О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 22.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1640 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ /КТБ АД /н// срещу решение №541 от 05.03.2019 г. по в.т.д.№6256/2018 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение от 16.07.2018 г. по т.д.№1546/2017 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от синдиците на КТБ АД /н/ срещу „Балкан Ерма” ЕООД иск по чл.60а, ал.1 от ЗБН за осъждане на ответника да върне на банката следния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с площ от 70 кв. м., находяща се в [населено място], [улица], с предназначение – сграда за търговия, с кадастрален идентификатор 68134.4081.9525.7, стар идентификатор 68134.4081.108.7, която съответства на едноетажна сграда с обслужващо предназначение – салон на книгата, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4081.9525, стар идентификатор 68134.4081.108 и КТБ АД /н/ е осъдено да заплати на основание чл.60а, ал.2 от ЗБН по сметка на СГС държавна такса в размер на 692.39 лв., дължима за първоинстанционното производство, която такса да бъде събрана от масата на несъстоятелността, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Балкан Ерма” ЕООД сумата 3 500.43 лв., разноски за производството пред СГС и САС.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Уговорената цена в размер на 42 000 лв. по процесния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №38/12.12.2014 г. дали е на значително по-ниска стойност от стойността на закупения от ответника недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с предназначение – салон на книгата, с площ по документи от 70 кв.м. с идентификатор 68134.4081.108.7. 2. Коя от двете оценки следва да бъде кредитирана като реална пазарна за процесния имот към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба: 1. Оценката в размер на 63 500 лв. към м.07.2013 г., която обхваща процесната едноетажна сграда със съответните идеални части от правото на строеж или 2. Оценката в размер на 40 400 лв. към м.12.2014 г, която обхваща само едноетажната сграда без съответните идеални части от правото на строеж, при положение че на 12.12.2014 г. ответникът е придобил и собствеността върху целия парцел, върху който е построена сградата. 3. При липса на законова дефиниция на „значителността” на престацията на третото лице по смисъла на чл.60а, ал.1, т.1, изр.2 от ЗБН, за да бъде същата несъмнена, с какъв процент стойността на насрещната престация на третото лице следва да е по-ниска от стойността на полученото от него. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „Балкан Ерма” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че фактическият състав на правото по чл. 60а, ал. 1 ЗБН включва следните кумулативни елементи: 1) открито спрямо банката производство по несъстоятелност, 2) наличие на изискуемо и непогасено вземане на банката към неин длъжник, 3) придобиване от този длъжник на имущество с произход от банката, 4) прехвърляне на същото имущество от длъжника на трето лице, евентуално – последващо прехвърляне, осъществено от всеки последващ приобретател, 5) третото лице да не е изпълнило насрещна престация или същата да е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице да е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. По тяхното наличие спрямо настоящия казус въззивният съд е счел, че: (1) Безспорно първият елемент е налице – с решение от 22.04.2015 г. по т.д.№7549/2014 г. на СГС, е открито е производство по несъстоятелност спрямо КТБ АД. (2) С договор за банков кредит от 28.06.2013 г., изменен с анекс от 18.07.2013 г., банката е отпуснала на „Евробилд 2003” ЕООД кредит в размер на 7 411 280 евро на 7 транша, който длъжникът е следвало да погасява на месечни вноски от по 150 000 евро в периода 10.10.2014 г. – 10.11.2018 г., като общият размер на непогасените изискуеми задължения към датата на подаване на исковата молба е 10 840 040.35 лв. и няма данни, а и не се твърди в хода на настоящото дело погасяване да е настъпило. (3) Кредитът е бил предоставен целево – за финансиране на покупната цена на недвижими имоти, вкл. и процесната сграда, като последната е закупена с нотариален акт №14/18.07.2013 г., том ІІ, рег.№5622, нот.д.№186/2013 г., а сделката е финансирана със средства от отпуснатия банков кредит, т.е. процесният недвижим имот е придобит с „имущество с произход от банката“ по смисъла на § 1, т. 7 ЗБН. (4) Придобитата с нотариален акт №14/18.07.2013 г. процесна едноетажна сграда е била прехвърлена от кредитополучателя на ответника „Балкан Ерма” ЕООД чрез договор за продажба, обективиран в нотариален акт №38/12.12.2014 г., том ІІ, рег.№12446, нот.д.№204/2014 г., с което е осъществена и следващата предпоставка от фактическия състав на правото по чл.60а, ал.1 от ЗБН. (5) Ищецът се позовава на две от трите алтернативни основания по чл.60а, ал.1 от ЗБН – че ответникът не е изпълнил насрещната си престация по сделката по нотариален акт №38/12.12.2014 г. или че тази престация е на значително по-ниска стойност от полученото, като въззивният съд е достигнал до извод, че и двете основания не са налице в случая, поради следното: На първо място, от допълнителното заключение от 21.02.2018 г. на ССЕ, се установява, че уговорената цена в размер на 42 000 лв. е била изцяло заплатена по банков път от ответника на продавача чрез превод от 12.12.2014 г. на сумата 299 000 лв., обхващаща и цената по друг сключен между същите страни продажбен договор – по нотариален акт №39/12.12.2014 г., респективно не е налице изискуемото от чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН неизпълнение на насрещната престация от третото лице. На второ място, спорен е въпросът дали по процесния договор за продажба по нотариален акт №38/12.12.2014 г. уговорената цена от 42 000 лв. е на значително по-ниска стойност от закупения недвижим имот – едноетажна сграда, като за изясняване на това обстоятелства по делото е изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, според която пазарната стойност на имота е както следва: 1) към м.07.2013 г. – 63 500 лв., като оценката обхваща процесната едноетажна сграда със съответните идеални части от правото на строеж, 2) към м.12.2014 г. – 40 400 лв., като оценката обхваща само едноетажната сграда без идеални части от правото на строеж /оценяването без право на строеж е мотивирано от вещото лице с това, че собствеността върху целия поземлен имот, върху който е построена сградата, е била предмет на другата прехвърлителна сделка между същите лица – тази по нотариален акт №39/12.12.2014 г./. Спорният въпрос е коя от двете оценки следва да бъде кредитира като реална пазарна за процесния имот към датата на сключване на процесния договор за продажба по нотариален акт № 38/12.12.2014 г., а отговорът зависи от това дали предмет на сделката по нотариален акт №38/12.12.2014 г. е и идеална част от земята или правото на строеж върху нея, като от значение за този отговор е и сключената непосредствено след процесната сделка продажба по нотариален акт №39/12.12.2014 г., том ІІ, рег.№12449, нот.д.№205/2014 г., с която „Евробилд 2003” ЕООД е продал на ответника собствеността върху целия парцел с площ от 7 509 кв. м., върху който е построена и процесната едноетажна сграда. Въззивният съд е изразил становище, че тези правни действия на страните по двата договора недвусмислено сочат, че тяхната предварително формирана воля е била предмет на първия договор по нотариален акт №38/12.12.2014 г. да бъде само продажбата на сградата без съответните идеални части от земята или правото на строеж, тъй като отношенията им във връзка със земята са предмет на цялостно уреждане с втория договор по нотариален акт №39/12.12.2014 г. – при положение, че в същия ден пред същия нотариус ответникът е закупил от същия продавач целия поземлен имот, то е очевидно, че поради това тази земя не е предмет на процесния договор за продажба по нотариален акт №38/12.12.2014 г., а отношенията по нейната продажба са предмет на втория нотариален акт №39/12.12.2014 г. Посочил е и че ответникът е ненужно да придобива право на строеж върху земята за процесната сграда, при положение, че е придобил по-голямото – собствеността върху самата земя по силата на втория договор, поради което е несъмнено е, че волята на страните е била с договора по нотариален акт №38/12.12.2014 г. да уредят отношенията си само във връзка със сградата, а с договора по нотариален акт №39/12.12.2014 г. – само връзка със земята, което е напълно допустимо, а по тази причина престацията на продавача по нотариален акт №38/12.12.2014 г. обхваща само едноетажната сграда без идеални части от земята, поради което заключението на съдебната експертиза следва да се кредитира в този вариант. В този смисъл е достигнал до извод, че уговорената по договора цена от 42 000 лв., надхвърля установената от съдебната експертиза пазарна оценка към същия момент от 40 400 лв., следователно, не е налице и втората алтернативна хипотеза на чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН – престацията на ответника да е на значително по-ниска стойност от полученото.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, третият от въпросите не се явява обуславящ правната воля на съда – както бе посочено липсата на втората алтернативна хипотеза на чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН /престацията на ответника да е на значително по-ниска стойност от полученото/, е обоснована с установеното по делото обстоятелство, че уговорената между страните и заплатена от ответното дружество цена по договора за покупко-продажба, надхвърля стойността на получения от дружеството недвижим имот, респективно становище, че престацията на ответника е била на по-ниска стойност от полученото от него и за значителността на разминаването между посочените стойности, не е изразявано. В този смисъл и при лисата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо третия от въпросите, касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне. Дори обаче да се приеме, че въпросът е обусловил решаващата воля на съда, то не се установява и бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1, пр.2 от ЗБН е ясна и непротиворечива, като не съществува съмнение, че единен критерий /като абсолютна стойност, процент или обикновена дроб/, по отношение на преценката дали престацията на третото лице е на значително по-ниска стойност от полученото от него, не може да бъде въведен. Преценката следва да се осъществи за всеки отделен случай, към момента на сключването на сделката, съобразно конкретно установените по делото, релевантни за спора факти и обстоятелства, като съдът следва да мотивира становището си, което подлежи на инстанционен контрол.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касатора въпроси. С тях по същество се оспорва обосноваността на направените от въззивния съд изводи, респективно правилността на обжалваното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №541 от 05.03.2019 г. по в.т.д.№6256/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.