6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
[населено място], 06.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 4237 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. К., подадена чрез процесуалния й представител адв.А. Б. от АК-Благоевград срещу решение № 3294/19.7.2019 г, по гр.дело № 392/19 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 114/25.4.2019 г по гр.дело № 782/18 г на Районен съд-Петрич.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Л. В. К. срещу Е. Л. Г. иск и В. Г. Б. по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от отнемане на владението на недвижим имот.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол, респ.да бъде отменено, а искът- уважен изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответницата по касационната жалба Е. Л. Г. от [населено място] оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.В.Г..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 300 лв.
Ответницата В. Г. Б. оспорва касационната жалба.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по въззивно гр.дело № 960/15 г по описа на Окръжен съд-Благоевград Вангелия Б. и Е. Г. са осъдени на основание чл.76 ЗС да предадат на Л. К. съвладението върху 4 кв.м от недвижим имот, върху които е монтирана метална външна стълба, върху коридор с площ от 7 кв.м и стая с остъклена тераса.
По настоящото дело ищцата Л. К. подържа, че е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания от отнемането по скрит начин на процесната вещ, за репарирането на които претендира обезщетение в размер на 8 000 лв.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че основателността на предявения иск предполага наличието на всички елементи от деликтния състав на чл.45 ЗЗД, а именно : деяние-действие или бездействие, противоправност, вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение.Приел е за установено от събраните по делото доказателства-писмени и гласни, че не ответниците, а трето на спора лице, което също е съсобственик в имота е ограничило достъпа на К. до него.Това трето лице с цел да извърши подобрения е ангажирало майстори, които са премахнали металната стълба и стената между помещенията на втория етаж, сменили са бравата, след което на ищцата е даден ключ, за да не се препятства достъпа й.Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ищцата, тъй като същите нямат непосредствени впечатления, а показанията имат за източник информацията, дадена им от К., а от друга страна са в родствена връзка с нея.Приел е, че обективните предели на силата на присъдено нещо по приложеното дело, по което искът по чл.76 ЗС е уважен се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези, а именно юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението.Решението по владелческия иск не установява със сила на присъдено нещо юридическите факти, които пораждат, изменят или погасяват материалното субективно право, тези факти, съгласно практиката на ВКС могат да бъдат установени със СПН единствено с иск за установяване на факти.Това според съда обуславя несъстоятелността на доводите на ищцата, че с приложеното решение се установяват извършените от ответниците противоправни действия.Отделно от това съдът е приел, че ищцата не е установила по делото действително да е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания от отнемането на вещта.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпроси, за които се подържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС :
Първи въпрос.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и събраните по делото доказателства.
Въпрос 2,3 и 4.
Могъл ли е въззивният съд да пререши в съдебния акт въпросите, разрешени със сила на присъдено нещо, с влязлото в сила решение по чл.76 ЗС, относно отнемане на владението на имота от страна на ответниците по скрит начин, може ли с нови свидетелски показания, да стигне до други изводи относно лицето, осъществило деянието-отнемане на владение и длъжен ли е съдът в производството по предявения иск по чл.45 ЗЗД да съобрази диспозитива на решението, с което е уважен иск по чл.76 ЗС.
Представени са следните съдебни актове : решение № 339/4.11.2015 г по гр.дело № 1520/15 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 8 от 19.1.2018 г по гр.дело № 2435/16 г на ВКС, ТК, Второ ТО, решение от 15.1.2018 г по гр.дело № 4301/14 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и определение № 257 от 18.3.2016 г по т.д. № 2613/15 г на ВКС, ТК, Първо търговско отделение.
По първия въпрос.
Във връзка с него е представено решение № 8 от 19.1.2018 г по гр.дело № 2435/16 г на ВКС, ТК, Второ ТО, с което е прието, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните и да изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и подържани от страните възражения и доводи и при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели в производството.
Въззивният съд не се е отклонил от съдебна практика, която настоящият състав споделя и изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни, допуснатата съдебна експертиза, анализирал е показанията на двете групи свидетели-тези допуснати по искане на ищцата, както и на ответниците, дал е прецизен отговор на всички въведени от ищцата доводите и възражения.Обстоятелството, че е извел правните си изводи в противоречие с подържаната от ищцата теза не сочи на основание за достъп до касационен контрол, а касае правилността на съдебното решение, която не се обсъжда в тази фаза на касационното производство, проверката по което предпоставя единствено изследване на въпроса за наличие на предпоставките за достъп до касационен контрол.
По останалите 3 въпроса.
С решение № 339/4.11.2015 г по гр.дело № 1520/15 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие има право на обезщетение по чл.45 ЗЗД за всички виновно причинени вреди от противоправното деяние.Предпоставките за уважаване на иска са : виновно извършване на противоправно действие-отнемане на фактическата власт върху имота, причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в невъзможността му да го ползва и причинна връзка между вредата и противоправното деяние.
Решението е ирелевантно, то не касае настоящия спор, тъй като съдът не е отрекъл възможността на ищцата да претендира вреди от непозволено увреждане, а е отрекъл основателността на предявения от нея иск, предвид липсата на проведено по делото доказване на твърдените от нея факти досежно претърпените неимуществени вреди.
С решение от 15.1.2018 г по гр.дело № 4301/14 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО е прието, че източник на силата на присъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като следва да се има предвид, че СПН се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.При последващ спор между страните, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на присъдено нещо.
По тези въпроси също не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол.С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице нито един от елементите от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.Посоченият от касатора акт на ВКС не касае крайните решаващи мотиви на съда, тъй като се отнася само до един от елементите от фактическия състав на непозволеното решение.С въззивното решение обаче е прието, че не е налице нито един от тези елементи.
Следователно не са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3294/19.7.2019 г, по гр.дело № 392/19 г на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Л. В. К. да заплати на Е. Л. Г. на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски, сторени в това производство в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.