ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. София, 27.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова , гр. дело № 538 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.А. Ч. срещу въззивното решение № 451 от 25.11.2019 г, постановено по гр.дело № 650/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1030/15.7.2019 г по гр.дело № 4922/2018 г на Районен съд-Пазарджик.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила.Иска се допускането му до касационен касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответниците по касационната жалба Г. Н. Т., В. Н. М., М. Т. С., З. Т. Ч., М. И. А., П. М. А., С. М. А., Е. И. С., Н. Й. А., В. Т. Л., Й. Т. К., С. П. Д., Д. П. Д., Б. А. З., Т. С. Й., Л. С. П., З. С. П., В. Б. И. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.И. П. от Адвокатска колегия-Пазарджик.Считат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Ответницата Й. Т. К. претендира разноски, сторени пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат.
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищците Г. Н. Т., В. Н. М., М. Т. С., З. Т. Ч., М. И. А., П. М. А., С. М. А., Е. И. С., Н. Й. А., В. Т. Л., Й. Т. К., С. П. Д., Д. П. Д., Б. А. З., Т. С. Й., Л. С. П., З. С. П., В. Б. И. и първия ответник А. И. А. са наследници по закон на А. П. Д. и съпругата му С. Д. Д., на които с две решения №№ 5Б058 от 21.1.1999 г, съответно по преписки № 36177 и № 36571 е възстановено, съгласно план за земеразделяне правото на собственост върху 4 ниви с площ общо от 42, 153 дка.С два броя договори от 16.4.2013 г и 29.7.2013 г имотите са отдадени под аренда на Земеделска кооперация „Надежда-95“ със седалище и адрес на управление в [населено място].С нотариален акт № …, т.., по н.д…. г единият от съсобствениците- А. И. А.-ответник по делото, чрез пълномощника си Н. Д. К. е дарил на ответницата Д. П. Г. собствената си 1/14 ид.част от съсобствените земеделски земи, а с договор за аренда от 30.3.2016 г тази ответница е отдала всичките 42, 153 дка на съпруга си П. Н. Г.-също ответник по делото.От правна страна въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване относителната симулация на сключения договор за дарение, като същия прикрива покупко-продажба.Приел е въз основа на събраните по делото доказателства симулативния характер на привидната сделка, както и вида и условията на прикритата.Прието е за установено наличието на уговорка между дарителят и надарената, че последната ще му заплати сумата 3000 лв-продажна цена, която ответникът А. реално е получил непосредствено след сделката, като му е удържана сума в размер на 25 лв за заплащане на такси.В обясненията, дадени от А. по реда на чл.176 ГПК се установява именно неговото намерение да продаде своите идеални части, а не да го подари на лице, което дори не познава.Тези обяснения според съда кореспондират и със събраните по делото свидетелски показания /св.И. и св.С./.Именно свидетелката И. установява обстоятелството, че синът на А. е бил притиснат от кредитни институции и това е наложило баща му да продаде притежаваната от него идеална част от описаните в исковата молба земеделски земи.Като индиции относно извънпроцесуалното поведение на ответницата Г. съдът е ценил и представените по делото писмени доказателства установяващи, че с 92 бр.други договори за дарение тя е придобивала от съсобственици земеделски земи, които е отдавала под аренда на съпруга си.С оглед на горното съдът е обосновал извод, че е житейски неправдоподобно 92 други, несвързани помежду си лица, желаят да надарят ответницата.Съдът е приел също, че е несъстоятелно твърдението на ответницата, че симулация няма, ако по сделката страната се представлява от пълномощник и следователно надарената не е знаела за продажбата.Приел е, че в този случай, за да не се разкрие симулация всяка сделка би била извършвана от пълномощник.Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че отразените в нотариалния акт волеизявления на страните, сключили договора за дарение са само формални и не съответстват на действителната им воля.Дарението е привидно и не е породило правни последици.Валидна и действителна е прикритата сделка покупко-продажба и последиците по нея са възникнали от датата на сключването й, а искът по чл.33 ал.2 ЗС като предявен в рамките на преклузивния срок и подкрепен с доказателства е основателен.
В изложението по чл.284 ал.2 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1.Процесуалноправен.
Допустимо ли е при съобразяване на разпоредбата на чл.278 ал.3 ГПК при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд /делото е върнато от въззивната инстанция за произнасяне с акт по съществото на спора/ при предявен иск по чл.26 ал.2 ГПК вр.чл.17 ал.1 ЗЗД и наведени твърдения в исковата молба за липса на съгласие относно вида на договора, съдът да остави същата без движение или следва да отхвърли предявения иск, при наличието на тези твърдения.
2/Материалноправен въпрос.
Възможно ли е да съществува симулативна сделка, когато надареният е представляван от пълномощник, ако той не е знаел за симулацията и за действителната воля на страните, изразена в прикритата сделка.
3/Материалноправен въпрос.
