О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252/24.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2451 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„Стройдизайн“ ООД обжалва решение № 2327 от 02.10.2018 г. по т.д. 1967/18 г., Апелативен съд – София, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Общо събрание на съдружниците от 20.11.2015 г. на „Стройдизайн“ ООД по т. 2 от дневния ред.
Излага съображения, че решението е недопустимо. Излага съображения, че решението е постановено по недопустим иск. А това било така, тъй като ищецът С. С. нямал интерес от предявяването му. По никакъв начин положението от придобиване на 75 % от другия съдружник и привеждане на това действително положение в съответствие с дружествения договор, не можело да накърни правата му.
Решението било и неправилно. За приемане на решение по т. 2 от дневния ред на ОС на 20.11.2015 г. за промени в заглавната част на дружествения договор в чл. 9 и чл. 28 от него не било нужно единодушие, а обикновено мнозинство повече от Ѕ от капитала, с каквото същите са приети, защото те представляват промени на дружествения договор, с които той се привежда в съответствие с вече валидно настъпили обстоятелства, каквито били от една страна – прехвърлянето в изискуемата от закона форма на всички дялове по реда на чл. 129, ал.1 от ТЗ от съдружниците П. Пухарев и Б. С. на съдружника им С. Р. и произтичащото от това прекратяване на членственото им правоотношение с дружеството, с което те престават да са съдружници на „Стройдизайн“ ООД по силата на закона, както и настъпилата в резултат на това промяна на дяловете на съдружника С. Р. и съответно на процентното им изразяване в капитала на дружеството, а от друга страна – взетото с необходимото мнозинство решение за избор на нов управител, при съобразяване, че в дружествения договор е вписано името на стария управител. Счита, че след като решението за новия управител е надлежно взето и подлежи на вписване в дружествения договор, както и след като дружествения договор следвало да се приведе в съответствие с действително притежаваните дялове, то решението на Общото събрание на съдружниците не следвало да се отменя. Моли да се отмени решението на Софийски апелативен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Върховния съд – основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на ОС на търговско дружество, когато с решението не се засягат членствени права на оспорващия съдружник, нито решението е свързано с дейността на дружеството, насочена към постигане на обща цел, а следва от задължението да се отразят в дружествения договор промените в съдържанието като резултат от валидно настъпило (в съответствие с ТЗ и дружествения договор) прехвърляне на дружествен дял, между съдружниците по реда на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ТЗ и валидно избран в съответствие с ТЗ и дружествения договор нов управител на мястото на стария управител на дружеството и замяната на името на стария с това на новия управител като в дружествения договор наред със съдържанието по чл. 115, т. 6 от ТЗ относно управлението и начина на представителство на дружеството е вписано и името на стария управител на дружеството?
2. Съществува ли правен интерес от предявяването на конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ когато целената с него промяна е настъпила по силата на други факти и невъзможно да се създаде ново правно положение спрямо съществуващото дори при успешното му провеждане? Сочи по този въпрос противоречие с Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС , както и противоречие с практиката, обективирана в решение № 255 от 12.07.2018 г. по т.д. 1734/17 г., 2 ТО.
3. В случаите когато промяната се налага като последица от обективно, валидно настъпили, при спазване на ТЗ и дружествения договор, факти, които касаят задължителното съдържание на дружествения договор съгласно чл. 115 от ТТЗ за отразяване на промяна касателно съдружниците и размера на притежаваните от тях дялове в капитала в дружествения договор поради валидно настъпило прехвърляне на дружествен дял между съдружници по реда на чл. 129, ал.1 изр.2 от ТЗ или за отразяване на промяна поради валидно избран нов управител на мястото на стария управител на дружеството, при вписано в текста на дружествения договор име на стария управител и замяната на името на стария с това на новоизбрания управител, налице ли е изменение на дружествения договор по смисъла на чл. 137, ал.1 т. 1 от ТЗ, което да изисква решенията на ОС да бъдат взети с квалифицирано мнозинство ѕ от капитала или с единодушие или решенията на ОС в такива случаи когато за привеждане в съответствие на дружествения договор с валидно настъпили по силата на други факти промени не попадат в обхвата на чл. 137, ал.1 т. 1 от ТЗ и за вземането им е достатъчно обикновено мнозинство Ѕ от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор? По отношение на този въпрос обуславя приложението на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.
Ответникът С. М. С. оспорва касационната жалба .
Твърди, че решението на въззивния съд е правилно. Излага подробни съображения за нередовно свиканото общо събрание на съдружниците и предвиденото в дружествения договор единодушие за вземане на решенията.
Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва решението на въззивния съд страна.
С въззивното решение в обжалваната част въззивният съд е потвърдил решение № 1644/21.08.2017 г. по т.д. 7674/15 г., Софийски градски съд, с което е отменено решение на Общото събрание на съдружниците на „Стройдизайн“ ООД, проведено на 20.11.2015 г. по т. 2 от дневния ред. Въззивният съд е приел, че Общото събрание на съдружниците е редовно свикано съгласно изискванията на дружествения договор и закона. Приел е, че е налице изрично предвидена уговорка в дружествения договор чл. 23 вр. чл. 21, т. 1 от дружествения договор и чл. 137, ал. 3, изр. 1 от ТЗ за изискуемо единодушие при вземане на решения относно дружествения договор. Решението на Общото събрание на съдружниците предвижда да бъде изменен чл. 9 от дружествения договор и той да има следната редакция: „Дяловият капитал се разпределя между съдружниците както следва: С. Д. Р. 75 дяла на обща стойност 3 750 лв или 75 % от капитала и С. М. С. 25 дяла на стойност 1 250 лв или 25 %. Гласуването на С. М. С. срещу изменението на дружествения договор е изключило единодушното му приемане. Това е обусловило извода на въззивния съд, че поради неспазване на предвиденото в дружествения договор мнозинство, е налице твърдяното от ищеца нарушение и поради неговото наличие, искът с правно основание чл. 74 от ТЗ е основателен и следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд на Р България може да допусне въззивното решение до касационно обжалване когато може да се направи извод, че има вероятност решението да е нищожно или недопустимо. А също така ако касаторът се е позовал на основание за очевидна неправилност. Другите, предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК са: касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед тези разяснения в конкретния случай формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси следва да се преценят дали отговарят на посочените предпоставки.
При основанията по чл. 280, ал. 1 , пр. 1 и 2 от ГПК, касационната инстанция може и служебно да допусне до касационно обжалване решението когато то е нищожно или недопустимо. В случая не са налице тези основания. Не се установява вероятност решението да е нищожно или недопустимо.
Налице е правен интерес от предявяване на иска за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците, предявено от съдружник към момента на вземане на решението. Винаги когато е взето решение на Общо събрание на съдружниците се засягат правата и законните интереси на лицето в качеството му на съдружник. Този извод произтича от обстоятелството, че компетентността на Общото събрание се простира за цялата дейност на дружеството и относно всяка дейност компетентно да вземе решение е Общото събрание на съдружниците. Съответно, предмет на иска по чл. 74 от ТЗ е и всяко решение на Общото събрание на съдружниците. В случая не може да се приеме, че не се засягат правата на съдружника, тъй като се засяга начина на формиране на решенията на Общото събрание на съдружниците. Не може да се приеме, че липсва правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение на Общо събрание, независимо от въпроса, който е разрешен с това решение. От значение за съдружника са всички решения на Общото събрание на съдружниците, доколкото засягат цялостното управление на дружеството, което рефлектира индивидуално върху интереса на съдружника. В този смисъл, могат да бъдат засегнати правата на съдружника от всяко решение, касаещо управлението на дружеството. Ето защо и в случая следва да се признае наличие на интерес от предявяване на иска. Липсват данни за взето решение, което да е разрешило по нов начин въпроса, разрешен с процесното решение на Общото събрание на съдружниците, за да се приеме, че е отпаднал правния интерес от предявяване на иска. В този смисъл няма основание да се приеме, че е налице вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо като постановено по недопустим иск. Решението за избор на управител винаги засяга членствените права на съдружника, свързани с управлението на дружеството. Отразяването избора на новоизбрания управител в дружествения договор е част от съдържанието на дружествения договор, с който съдружниците в „Стройдизайн“ ООД са се съгласили. При този конкретен избор, не може да се приеме, че е налице липса на правен интерес, което да води до недопустимост на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ.
