О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 691 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. А. срещу решение № 1434 от 04.12.2019г. по в. гр. дело № 1626/2019г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІІ граждански състав, с което е отменено решение № 163 от 02. 05. 2019г. по гр.д. № 1211/2018г. на Карловски районен съд и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на касатора А. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с решение № 395/10.12.2015г. по гр. д. № 365/2015г. на Карловски районен съд мерки относно местоживеенето на малолетното дете Т. К. А., род. на 15.07.2009г.; упражняването на родителските права спрямо него; режима на лични контакти и издръжката на детето.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което молбата му с правно основание чл. 59, ал. 9 СК да бъде уважена. Моли също да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът А. релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. “Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност, и да изложи в мотивите защо не кредитира определени от тях, респективно защо не ги кредитира в пълна степен?“, по който поддържа разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 796/02.02.2010г. по гр.д. № 1660/2009г. на І г.о.; решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о.; решение № 149/03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ІІІ г.о.; решение № 101/28.10.2016г. по гр.д. № 853/2016г. на ІІ г.о.; решение № 10/01.02.2012г. по гр.д.№130/2011г. на І г.о. и решение № 287/01.02.2017г. по гр.д. №1798/2016г. на ІV г.о.; 2. “Следва ли съда при решаване на въпроса при кого да живее малолетното дете и кой от двамата родители да упражнява родителските права, в т.ч. и при произнасяне по предявен иск за промяна на мерките за упражняване на родителските права по чл. 59, ал. 9 вр. с ал. 2 СК, да обсъди всички обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК, съответно изброените в ППВС № 1/1974г. обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права?“, по който навежда разрешаването му в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. и решение № 54/16.02.2015г. по гр.д. № 5475/2014г. на ІV г.о., и 3. „Следва ли съда при решаване на въпроса при кого да живее малолетното дете и кой от двамата родители да упражнява родителските права, в т.ч. и при произнасяне по предявен иск за промяна на мерките по упражняването на родителските права по чл. 59, ал. 9 вр. с ал. 2 СК, да обсъди въпроса за съвместно живеене на децата на страните?“, по който сочи разрешаването му в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г.. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност по същите съображения, изложени за неправилност на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба – Ц. Д. М. подава отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред ВКС съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт по молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. Касационната жалба обаче не удовлетворява сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с решение № 395/10.12.2015г. по гр. д. № 365/2015г. на Карловски районен съд мерки относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетното дете Т. К. А., род. на 15.07.2009г., определяне на режим на лични отношения между детето и майката и издръжката на детето, претендирана в размер на 170 лв. месечно. С горепосоченото влязло в сила решение е прекратен сключеният между страните граждански брак на основание чл. 49, ал. 1 СК, по вина на съпруга-касатор, като упражняването на родителските права спрямо двете родени от брака малолетни деца – Т., род. на 22.12.2005г. и Т., род. на 15. 07. 2009г. са предоставени на майката Ц. А., определен е режим на лични отношения на децата с бащата и размерът на дължимата от последния месечна издръжка за всяко дете.