При предявен иск по чл.26 ал.2 ЗЗД вр.чл.17 ал.1 ЗЗД налице ли е съгласие за прикритата сделка-покупко-продажба, когато продажната цена е уговорена с трето лице, а не с купувача.
По така формулираните въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да бъде допуснат касационен контрол по следните съображения :
По първия въпрос.
За да даде отговор на този въпрос, настоящият съд взе предвид следното : С определение № 2769/22.10.2018 г по гр.дело № 3241/2016 г, Районен съд-Пазарджик е прекратил производството по делото, като е приел, че искът за недействителност на договора за дарение е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са страни по него, а искът по чл.33 ал.2 ЗС също е недопустим, като предявен след изтичане на уредения в закона двумесечен преклузивния срок.Това определение е обжалвано от ищците и е отменено изцяло с определение № 617/30.11.2018 г по в.ч.гр.дело № 775/2018 г на Пазарджишки окръжен съд, Първи въззивен състав като е прието, че съдът следва да се произнесе по същество по въпроса пропуснат ли е срока по чл.33 ал.2 ЗС.Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд като е прието, че предходния състав е взел становище по съществото на спора.Съдът на който делото е върнато с постановено в открито съдебно заседание на 14.2.19 г определение е дал възможност на ищците да „поправят“ исковата молба , като представят в срок уточнение на същата.С оглед постъпилата уточнителна молба е направил нов доклад и е разпределил между страните доказателствената тежест. С въззивното решение тези действия на първоинстанционния са приети като такива по чл.129 ал.4 вр.с ал.2 и ал.5 ГПК по внасяне на уточнения в исковите претенции.
С оглед горното, отговорът на въпроса се състои в следното :
Нормите на чл.278 ал.3 ГПК и чл.129 ал.4 и ал.5 ГПК да ясни и по тях е постановена безпротиворечива съдебна практика.Те и не се нуждаят от тълкуване, а създадената практика-от осъвременяване.Съдът е съобразил изцяло указанията по чл.278 ал.3 ГПК, като по иска по чл.33 ал.2 ЗС се е произнесъл със съдебно решение, а не с определение.Отделно от това, по първия от обективно съединените искове, съдът е приложил нормите на чл.129 ал.4 и ал.5 ГПК, съгласно които съдът е длъжен да провери дали исковата молба е редовна не само в момента на постъпването й, а и когато констатира нередовностите й в хода на производството.В разглежданата хипотеза, след отмяна на прекратителното определение делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд, който е преценил, че исковата молба в частта относно първия от исковете следва да бъде уточнена от ищеца, съобразно обстоятелствена част и петитум, за което е дал възможност. Съобразно уточненията е извършил доклад и разпределил доказателствената тежест между страните.Съдът е процедирал законосъобразно и в съответствие в изискванията на чл.129 ал.4 и ал.5 от ГПК, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.Обстоятелството, че делото е върнато на районния съд, за да извърши проверка относно допустимостта на иска по чл.33 ал.2 от ЗС не означава, че съдът е ограничен само досежно тази проверка.Това е така защото нормата на чл.278 ал.3 ГПК не ограничава правомощията на съда в хипотеза на чл.129 ал.4 ГПК, напротив съдът е длъжен да изпълни задълженията си по проверка на исковата молба и отстраняване на нередовностите й, тъй като в противен случай би могло да се стигне до постановяване на недопустим съдебен акт.Действията на съда не представляват процесуално нарушение и не злепоставят правото на защита на ответната страна.
По въпрос № 2.
Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, доколкото той е изследвал намеренията и изявленията на страните по сделката, а не на пълномощника.Отделно от това няма никакво основание и за тълкуване на закона, относно правомощията на пълномощника по сделката, тъй като не съществува законова неяснота или противоречива практика.Съгласно разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него.Извършените от представителя правни действия настъпват направо за представлявания-чл.36 ал.2 ЗЗД.Обемът и съдържанието на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка.Представителят не е страна по сделката и дали той е наясно или не с действителните, привидните или прикрити уговорки между страните е без значение относно нейната действителност.
По въпрос № 3.
Същият не е обусловил решаващите изводи на съда и не е от значение за крайния изход на спора.След като от доказателствата по делото е установено наличието на прикрита сделка и съществените условия по нея, то без значение е как точно са се осъществили преговорите за сключването й между страните и дали относно уговаряне на продажната цена в преговорите е участвало трето лице или купувача.Това е така поради обстоятелството, че преговорите могат да бъдат водени лично или чрез трети лица, но преддоговорните отношения са ирелевантни, от значение са изявленията и поведението на страните по сделката.
Предвид изложеното не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответницата Й. К. направените от нея разноски в това производство в размер на 500 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 451 от 25.11.2019 г, постановено по гр.дело № 650/2019 г на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. Г. да заплати на Й. Т. К. направените от нея разноски пред ВКС в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.