Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 10.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.02.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3960 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. П. срещу въззивно определение № 1817 от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1021 /2019 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. П. на основание чл.250 ГПК за допълване на постановеното решение чрез произнасяне и по предявен инцидентен установителен иск за признаване за установено, че М. П. е собственик на реална част от недвижим имот -– дворно място в [населено място] по давност и за предаване на владението върху тази част, индивидуализирана в определението.
Насрещната страна С. П. П. в писмен отговор оспорва основателността на жалбата.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу определение по чл.250,ал.3 ГПК, което подлежи на касационно обжалване както и въззивното решение, постановено по иск за собственост на недвижим имот, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
По искането по чл.250 ГПК районният съд е приел, че в мотивите си се е произнесъл по допълнително наведеното основание на иска, че не е предявен отделен иск, освен тези, по които той се е произнесъл.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното:
С последователни молби и уточнения М. П. е навела допълнително основание на иска си, като първоначално го е квалифицирала като насрещен иск (М. П. е ищца), после като инцидентен установителен иск (нататък и ИУИ), после е посочила, че се позовава на придобивна давност. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по отношение на това сочено придобивно основание (придобивна давност), а в диспозитива на решението си се е произнесъл по цялата заявена претенция (по цялото искане).
Във връзка с доводите за неправилност на обжалваното определение жалбоподателката е извела следните въпроси:
Има ли г-жа П. право да заведе установителен иск за придобиване на собственост по давност; Как се формира искова претенция и какви са действията на ищеца; Длъжен ли е съдът да се произнесе с решение по ИУИ или само в мотивите ще обсъди поставения спор за разрешаване; Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда да не разгледа предявен иск, който има ясен предмет и касае спорещите страни?
Въпросите не са обуславящи.
Обуславящи са процесуалноправните въпроси дали е предявен отделен иск или е извършено изменение на иска чрез добавяне на ново основание.
Такива въпроси не са изведени, а въззивният съд, чиито констатации за исканията на М. П. и за мотивите на първоинстанционния съд са обосновани, ги е разрешил в съответствие с установената практика, като е приел, че ищцата е навела ново основание на установителния иск, който е предявила първоначално, първоинстанционният съд го е приел за разглеждане и се е произнесъл по него.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно ожалване.
Към това може да се добави и че квалификациите, които дава процесуалният представител на ищцата, на допълнително наведеното си основание – насрещен иск (какъвто според разпоредбата на чл.211 ГПК може да предяви ответникът, каквато М. П. не е) и инцидентен (установителен) иск (какъвто според разпоредбата на чл.212 ГПК е предвиден относно преюдициално правоотношение, каквото изтеклата придобивна давност няма как да бъде, при положение, че се твърди, че се е осъществила след първоначално наведеното основание – придобиването по силата на регулация от 1963 г., която е приложена, която предшества посочения период на придобивна давност), очевидно не съответстват на процесуалните норми.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е направила искане за присъждане на разноски, нито е представила доказателства за това, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 1817 от 18.06.2019 г. по ч. гр.д. № 1021 /2019 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.