Въззивният съд след съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства /писмени, гласни, заключение на комплексна медицинска експертиза от психолог, невролог и логопед, социални доклади, обяснения на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК и становището на малолетното дете Т. по реда на чл. 15 ЗЗДт/, е счел, че в най-добър интерес на детето Т. е да бъдат изпълнени препоръките на вещите лица от комплексната медицинска експертиза: двамата родители да осъществяват партньорство помежду си за подобряване училищните умения на детето чрез прилагане на комплексна, но строго индивидуална терапевтична стратегия /логопед, психолог, специален или ресурсен педагог/, и за осигуряване на спокойна среда, лишена от конфликти, спорове и напрежение помежду им. Намерил е, че потребностите на малолетния Т. могат да бъдат гарантирани в пълен обем не с промяна на мерките относно упражняването на родителските права, а само със съвместни усилия на двамата родители за преодоляване на негативните им нагласи един към друг и възстановяване на нормалната им комуникация с цел осигуряване на спокойна семейна среда за детето и предприемане на адекватни мерки за преодоляване на затрудненията му в образователния процес. Отчел е обстоятелството, че към настоящия момент Т. живее с майка си, която освен обичайните родителски грижи, полага и ежедневно усилие и отделя време и нужното внимание, за да подкрепя детето и да му помага за преодоляване на дефицитите и пропуските при усвояване на учебния материал; разговаря с него, контактува ежедневно с класния му ръководител, посещава родителски срещи и училищни празненства, съпричастна е към всички трудности и етапи, през които преминава детето и му дава опора, което е в изключителен негов интерес, за да се чувства спокойно и сигурно. Пловдивски окръжен съд е намерил, че горепосочените грижи от страна на майката задоволяват напълно потребностите на Т. на настоящия етап от развитието му, като всякаква промяна би се отразила неблагоприятно на физическия и психо-емоционалния му комфорт. Същото е приел за относимо и досежно промяна в изградената училищна среда и приятелски кръг на детето, което се чувства добре прието, създало е градивни и стабилни социални контакти и приятелства, тренира вдигане на щанги по свое желание, самото то е заявило пред съда, че му харесва да учи в Калофер в неговото училище. Оценявайки родителските качества на майката, въззивният съд е счел за правилно подредени родителските й приоритети, а изискванията и очакванията й за темпа и степента на развитие на детето – съобразени със здравословното му състояние, което е от първостепенно значение, при отчитане на необходимостта от допълнителна професионална помощ, за която е нужно съдействието на бащата, което той оказва. Съобразил е, че майката е грижовен и заинтересован за благополучието на детето си родител, както и че не възпрепятства контактите му с бащата, не се опитва да го настройва и манипулира, осъзнавайки и давайки пълно съгласие бащата да участва активно в живота на детето, вкл. чрез помощ за напредък в училище – лично или чрез наети специалисти.
Пловдивски окръжен съд е заключил, че не са налице променени обстоятелства, налагащи изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Т., установени с влязлото в сила бракоразводно решение. Този свой извод е аргументирал с това, че една нова промяна, след преживения развод на родителите и приспособяването му към тази семейна ситуация, не би била в негов интерес, особено при положение че майката има родителски капацитет и желание да се грижи за сина се, без да препятства по какъвто и да било начин разширения режим на лични контакти между бащата и детето, установен с влязлото в сила бракоразводно решение, за да насърчава общуването на Т. с по-голямата му сестричка, към която е привързан, и която фактически живее и се отглежда от бащата.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но спрямо него не е налице соченото допълнително основание – противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната в касационната жалба. За да направи извода за отсъствие на променени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, въззивният съд е обсъдил всички приети по делото доказателства /писмени, гласни, заключение на комплексна медицинска експертиза от психолог, невролог и логопед, социални доклади на дирекция „Социално подпомагане“, обяснения на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК и становището на малолетното дете Т. по реда на чл. 15 ЗЗДт/, преценил ги е в тяхната съвкупност и взаимовръзка, извършвайки изискуемия анализ и синтез на установените с тях правнорелевантни факти, след което преценявайки всички обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК е извел решаващите си правни изводи, изцяло чрез мотивирано обосноваване на законово защитимия интерес на детето Т.. Всички доводи и възражения на страните са намерили отговор във въззивното решение, вкл. за необходимостта от специална комплексна помощ за усвояване на учебния материал от детето, осъществявана от двамата родители и съответните специалисти, чрез излагане на собствени фактически и правни мотиви. Обсъдени са и множеството гласни доказателства, всички кредитирани, но доколкото съответстват на останалите събрани в процеса доказателства /писмени и експертно медицинско заключение/. Като е процедирал съобразно гореизложеното, Пловдивски окръжен съд изцяло се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС досежно правомощията на въззивната инстанция в процеса на доказване и мотивирането на съдебното решение.
