ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 217
София, 08. април 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4609 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 79/01.08.2019 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 729/2019, с което е потвърдено решение № 551/12.03.2019 на Бургаския районен съд по гр. д. № 8905/2017, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и за сумата 6.180,42 лева по чл. 128, т. 2 КТ и 595,62 лева по чл. 224, ал. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Момчеви-транс“ ЕООД, Бургас, представляван от адв. В. Х. от БАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди възраженията на страните и доказателствата относно правно релевантните факт и по материалноправния въпрос за прекратяването на трудовия договор при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по инициатива на работодателя и по-специално необходимо ли е предложението за прекратяване на трудовия договор, респ. изявлението за приемане на това предложение, да са извършени в писмена форма, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата И. Т. Т., представляван от адв. К. К. от БАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия не е с цена под 5.000 лева, намира, че в тази част решението подлежи на касационно обжалване. В частта по иска по чл. 224, ал. 1 КТ решението не подлежи на касационно обжалване и влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като ”Шофьор товарен автомобил (международни превози)” по безсрочен трудов договор, като считано от 07.11.2017 г. със заповед на основание чл. 325, ал. 1 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, без посочени фактически основания за това. Изложени са съображения, че прекратяването на трудовия договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ предполага наличие на две насрещни волеизявления на страните, изразени в писмена форма, съдържащи ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, каквито в случая не са налице. В случая ищецът изрично е заявил, че не е отправял такова, а ответникът не твърди да го е сторил. Съдът е приел, че процесната заповед е подписана от ищеца, но този подпис не съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а само удостоверява нейното връчване, поради което въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като само е констатирано, че процесната заповед е немотивирана, но уволнението е признато за незаконно на заявеното с исковата молба основание – липса отправено предложение за прекратяване по взаимно съгласие, доколкото тежестта за установяване спазване на уредената в закона процедура, е в тежест на работодателя. По отношение на твърденията, че ищецът се е отклонил от изпълнение на трудовите си задължения, е прието, че за работодателя съществува възможност да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.190 КТ.
По иска по чл. 128 КТ за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, въззивният съд е приел, че съгласно представения трудов договор № 9/04.07.2016 основната месечна заплата на ищеца е в размер на 463 лв., като е уговорено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху основната месечна заплата за всяка година трудов стаж и професионален опит. Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, дължимото брутно трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 7.718,81 лв. и представлява сбор от основната месечна заплата, уговорена в трудовия договор плюс 0,6% за всяка прослужена година. След удръжките нетната сума за получаване е в размер на 6.180,42 лв. По делото не е спорно, че дължимите за ищеца осигуровки и данък са заплатени от работодателя. Като неоснователни са приети твърденията на ответника, че трудовото възнаграждение е изплатено на ръка на ищеца, за което са представени 8 бр. РКО с дати 01.09.2016 г., 09.11.2016 г., 03.01.2017 г., 03.03.2017 г., 29.04.2017 г., 04.07.2017 г., 15.09.2017 г. и 28.10.2017 г., които са оспорени от ищеца, като според заключенията единична и тройна съдебно-графологически експертизи е категорично установено, че подписите не са положени от ищеца, т.е. са приети за неистниски документи, които следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Отчетена е заинтересоваността на разпитаната свидетелка – управител на дружеството за определен период, че лично тя е изплащала трудовото възнаграждение и пред нея са подписвани представените 8 бр. РКО, което не кореспондира с останалите доказателства по делото. Доколкото тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ е на ответника и в случая това не е сторено, въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата в размер на 6.180,42 лв.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че в мотивите на решението въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи на страните и доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, в какъвто смисъл е и приложената от касатора практика на ВКС. Материалноправният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Заповедта не съдържа характеристиките на предложение на работодателя, което се нуждае от приемане, а съставлява безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. Подписът на работника, удостоверяващ получаването на такава заповед, не удостоверява съгласие за прекратяване на трудовия договор, а само датата на прекратяване на правоотношението. Поради това във всеки случай, когато работодателят връчи заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва незаконно уволнение (в този смисъл са постановените решение № 244/3.10.2016 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 2123/2016; решение № 400/13.05.2010 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1109/2009 и решение № 146/7.05.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 935/2012 г.).
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79/01.08.2019 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 729/2019.
ОСЪЖДА „Момчеви-транс“ ЕООД, Бургас да заплати на И. Т. Т. от [населено място] сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.