О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 892 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. С., чрез адвокат И. И., срещу въззивно решение № 486/20.12.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 787/2019 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна – Община Хасково, не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Хасковски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Хасковски районен съд, отхвърлил исковете, предявени от Г. С. С. против Община Хасково, за отмяна на извършеното със заповед № ЧР – 158/12.12.2018 г. на кмета на Община Хасково дисциплинарно уволнение от длъжността “младши експерт “Жилищна политика“ в дирекция “Икономика и стопански дейности, управление на общинската собственост“ в Община Хасково, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за времето, в което уволненият служител е бил без работа, на основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между Г. С. С. и Община Хасково е било налице трудово правоотношение, като Г. С. е заемала длъжността “старши експерт “Жилищна политика“ в Дирекция “Икономика и стопански дейности, управление на общинската собственост“ по силата на допълнително споразумение с работодателя от 05.02.2018 г. към трудов договор от 05.01.2004г. Установено е, че до сключване на допълнителното споразумение Г. С. е заемала длъжността “младши експерт жилищна политика“ в Община Хасково, а след това – “старши експерт “Жилищна политика“. Със заповед № ЧР – 158/12.12.2018 г. Г. С. била уволнена дисциплинарно за нарушения, установени при проверка от комисия, назначена със заповед на кмета на общината относно предоставянето и използването на общински жилища за жилищни нужди според условията и критериите на Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково за период от една година назад, считано от 15.08.2018 г. Комисията изготвила доклад от 29.10.2018 г., в който се съдържала информация за осем нарушения. Работодателят квалифицирал същите като дисциплинарни и уволнил дисциплинарно служителя. Съдът приел, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението. Заповедта отговаря на визираните в чл. 195, ал. 1 КТ формални изисквания за редовност – нарушенията са точно и подробно описани по време, място и начин на извършване. Съдът изложил съображения, че посочване в заповедта едновременно на текстовете на чл. 190, ал. 1 КТ и чл. 330, т. 6 КТ не опорочава същата, тъй като се касае за едно единно волеизявление, основано на разпоредби, уреждащи едни и същи правни последици – прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът приел, че промяната на длъжността на ищцата от “младши експерт“ в “старши експерт“ засяга само ранга й, но не и характера на изпълняваната работа, като приел за установено, че след преназначаването й, Г. С. е продължила да изпълнява задълженията си по приемане и обработка на документи на граждани за включване в картотеките на общината за настаняване в общински жилища, по подготовка и осъществяване на настанителни процедури, описани в длъжностната й характеристика за длъжността “младши експерт“. Липсват доказателства длъжностната характеристика за длъжността “младши експерт“ да е различна от тази за длъжността “старши експерт“, като приел, че промяната на длъжността не е свързана с промяна на трудовите й задължения. Съдът изяснил, че настаняването в общинско жилище, продължаване на срока и прекратяването на договора за наем, ставала със заповед на кмета на общината, който се подпомага от нарочно създадена комисия по чл. 9 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково. Приел за установено, че Г. С. била единственият служител, отговарящ за жилищното настаняване, а задълженията й включвали и внасяне за обсъждане от комисията на молбите за настаняване в общински жилища, за пренастаняване в други жилища, за продължаване срока на настаняване, както и за неговото прекратяване, като в съответствие с тези си задължения, тя била длъжна да подготвя и предоставя на комисията необходимата документация. Съдът установил, че Г. С. е извършила пет от посочените в заповедта за уволнение осем деяния, като намерил, че с тях е извършила нарушение на трудовата дисциплина, а именно: в рамките на възложените й правомощия, е изготвила протокол от проведеното на 31.07.2018 г. заседание на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково, на което се разглеждали документи за пренастаняване на лица, чиито договори са изтекли и предстои да изтекат, като посочила като правоимащо лице А. Н. К., а документите на последната не били предмет на разглеждане от комисията и по отношение на това лице не било взето решение за пренастаняване. Съдът направил извод, че по този начин е нарушено задължението по т.1 от раздел “Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите“. Второ, Г. С. включила в дневния ред на заседанието на комисията по чл. 9 от Наредбата от 31.07.2018 г. лицето А. С. А. за продължаване на срока на настаняването й в общинско жилище, без същото лице да имало право на това, предвид липсата на първоначално взето решение за настаняване от комисията. Трето, служителят включил в дневния ред на заседанието на комисията от 31.07.2018 г. продължаването на срока за настаняване в общинско жилище на лицето Е. Ф. Вели на адрес, различен от този, на който е настанен първоначално, без да е имало решение на комисията за пренастаняване. Четвърто, тя допуснала лицето К. И. Т. до ползване на общинско жилище, без да е имало решение за настаняване на комисията, въз основа на договор за наем и заповед за настаняване, касаещи други лица, които договор за наем и заповед за настаняване неправилно са били регистрирани в информационната система на общината, като е отбелязала привидно правно основание, чрез регистриране на посочените документи, като относими спрямо други лица, а не до тези, които реално ползват общинското жилище. На следващо място, Г. С. е изготвила проект на заповед за настаняване в общинско жилище за лицата Ш. О. А. и Р. Ю. А., без за