О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 770 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. С. Д., чрез адвокат Д. Р., срещу въззивно решение № I-115/14.10.2019 г., постановено от Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1094/2019 г. в частта, с която исковете му срещу “АЛУПЛАСТ ЖТГ“ ЕООД са отхвърлени, както следва: по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, за разликата над 1 400 лв. до пълния предявен размера от 24 800 лв. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на компенсаторна лихва върху отхвърлената главница за времето от 23.12.2017 г. до окончателното издължаване, а още относно съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна “АЛУПЛАСТ ЖТГ“ ЕООД, чрез адвокат Д. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Бургаски окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Бургаски районен съд, осъдил “АЛУПЛАСТ ЖТГ“ ЕООД да заплати на К. С. Д. , на основание чл. 200 КТ, сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 23.12.2017 г., компенсаторна лихва върху присъдената главницата, в размер на законната, считано от същата дата до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил иска на К. С. Д. до пълния предявен размер от 24 800 лева. Осъдил страните да заплатят един на друг съдебноделоводни разноски, сторени в двете инстанции – ищецът Д., съобразно отхвърлената част, а ответникът – съобразно уважената част от иска.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между К. С. Д. и “АЛУПЛАСТ ЖТГ“ ЕООД съществувало трудово правоотношение в периода 25.09.2017 г. – 02.03.2018 г., по силата на което ищецът К. С. Д. заемал длъжността “оператор миксер“. На 23.12.2017 г., след обедната почивка, началник смяна в ответното дружество разпоредил на служителите, между които и ищеца, да почистят работните си места и помещения. Съдът приел за установено, че без да му е поставяна подобна задача, К. С. Д. взел двураменна стълба с височина около 1,90 метра, изкачил се до най-високата й точка (снадката между двете рамена) и започнал да почиства праха върху електрически табла. Докато извършвал тази дейност, чул шум, токът спрял, угаснали лампи в почистваното помещение и ищецът загубил равновесие, в резултат на което паднал от стълбата.
Съдът установил, че на работника е бил проведен инструктаж за безопасна работа, като част от него е и инструкцията за безопасна работа с преносими стълби, според която стълбите трябва да се използват така, че работещите да могат по всяко време да се захващат здраво и да имат здрава опора, като трябва и двата му крака да са на стълбата и да се придържа за нея с поне една ръка, а за предотвратяване на нежелани ситуации стълбата винаги се наблюдава, подсигурява и осигурява от втори човек, а стъпването върху най-горните стъпала на двураменната стълба е забранено. Съдът установил, че не е било необходимо Д. да ползва стълбата за изпълнение на възложената му задача. Освен това, предвид височината на стълбата, височината на Д. и разстоянията в помещението, както и мястото, на което е бил стъпил на едното рамо, на височината от пода, той не се е държал с едната ръка за стълбата и не е имал в това положение практическа възможност да се придържа към нея. Направен е извод, че работникът е нарушил грубо правила за безопасност на работния процес, което обуславя и висока степен на съпричиняване на вредите. Определил формата на вината на К. С. Д. като груба небрежност.
Съдът установил още, че вследствие на падането, на Д. е причинено счупване на дисталния край на лъчевата кост на лявата ръка. Проведено е оперативно лечение с поставяне на метални остеосинеза-киршенови игли. Болничният престой е два дни. По-късно получил абсцес в областта на операцията, което наложило отново оперативно лечение с премахване на МО и ексцисия на керозите. Пострадалият е търпял болки, като по време на увреждането, така и в продължителен период след него – около 4 месеца. В рамките на възстановителния период не е бил напълно работоспособен с лявата ръка в пълен обем. Към настоящия момент движението е в пълен обем. Абцесът е предизвикан или от непоносимост към поставените игли, или от неспазването на хигиена.
Съдът направил извод, че е налице трудова злополука и пряка причинноследствена връзка между травмата и установените неимуществени вреди. Приел, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Работникът извършил действие, което не е било необходимо за работата, нито му е възложено от прекия ръководител, като същевременно е действал при нарушение на правилата за безопасност. Съдът намерил, че поведението му било такова, каквото и най-небрежният човек не би имал в ежедневието си, при това действал целенасочено.
За да определени размера на справедливото обезщетение, въззивният съд взел предвид вида и характера на полученото увреждане, периодът на лечение и възстановяване, търпените болки, страдания, стрес и неудобства, отзвучаването на травмата. Определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 7000 лева. Приел, че приносът на пострадалия за причините вреди в размер на 80 %. Така мотивиран, определил сумата от 1400 лева като справедливо обезщетение на претърпените от К. С. Д. неимуществени вреди, настъпили в резултат на установената трудова злополука. Присъдил компенсаторна лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното издължаване. Присъдил съдебноделоводни разноски, като съобразил правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Въпросът дали поведението на ищеца, установено от доказателствата по делото, осъществява белезите на чл. 201, ал. 2 КТ – съставлява ли поведението му при осъществяване на трудовите му задължения “груба небрежност“, не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На него съдът би могъл да даде отговор, при разглеждане на спора по същество, не и при предварителната селекция по чл. 288 ГПК. Независимо от казаното, тълкуването на въззивния съд, дадено на чл. 201 КТ не противоречи на посочените от касатора съдебни актове, а напълно е съобразено с тях: решение № 178/02.01.2019 г. по гр.д. № 4579/2017 г. на ВКС; решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д. № 2798/2014 г. на ВКС, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. на ВКС; определение № 566/14.06.2018 г. по гр.д. № 1529/2018 г. на ВКС; определение № 499/22.06.2018 г. по гр.д. № 960/2018 г. на ВКС;
Въпросите, свързани с обсъждането на доказателствата от съда и обосноваността на фактическите му и правни изводи, а именно: следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, следва ли да бъдат подробно обсъдени и всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост (а не изолирано едни от други), които имат значение за решението по делото, и следва ли въззивната инстанция при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани, са принципно значими по всяко едно исково производство. В случая не се установява поддържаното противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС; т.3 от ППВС № 1/13.07.1953 г.; решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 134/19.11.2015 г. по т.д. № 3495/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 92/22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о.;
Касаторът счита още, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Изложените от него касационни доводи не обуславят подобно заключение. Касационната инстанция и сама, служебно, не намира основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация е поискал заплащане на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива. Представен е договор за правна помощ и съдействие /л. 47/, в който няма уговорен размер на възнаграждение, нито изявление /разписка/, че такова е получено. Бланката е подписана от клиента и адвоката, поставена е ръкописно и датата, но в частта й относно договорено възнаграждение е празна /непопълнена/.
Ето защо, разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № I-115/14.10.2019 г., постановено от Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1094/2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на К. С. Д. срещу “АЛУПЛАСТ ЖТГ“ ЕООД: по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, за разликата над 1 400 лв. до пълния предявен размера от 24 800 лв. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на компенсаторна лихва в размер на законната върху отхвърлената главница за времето от 23.12.2017 г. до окончателното издължаване, както и в относно съдебноделводните разноски.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: