О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 22.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1696 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение №67 от 25.03.2019 г. по в.гр.д.№27/2019 г. на ОС Разград. С обжалваното решение е потвърдено решение №195 от 06.12.2018 г. по гр.д.№184/2018 г. на РС Кубрат, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД сумата от 21 888 лв., представляваща стойността на извършена болнична медицинска дейност по клинични пътеки за месец март 2015 г. по фактура №72/09.04.2015 г., ведно със законната лихва от 03.04.2018 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка. 2. Има ли колизия между правни норми от един и същ ранг – между чл.22-29 от ЗЗД, чл.4 от ЗБНЗОК, чл.119 от ЗПФ и чл.35 от ЗЗО и чл.81 от ЗЗ. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение №2 от 22.07.2002 г. по конституционно дело №12 от 2006 г. по описа на КС на РБ, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че е налице противоречива съдебна практика на апелативни съдилища по идентичен правен казус, както и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД, заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор от 25.02.2015 г., по силата на който „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат” ЕООД, като изпълнител се е задължила да оказва на здравноосигурени лица по пар.2 ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7 ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки /КП/ от приложение №5 към член единствен на Наредба №40 от 24.11.2014 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подробно посочени в договора /чл.1 ал.1 от договора/. НЗОК като възложител по договора се е задължила да заплаща за дейностите по ал.1. Установил е, че през месец март 2015 г. ищецът е оказал болнична медицинска дейност по клинични пътеки, посочени в договора, като за част от извършената през месец март 2015 г. болнична медицинска дейност, ответникът НЗОК е заплатил на ищеца сумата в размер на 179 182 лв. и 24 787 лв. по фактури № 18/09.04.2015 г. и № 19/14.04.2015 г. към които фактури са приложени спецификации с подробно описани дейности извършени по клинични пътеки, а за извършената от ищеца също през месец март 2015 г. болнична медицинска дейност на стойност от 21 888 лв., посочена подробно в представената по делото спецификация, ответникът не е заплатил. Счел е, че ищецът е изправна страна по процесния договор, тъй като в изпълнение на задълженията си по чл.1 и чл.5, е оказал болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, подробно посочени в спецификацията, които са включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК съгласно Наредба №40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /действала за процесния период/ и Н. за МД за 2015 г., като всички КП за м. март 2015 г. са на обща стойност 21 888 лв. – ответникът не оспорва, че болничната медицинска помощ на тази стойност е извършена от лечебното заведение, а едва пред въззивната инстанция посочва, че е невъзможно толкова висок процент от хоспитализираните пациенти от ищеца да бъдат спешни, което възражение, с оглед момента на въвеждането му, не следва да бъде обсъждано. Приел е за безспорно и, че претендираната сума е била надлежно заявена от ищеца, но ответникът е отказал да я заплати, позовавайки се на чл. 32, ал.13, т.6 от договора между страните – дейност надвишаваща стойността на чл.42 от договора. Анализирайки разпоредбите на чл.1, чл.2, чл.4, чл.24-чл.26, чл.35 и чл.59 и сл. от ЗЗО, както и на действалите за процесния период методика, одобрена с ПМС № 94 от 24.04.2014 г. и методика, одобрената с ПМС № 57 от 16.03.2015 г., е достигнал до извод, че претендираните от ищеца субективни права са част от възникналото между ищеца и ответника правоотношение въз основа на разпоредбата на чл.59 и сл. ЗЗО, обусловено от предвиденото в чл.52 от КРБ право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, което може да бъде упражнено в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година. Счел е обаче, че това не означава, че разходването на бюджета за годината в един по ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл.52 от КРБ, а в този случай за касата възниква задължението да използва суми от бюджетния си резерв /така и чл.26, ал.2 ЗЗО/ – изискването за посочване на стойността на дейностите в индивидуалните договори не следва при процесния тип правоотношения да се приравнява на обем на възложената за съответното лечебно заведение работа, като до този извод се стига и изхождайки от разпоредбата на чл.4 ЗЗО на ЗЗЛ, която гарантира не само свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, но и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, т.е. не касата, а имащият нужда от лечение гражданин има правото да избира съответното лечебно заведение. Изразил е становище, че с методиката по чл.55 от ЗЗО не се определят видът, обемите и цените на медицинската помощ подлежаща на заплащане от НЗОК според чл.45 ЗЗО, а начинът, по който тя следва да бъде остойностявана и изплащана, т.е. определя фактическия състав на отчитането й пред касата, респективно изискванията, които следва да се настъпили, за да се достигне до извод, че възложената работа е извършена, приета от възложителя и плащането е станало изискуемо, поради което с изпращането на съответните отчети за процесния месец, ищецът е изпълнил договорното си задължение, а с приемането им от страна на възложителя – ответникът по делото, същият дължи заплащането им, предвидено в сключения между страните договор. В този смисъл е изразил становище, че определените стойности са прогнозни и се включват като елемент от договорите за създаване на определена бюджетна дисциплина, без същата обаче да е водеща при даване отговор на въпроса дали за престирана от страна на лечебното заведение медицинска услуга за дейности по чл.45 от ЗЗО същото има право на възнаграждение, ако е надвишен лимитът по съответното приложение към индивидуалния договор. По отношение възражението на ответника, свързано с Решение №2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд на Република България е посочил, че в конкретния случай не става въпрос за оказване на медицинска помощ от МБАЛ Кубрат извън определените по вид, обхват и обем пакети от здравна помощ, а с оглед всичко изложено е приел, че следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности, тъй като в договорите не е предвидена възможност след изчерпване на предварително определени стойности лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Спрямо формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. С първия въпрос по същество се оспорва правилността на решението, предвид направения от съда извод за основателност на предявения иск, респективно отговорът на въпроса предполага проверка на правилността на този извод, а вторият от въпросите изразява поддържаната от касатора в хода на процеса теза, но с оглед изложените мотиви на въззивния съд, не обуславя изхода на делото, още повече, че спрямо посочените въпроси не се установява наличие и на поддържаните от касатора селективни основания – в решението на Конституционния съд е даден отговор на въпроса дали нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за бюджета на НОЗК за 2007 г. са противоконституционни, но не и на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, който е спорният по делото въпрос, а от друга страна касаторът не е обосновал релевантността на втори въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед задължителните указания на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място не може да се обсъжда и твърдяното от касатора наличие на противоречива съдебна практика по идентични дела, тъй като съгласно действащата към момента на постъпване на касационната жалба редакция на чл.280 ал.1 от ГПК /ДВ бр.86/2017 г./, противоречивата практика на съдилищата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №67 от 25.03.2019 г. по в.гр.д.№27/2019 г. на ОС Разград.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса,[ЕИК] да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 2 000 лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.