същите лица да е налице решение на комисията за настаняване от 03.05.2018 г. (въпреки отбелязването в заповедта в обратен смисъл) и без проектът на заповедта да е представен за съгласуване на директора на дирекция “ИСДУОС“ – нарушение по чл. 20, ал. 5, т.1 от Вътрешни правила за организация на деловодната дейност и документооборота в Община Хасково. Съдът достигнал до заключение, че Г. С. не е осъществила останалите три посочени в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Въззивната инстанция заключила, че в своята съвкупност и тежест установените пет нарушения на трудовата дисциплина, извършени от С., обосновават налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание, а именно уволнение; не се касае и за единичен случай, а за множество нарушения, извършени в различен период от време. Като краен резултат, достигнал до заключение, че заповедта за уволнение е законосъобразна, поради което отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касаторът обоснова допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, със следните въпроси:
Допустимо ли е в трудов спор въззивният съд да включва ново основание за обжалване решението на първоинстанционния, което не е посочено от въззивника – приетата промяна в “ранг“ на ищцата по делото, дерогиращо липсата на законосъобразно изготвена и връчена длъжностна характеристика на реално заеманата длъжност “старши експерт жилищно настаняване“; допустимо ли е въвеждането на характеристика и категория “ранг“ при трудово правоотношение, за която не е предвидено такава от класификатора на длъжностите за длъжност “старши експерт жилищно настаняване“, нито от щатното разписание на общината.
Поставените правни въпроси не са относими към постановеното от съда, защото той не е излязъл извън предмета на сезиране. Изясняването на трудовите функции, възложени на ищцата С. за заеманата от нея длъжност по време на извършване на деянията, заради които е наказана дисциплинарно, е за да може съдът да прецени какво точно е дължимото работно поведение, служителят бил ли е наясно с конкретните си задължения и отклонил ли се е от нормата, съответно деянието му представлява ли нарушение на трудовата дисциплина. Установяването на тези обстоятелства съдът е сторил при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, включително съдържанието на длъжностната характеристика. Тук е без всякакво значение има или не определен ранг за длъжността по класификатор – както относно същинското съдържание на трудовите функции, така и до дължимото и, съответно установеното поведение на С., а още и до дисциплинарното й наказание.
Поставени са и въпроси по тълкуване на чл. 195, ал. 1 от КТ: Следва ли, съобразно изискванията на разпоредбата, всяко констатирано конкретно дисциплинарно нарушение от работодателя да бъде конкретизирано чрез посочване на законовия текст, въз основа на който се налага то; следва ли, при констатирано нарушение на трудовата дисциплина и посочване, че съответните документи са изготвени съгласно преките задължения по длъжностна характеристика, да се посочват и в нарушение точно на кои задължения от тази характеристика са.
Нормата е ясна и в теорията и съдебната практика. Въззивният съд е постановил решението съобразно точното приложение на чл. 195, ал. 1 КТ. Няма никакво съмнение, че посочване на законов текст, на основание на който се извършва уволнението, както и посочване кое трудово задължение се нарушава с всяко конкретно деяние, за което се налага дисциплинарното наказание, не са условие за мотивиране на заповедта, нито за нейната законосъобразност. Многократно състави на Върховния касационен съд в свои решения са изяснявали, че от значение за законността на уволнението е обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, а не посочената правна квалификация; тя не е определяща за основанието, на което е извършено уволнението. При противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Разбира се, няма законова пречка и мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение, и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, е мотивирана съобразно изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ, когато от съдържанието й са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Въпрос на съдебна преценка, а не на мотиви на заповедта за дисциплинарно уволнение, е дали деянията, заради които е наложено с нея наказание, съставляват нарушения на трудовата дисциплина за наказания работник/служител.
Следващите правни въпроси имат отношение към допустимите доказателствени средства и преценката им от съда и са следните: „при преценка на истинността на решения, взети от комисия, следва ли количествено и в болшинство да се преценят свидетелските показания; колко свидетели от тази комисия трябва да свидетелстват, за да се опровергаят записаните констатации от работата й; допустимо ли е като доказателствено средство и законосъобразно ли е то, констатация на комисия, проверявала друга такава и съставена от същите членове, с изключение на един или двама, чиято работа се преценява.” Въпросите намират своето разрешение при тълкуване на чл. 164, ал. 1, чл. 178, чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Съдът преценява по вътрешно убеждение събраните по делото допустими доказателствени средства, а такива са всички, за които съобразно нарочно правило няма забрана да се събират за установяване на определено обстоятелство. Никое доказателствено средство не се ползва с по-голяма доказателствена стойност. В случая няма събрани недопустими доказателствени средства, а та са преценени поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, при спазване правилата на формалната логика, опита и научното знание.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и съставът на Върховния касационен съд не намира също служебно основания за това.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 486/20.12.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 787/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: