брат надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, нито да е преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, в повече от нормалното на присъщата родствена връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Съгласно показанията на тримата свидетели се установява, че ищцата и пострадалия са имали отделни семейства и са живели в отделни домакинства в едно и също населено място; били са привързани един към друг, често си гостували и са си помагали, когато е било необходимо, като връщайки се от работа, ищцата често посещавала дома на родителите си, където живеел и брат й със семейството си; тежко преживяла загубата му, станала по-затворена, започнала да приема лекарства за успокоение. Въззивният съд е достигнал до извод, че установените отношения са типичните проявления на близка родствена връзка брат-сестра, на обичайните, нормалните отношения на обич и привързаност в такива случаи, поради което е нормално и естествено ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на смъртта на своя брат. Прието е, че първоинстанционният съд не е отчел, че признаването на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, не е обусловена единствено от формалната връзка на родство и обичайните в такива случаи морални болки и страдания, а и от наличието на отношения между нея и пострадалия й брат, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич, каквито в случая не са установени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС ОСНГТК, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая обаче въззивният съд е приел, макар ищцата да е от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като негова сестра, от доказателствата по делото не може да се направи извод за съществуването на особено близка житейска трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания, във връзка с полагани взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 166/01.10.2019 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 211/2019.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.