2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 207
гр. София,06.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4167 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 206/07.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 54/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 463/23.11.2018 г. по гр. дело № 357/2018 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС), жалбоподателят е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца К. К. Г. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 10 200 лв. –обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, претърпени в резултат на обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление, за което той е оправдан с влязла в сила на 21.11.2017 г. присъда по в.н.о.х.д. № 463/2017 г. на ПОС; присъдена е и законната лихва върху посочените суми, считано от 23.05.2018 г. до окончателното им изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба на ответника ПРБ е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът К. Г. не е подал отговор на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора ПРБ, като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че били налице критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка се твърди противоречие на въззивното решение с т. 11 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 и раздел ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 19 от TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В изложението обаче не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с така посочената задължителна практика на ВС и ВКС. Вместо това жалбоподателят преповтаря част от оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени и в касационната му жалба.
Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посоченото в случая от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси действително са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 206/07.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 54/2019 г. на Великотърновския апелативен окръжен съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на К. К. Г. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 10 200 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми и разноски по делото.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: