2
определение по гр.д.№ 4065 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4065 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Б., М. А. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т., Ш. Б. С., С. Д. С. и П. В. В. срещу решение № 392 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 418 от 2018 г. на Великотърновския окръжен съд, с което потвърдено решение № 263 от 28.07.2017 г. по гр.д.№ 1432 от 2016 г. на Горнооряховския районен съд в частта му за отхвърляне като неоснователен и недоказан на предявения от Н. Д. Б., М. А. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т., Ш. Б. С., С. Д. С. и П. В. В. отрицателен установителен иск срещу Н. В. М. и М. М. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на 1/3 ид.ч. от изброените по-долу недвижими имоти, поради придобиването им от страна на ищците на основание давностно владение, продължило от 1995 г. до 2014 г.:
1/ нива от 12,469 дка, четвърта категория, местност „А.” имот № ……….. по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ.Горна О., обл.Велико Т., ЕКАТТЕ …….., при граници /съседи/: имот № ………- полски път на [община], имот № ……..- нива на Я. Б. Д., имот № ……….- нива на Г. М. Д.- К. и имот № ……….- нива на Кметство [населено място];
2/ нива от 99,027 дка, четвърта категория, местност „А.”, имот № ……….. по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ.Горна О., обл.Велико Т., ЕКАТТЕ …….., при граници /съседи/: имот № …………- полски път на [община], имот №……….-нива на наследниците на Т. Н. А., имот № ………..- нива на наследниците на А. Д. Б., имот № …………- полски път на [община] и имот №…………- полски път на [община];
3/ нива от 32,343 дка, четвърта категория, м.“А.“, имот №……….. по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ.Горна О., обл.Велико Т., ЕКАТТЕ ………, при граници /съседи/: имот № ………… – изоставена нива на наследниците П. Р. Р., имот № ………..- изоставена нива на наследниците на П. Р. Р., имот № ………..- временно неизползваема ливада на Държавата – МОСВ, имот № ………. – изоставена нива на наследниците на П. Р. Р., имот № …………- временно неизползваема ливада на Държавата- МОСВ и имот № ……….- друга селскостопанска територия на ДПФ-М3Х. Ограничения при ползване на имота, основания: Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност;
4/ изоставена нива от 6,257 дка, четвърта категория, м. „А.“, имот № ……….. по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ.Горна О., обл.Велико Т., ЕКАТТЕ ………., при граници /съседи/: имот № …………- нива на наследниците на П. Р. Р. и имот № …………- временно неизползваема ливада на Държавата-МОСВ. Ограничения при ползване на имота, основания : Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност;
5/ изоставена нива от 8,083 дка, четвърта категория, местност „А.”, имот № ………. по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ.Горна О., обл.Велико Т., ЕКАТТЕ ………., при граници /съседи/: имот №……….- пасище, мера на Кметство [населено място], имот № ………- напоителен канал на [община], имот № ………… – хранителна пр. на ДПФ- МЗХ, имот № ………..- друга селскостопанска територия на ДПФ- МЗХ, имот № ………..- нива на наследниците на П. Р. Р. и имот № ………- пасище, мера на Държавата- МОСВ. Ограничения при ползване на имота, основания: Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност;
6/ изоставена нива от 12,500 дка, четвърта категория, местност „А.”, имот № ……… по плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ. Горна О., обл. Велико Т., ЕКАТТЕ …….., при граници /съседи/: имот №………- пасище, мера на Държавата- МОСВ, имот № ………..- пасище, мера на Държавата- МОСВ, имот № ……..- полски път на [община], имот № ………..- временно неизползваема ливада на Държавата- МОСВ и имот № …….. – нива на наследниците на П. Р. Р..
Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е бил отхвърлен главния иск с правно основание чл.42, б.б, във вр.с чл.24 от ЗН за прогласяване на нищожността на нотариалното завещание на Н. П. П. от 26.06.2000 г., с което е направено завещателно разпореждане за цялото й имущество- движимо и недвижимо, в полза на ответниците Н. В. М. и М. М. М., като необжалвано е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от жалбоподателите практика на ВКС /ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 16 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 5652 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д.№ 323 от 2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1559 от 2006 г. на ВКС, ГК, V г.о., решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 1744 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 1919 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 594 от 18.12.2017 г. по гр.д.№ 1083 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 2110 от 28.03.2005 г. по гр.д.№ 3159 от 2002 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните правни въпроси:
1. От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения и не е обсъдил всички събрани доказателства ?
2. Как се разпределя доказателствената тежест и каква е доказателствената стойност и правни последици на направен отказ от право на собственост върху недвижим имот от страна на съсобственик, но не във формата, предвидена в чл.100 ЗС, респ. признаване факта на владение от страна на един съсобственик- наследник спрямо друг, във връзка с установяване на субективния елемент на владението по чл.79 от ЗС ?
3. Оборва ли се чрез официален регистър законовата презумпция за незнание от владелеца ?
4. Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това демонстриране е обективно невъзможно ?
5. Счита ли се за оборена презумпцията по чл.69 от ЗС в случаите, когато всички наследници по закон са владели наследствения недвижим имот, съобразно техните квоти, без да съзнават наличието и на други съсобственици- наследници по завещание, а оттук и необходимостта да манифестират своите намерения спрямо тях ?
Поставят се следните правни въпроси, по които жалбоподателите считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Какво е правното значение при заведен отрицателен установителен иск за собственост на изявлението на ответник по същия, че „не оспорва правото на собственост на ищеца“ ?
2. Допустимо ли е признание на отрицателен установителен иск и може ли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК само спрямо един от ответниците по такъв иск ?
3. Следва ли съдът да зачете това признание като признание на осъщественото от ищците владение върху имотите, което към датата на предявяване на иска е трансформирано в право на собственост, когато същото е заявено като единствено придобивно основание ?
Независимо от горното, жалбоподателите твърдят, че решението на Великотърновския окръжен съд е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмени отговори от 25.04.2019 г. и 11.04.2019 г. ответниците Н. В. М. и М. М. М. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по отрицателен установителен иск за собственост- чл. 124, ал. 1 ГПК, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни правни изводи, а именно: че ищците и наследодателката на ответниците Н. П. П. са съсобственици по наследство от общия наследодател П. Р. Р. на процесните земеделски земи; че ответниците са наследници по универсално завещание на притежаваната от Н. П. 1/3 ид.ч. от тези земи и че ищците не са придобили притежаваната от ответниците 1/3 ид.ч. на основание давностно владение, осъществявано в периода от 1995 г. до 2014 г. С оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК въззивниян съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
По направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е намерил същите за неоснователни. Приел е, че първоинстанционният съд е обсъдил и преценил всички гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с всички събрани по делото доказателства, правилно е приел какви факти се установяват от тях и въз основа на тези установени факти и обстоятелства е направил правилни правни изводи. В тази връзка въззивният съд е обсъдил показанията на св.Я. И. и св.М. Б. и е приел, че от тях се установяват единствено отношения между сънаследниците относно получаването на наем от процесните земеделски земи, но не и досежно собствеността върху същите. Според съда, фактът, че само ищците са отдавали под наем земите, като са сключвали договори за аренда с местната кооперация, не е достатъчен, за да обоснове извода, че ищците като държатели на идеалните части на другия съсобственик- Н. П., са превърнали това държане във владение и че отричат владението на П., тъй като отдаването под наем е действие на управление на имотите и не представлява действие, отричащо правата на другия съсобственик. Не било такова действие и действието по премахване на постройките в един от имотите. Освен гласните доказателства- на св.И. и св.Б. /обсъдени по-горе/ и писмените досежно премахване на постройките, ищците не били ангажирали други доказателства, от които да се установява по категоричен начин манифестиране на промяна в намерението от страна на ищците спрямо Н. П. и спрямо ответниците /наследници по универсално завещание на П., починала през 2001 г./ да превърнат държането на техните идеални части във владение.
За неоснователни са приети и оплакванията на ищците, че до 2013 г. ищците не знаели, че ответниците са наследници на Н. П. по завещание, респективно, че са съсобственици на процесните имоти. В тази връзка въззивният съд е отбелязал, че нотариалното завещание, от което ответниците черпят правата си, е вписано в Службата по вписванията на 27.06.2000 г., поради което, с оглед оповестителното действие на вписването, от тази дата ищците са могли да узнаят за това завещание. Освен това, правилни били изводите на районния съд, че ищците са узнали за завещанието най-късно на 21.06.2011 г., когато е подадена молба от адв.Т. за конституиране на наследниците по завещанието като ответници по в.гр.д. № 2692 от 2001 г. на Софийския градски съд. Това завещание е приложено по делото на СГС, в което като страни са конституирани на мястото на починалата Н. П. и част от ищците по настоящото дело /и техни наследодатели/, чрез пълномощника адв.М.. Предвид на това, следвало да се приеме, че същите са информирани от своя пълномощник досежно извършваните по делото процесуални действия, макар и да не са участвали лично в процеса. След като молбата за конституиране на наследниците по завещание на Н. П. и представеното завещание са станали достояние на пълномощника на ищците, то следвало да се приеме, че те са станали достояние и на самите ищци, предвид мандатното правоотношение между тях и процесуалния им представител.
За неоснователно е прието и възражението, че ответницата М. М. още с отговора на исковата молба е заявила, че не е предявявала претенции към останалите в наследство земеделски земи и че не оспорва правото на собственост на ищците, т.е. че с това изявление ответницата е признала изцяло предявения иск за собственост и релевантните по делото факти. По това възражение въззивният съд е посочил, че действително ответницата М. М. е заявила в отговора на исковата молба, че претенции към останалите в наследство след смъртта на Н. П. земеделски земи никога не е предявявала и че не оспорва правото на собственост на ищците върху земеделските земи, но според съда с тези нейни изявления всъщност се признават правата на ищците, които те имат върху процесните имоти по наследство от общия наследодател П. Р., но ответницата не се е отказала от своите права върху тези земи, каквито притежава на основание нотариалното завещание от Н. П..
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд по поставените въпроси поради следното:
1. Първия поставен въпрос /От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения и не е обсъдил всички събрани доказателства ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е от значение за конкретното дело, по което въззивният съд се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения на страните и е обсъдил всички относими към тях доказателства.
2. Вторият поставен въпрос /Как се разпределя доказателствената тежест и каква е доказателствената стойност и правни последици на направен отказ от право на собственост върху недвижим имот от страна на съсобственик, но не във формата, предвидена в чл.100 ЗС, респ. признаване факта на владение от страна на един съсобственик- наследник спрямо друг, във връзка с установяване на субективния елемент на владението по чл.79 от ЗС ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което не е установено някоя от страните да е направила отказ от право на собственост или да е признала факта на владение на един съсобственик- наследник спрямо друг.
3. Третият поставен въпрос /Оборва ли се чрез официален регистър законовата презумпция за незнание от владелеца ?/ се поставя във връзка с изводите на въззивния съд, че ищците са знаели, че ответниците са съсобственици на процесните земеделски земи още от 27.06.2000 г., когато нотариалното завещание на Н. П. е било вписано, поради оповестителното действие на вписването в Службата по вписванията. Въпросът обаче не е от значение за изхода на делото, доколкото съдът е приел и по делото е установено, че ищците са узнали за нотариалното завещание на Н. П. най-късно на 21.06.2001 г., тъй като това завещание е било представено по в.гр.д.№ 2692 от 2001 г. на Софийския градски съд, по което ищците са били конституирани като страни и са били процесуално представени от адвокат.
4. Четвъртият поставен въпрос /Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това демонстриране е обективно невъзможно ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е свързан с конкретното дело, по което не е установено ищците да са били в обективна невъзможност да демонстрират по отношение на ответниците промяната на намерението си за своене на наследствените имоти: поради това, че е установено, че най-късно на 21.06.2001 г. /само няколко месеца след смърттата на Н. П./ ищците са узнали, че Н. П. е оставила универсално завещание в полза на ответниците Н. М. и М. М., поради което за тях не са съществували никакви обективни пречки да демонстрират промяната на намерението си да своят наследствените имоти пред М. и М..
5. По петия поставен въпрос /Счита ли се за оборена презумпцията по чл.69 от ЗС в случаите, когато всички наследници по закон са владели наследствения недвижим имот, съобразно техните квоти, без да съзнават наличието и на други съсобственици- наследници по завещание, а оттук и необходимостта да манифестират своите намерения спрямо тях ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по същите съображения, изложени за четвъртия въпрос: защото по делото е установено, че ищците са знаели още от 2001 г., че ответниците също са съсобственици на процесните имоти по завещание от един от наследниците на П. Р.- Н. П..
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /Какво е правното значение при заведен отрицателен установителен иск за собственост на изявлението на ответник по същия, че „не оспорва правото на собственост на ищеца“ ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с тълкуването и прилагането на правна норма, а с тълкуване на изявление на страна по делото, което изявление по всяко конкретно дело може да се тълкува различно с оглед общия смисъл на изявлението, конкретните обстоятелства и общото процесуално поведение на направилата това изявление страна по делото.
2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е признание на отрицателен установителен иск и може ли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК само спрямо един от ответниците по такъв иск ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Съдът не е постановил решение по чл.237 ГПК, нито е отказал да постанови решение по чл.237 ГПК с мотив, че такова решение не може да бъде поставено само по отношение на един от няколкото ответници по делото. Нещо повече, по конкретното дело съдът въобще не е бил длъжен да се произнася относно това дали е следвало да бъде постановено решение по чл.237 ГПК, тъй като такова решение може да бъде постановено само по искане на ищеца /чл.237, ал.1 ГПК/, а в случая ищците не са направили такова искане.
3. Третият поставен въпрос /Следва ли съдът да зачете това признание като признание на осъщественото от ищците владение върху имотите, което към датата на предявяване на иска е трансформирано в право на собственост, когато същото е заявено като единствено придобивно основание ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът предполага направено от ответник признание на иска, а, както бе посочено и по-горе, по делото е прието, че в отговора на исковата молба ответницата М. М. въобще не е правила признание на иска, нито признание на факта, че ищците са упражнявали давностно владение върху притежаваните от тази ответница идеални части от процесните земеделски земи: според съда, в отговора на исковата молба М. М. е признала притежаваните от ищците права върху земеделските имоти, оставени в наследството на П. Р., но не е заявила, че тя няма права върху идеални части от тези имоти по завещание от една от наследниците на Р.- Н. П..
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за наследството, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на В. окръжен не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 392 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 418 от 2018 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., М. А. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т., Ш. Б. С., С. Д. С. и П. В. В., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 10, чрез адв.И. М. да заплатят на Н. В. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, чрез адв.Р. М. М. на основание чл.78 ГПК сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., М. А. Б., Л. Д. Т., Т. Д. Т., Ш. Б. С., С. Д. С. и П. В. В., всички с горепосочения съдебен адрес да заплатят на М. М. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, чрез адв.Л. Т. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.