Формулираният материалноправен въпрос /обединен и преформулиран в един от поставените два от касатора/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК при извършване на преценката за наличие на променени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, вкл. значимото обстоятелство за съвместното живеене на двете общи деца на двамата родители – страни в процеса, не осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае правилността на конкретното съдебно решение, без да е формулиран абстрактно, така че да е от значение за изхода на конкретния спор. Дори да беше осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, не е налице релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преди постановяване на въззивното решение, на 05.11.2018г. е влязло в сила решение № 1611/15.12.2017г. по гр.д. № 2465/2017г. на Пловдивски окръжен съд /с определение № 730/05.11.2018г. по гр.д. № 1370/2018г. на Трето г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване/, с което е уважена молбата на касатора А. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение в упражняването на родителските права и режима на лични контакти и издръжката спрямо другото общо дете на страните – Т., род. на 22.12.2005г.. Упражняването на родителските права спрямо това дете е предоставено на бащата, тъй като след прекратяване на брака между страните то е продължило да живее в семейното жилище с баща си и неговите родители, където непрекъснато продължава да живее, а и изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДт, е изявило явно желание да остане там, тъй като там е живяло от раждането си и там се чувства спокойно и комфортно. По инициатива на бащата /настоящ касатор/ са образувани две отделни съдебни производства с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за всяко едно от двете родени от брака между страните деца. Следователно самото поведение на бащата предпоставя различно произнасяне на съда по молбите с правно основание чл. 59, ал. 9 СК спрямо двете непълнолетни деца, което може да има като резултат разделяне на двете деца. Изходът на по-рано приключилото производство относно едно от децата не може да обуслови изхода на другото производство относно другото дете. Доколкото обаче се е получило разделяне на децата, следва да бъде посочено, че въззивният съд, макар да не е изложил изрични мотиви, се е съобразил със задължителните разрешения в Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС. Според последните произнасянето на съда относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, разделянето на деца е допустимо само по изключение, ако сериозни причини налагат това, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, което е осъществено по настоящото дело, напластена омраза спрямо единия родител и т. н., като във всеки конкретен случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, имащи характер на сериозни причини за разделянето /решение № 350 от 01. 10. 2012г. по гр. д. № 477/2012г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Във всички случаи разделянето на децата следва да е обусловено и да произтича от техния интерес, който има приоритетно значение при преценката кой родител да упражнява родителските права по отношение на всяко от децата /решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предоставянето на упражняването на родителските права и мерките по отношение на тях и при разделяне на деца следва да произтича от конкретна преценка на съвкупност от конкретни обстоятелствата, при задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и се степенуват по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение; жилищно – битови и други материални условия на живот. Обжалваното въззивно решение е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирана по – горе, като разделянето на двете малолетно и непълнолетно деца на страните, обусловено от недобросъвестното поведение на бащата, инициирал две отделни производства за двете си деца, е изведено от приоритетното значение на интереса на всяко от децата, при наличието на сериозни причини за разделянето: зачитане на мнението на 11 годишното момче Т. да не променя училищната среда /училище, учители и съученици/, която харесва и в която се развива при отглеждането му от майката с помощта на нейните баща и баба, при която то се чувства спокойно и защитено; разликата в пола и възрастта на двете деца и специфичните нужди на Т. от специализирана помощ от логопед, психолог и ресурсен учител, както и спокойна емоционална среда, грижи и внимание, каквито в изискуемата съвкупност в по-добра и в по-резултатна степен с оглед преодоляване на проблемите с усвояване на учебния материал и стабилизиране на психо-емоционалното състояние на 11г. момче осигурява майката. Отчетено е и обстоятелството, че майката осигурява безпрепятствено разширения режим на лични контакти на сина си с баща му, през времетраенето на които се осъществява и необходимото и желано от Т. общуване с по-голямата му сестра Т., към която той е привързан. От друга страна не е останало незабелязано и негативното отношение на бащата към майката, репликирано в общуването му с двете деца. Преценката за родителския капацитет на бащата и майката и за наличието на сериозни действителни причини за разделяне на двете деца, въпреки съществуващата привързаност между тях, е извършена въз основа на всички правнозначими критерии, изведени в ППВС № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г., в тяхната съвкупност, като решаващите изводи са ръководени единствено от интереса на двете деца, а по конкретното дело – от интереса на детето Т..
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 750 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1434 от 04.12.2019г. по в. гр. дело № 1626/2019г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА К. Т. А., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Ц. Д. М., ЕГН: [ЕГН], сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.