По отношение останалата част от въпрос 2 настоящият съдебен състав намира, че начинът, по който е поставен въпросът не съответства на действително предявените права в процеса. Всъщност е налице предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ като въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която е отменено рeшение на Общото събрание на съдружниците за изменение на дружествения договор поради непостигане на предвиденото в дружествения договор мнозинство – единодушие. Поставеният въпрос реферира към постигнатото изменение в съотношението на притежаваните дялове между съдружниците. Но всъщност изменението на дружествения договор съгласно предвиденото в дружествения договор следва да се вземе с единодушие. Съдът е преценил именно с оглед основанията за проверка на решенията на Общо събрание на съдружниците, при предявен иск по чл. 74 от ТЗ – императивнните норми в закона и предвиденото в дружествения договор. Приел е, че след като страните искат да изменят дружествения договор, то това следва да стане с предвиденото в дружествения договор единодушие. Съществуването на фактите, извън включването им в дружествения договор, е провело своите правни последици. В случая се засягат правата на съдружника чрез непостигане на предвиденото в договора единодушие за изменение на дружествения договор. Това е предметът на иска и не може съдът да приеме, че липсва правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ или че следва да се измени дружествения договор, без волята на съдружниците, изразена чрез тяхното гласуване съобразно правилата за вземане на решение, които сами са установили. В този смисъл правният въпрос, който е разрешен от въззивния съд е за изменение на дружествения договор чрез посочване на съдружниците и притежаваните от тях дялове, факт, който е настъпил, но по силата на чл. 115, т. 5 от ТЗ подлежи на посочване в дружествения договор. Това разрешаване не е в противоречие със задължителната практика, ТР 1/2002 г. на ОСГК. В случая съдът е съобразил именно законодателната рамка, предвидена при преценка исковете по чл. 74 от ТЗ, че съдът следва да прецени с оглед релевираните основания налице ли е нарушение на императивна норма на закона, както и налице ли е нарушение на предвиденото в дружествения договор от съдружниците с оглед диспозитивните правила относно дружествения договор. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика и не е налице допълнително соченото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Соченото от касатора противоречие също не е налице, тъй като с посоченото решение по т.д. 1734/17 г. се разрешава въпрос, който не е идентичен с разрешения от въззивния съд. С посоченото решение действително е преповторено правилото, че „Действието на конститутивното съдебно решение и неговата специфика позволяват да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващо правно положение не би могло да настъпи като последица от уважаване на иска по чл.74 ТЗ, за страната не съществува интерес от търсената с този иск правна защита – в случая на членствените правоотношения. Независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в дружеството с ограничена отговорност възможност да упражни потестативното си право да иска отмяна на решенията на ОС чрез иска по чл. 74 ТЗ, невъзможността да се създаде ново правно положение спрямо съществуващото при успешното му провеждане изключва допустимостта на конститутивния иск поради отсъствие на интерес от търсената с него защита.“ Но това правило е приложено при предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ срещу решение на Общо събрание на съдружниците за изключване на съдружник, което е било отменено с последващо решение на Общо събрание на съдружниците, което е предхождащо предявения иск. Прието е, че целената промяна чрез предявения иск по чл. 74 от ТЗ, т.е. за отмяна на взето решение е настъпила по силата на други факти – отмяна с решение на Общото събрание на съдружниците на същото решение. Докато в настоящия случай решението на Общото събрание на съдружниците е за изменение на дружествения договор.
Поради това, че не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК не следва да се допуска решението до касационно обжалване.
По отношение правен въпрос 3. Този въпрос включва вече поставените въпроси и следва отново да се отговори, че разрешаването на въпроса засяга първо предмета – взето решение и второ съответствието му с дружествения договор и императивните разпоредби на закона. Фактите, които са се осъществили – избор на управител и прехвърляне на дялове, имат своето значение. Но въпросът относно законосъобразността на изменението на дружествения договор се разрешава при предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ само относно съответствието им със закона и дружествения договор. Това съответствие е правило, което е подробно разяснено в задължителната и постоянна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК като точно прилагане на закона и развитие на правото, като не е посочил в какво се изразява неправилността на константното тълкуване на нормата на чл. 74 от ТЗ или се налага осъвременяването й с оглед изменение на обществените отношения или изменение на законодателството или за развитие на правото когато е налице непълнота на законите или са неясни или противоречиви, за да се създаде нова практика.
Поставените въпроси са конкретни, свързани са с определена конкретна проява на специфично съотношение на участието в капитала и съществуващият дружествен договор. Изменението на е предоставено само на единодушно решение на съдружниците, обстоятелството, незабранено от закона и предвид диспозитивната норма, допустимо да съществува. Това разрешение от въззивния съд не се установи да е в противоречие с основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 или да е налице основание по т. 3 от ГПК и това налага извод, че касаторът не е обосновал допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска до касационно обжалване решението на въззивния съд.
С оглед изхода на делото на ответника Стояня М. С. следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 900 лв, за което са представени доказателства – адвокатско възнаграждение за заплатената сума, удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие – разписка.
Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2327 от 02.10.2018 г. по т.д. 1967/18 г., Апелативен съд – София, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Общо събрание на съдружниците от 20.11.2015 г. на „Стройдизайн“ ООД по т. 2 от дневния ред.
ОСЪЖДА „СТРОЙДИЗАЙН“ ООД , ЕИК[ЕИК] [населено място], [жк], вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплати на С. М. С., [населено място], Община Генерал Тошево, област Добрич, [улица] сумата от 900 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: