7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 27.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3887 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Баун да баун“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от управителя Р. Д. С., приподписана от адв. Н. С., против решение № 180 от 10 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 429/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, с което е потвърдено решение № 590 от 21 май 2019 г., постановено по гр.д. № 5168/2018 г. по описа на районния съд в гр. Добрич в частта, с която е уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на В. С. С., с адрес в [населено място], против дружеството, за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 2/23.10.2018 г., с която му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение помежду им, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че са спазени всички условия за налагане на наказанието от страна на работодателя, и едва след редовното връчване на заповедта ищецът е представил болничен лист за период отпреди прекратяването на трудовото правоотношение, като предходен такъв е анулиран и то след прекратяване на трудовото правоотношение и в нарушение на процедурата за анулирането му. Подчертава се, че до издаване на обжалваната заповед работодателят не е бил уведомен, че на служителя му е разрешен отпуск поради временна неработоспособност за два поредни дни – 10 и 11.10.2018 г.; работодателят е изпратил две покани на служителя да даде обяснения за неявяването си на работа, но и двете не са приети от служителя, с което той не е упражнил добросъвестно трудовите си права и е поставил работодателя си в неизвестност за отсъствието си в двата последователни работни дни; при условията на вече прекратено трудово правоотношение е представен трети болничен лист, с който е анулиран предходен поради техническа грешка, и периодът на временна неработоспособност в новия болничен лист обхваща двата поредни работни дни, които са обосновали издаването на заповедта за уволнение; не са спазени разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността болничният лист да се представи или работодателят да се уведоми до два работни дни от издаването, а представянето му не е извършено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права. Изтъкнато е, че в исковата молба не се съдържа твърдениe, че вторият болничен лист (продължението) не е издаден съобразно правилата на чл. 9, ал. 2 НМЕР, и така съдът се е произнесъл по ненаведено основание. Според касатора, в случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск в последствие е продължен, то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 НМЕР да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни от издаването му, то се изключват правните последици на болничния лист; ищецът в случая е следвало да действа добросъвестно, като се възползва от предоставената му възможност да даде обяснения и да посочи пред работодателя, че болничният лист е издаден с техническа грешка. Съдът е нарушил материалния закон, като не е преценил в решението си, че няма правно значение за законосъобразността на издадената заповед представянето на болничен лист след връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, с което да доказва оправдателна причина за неявяването в един от двата последователни работни дни. Не е обсъдено от съда оплакването, че болничният лист е представен след срока по чл. 9, ал. 2 НМЕР и след прекратяване на трудовото правоотношение. Не е съобразено още, бе вторият болничен лист е анулиран след прекратяването на трудовото правоотношение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (макар касаторът да поддържа, че се иска допускането на касационното обжалване в хипотезата на предл. второ на т. 3, т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е единно основание – виж в този смисъл разясненията на ВКС в ТР № 1/2009г., т. 4).
Ответникът В. С. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за нейната неоснователност.
За да приеме решението за правилно, въззивният съд преценява изложеното в исковата молба за липса на извършено дисциплинарно нарушение – безпричинно неявяване на работа на 10 и 11 октомври 2018 г., тъй като ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна неработоспособност, издаден му бил болничен лист за временна неработоспособност за времето 10.09.-09.10.2018 г., обозначен като „първичен“, ищецът се явил на 09.10.2018 г. на преглед и било издадено становище на ЛКК за продължаване на временната неработоспособност поради същото заболяване за периода 10.10.-08.11.2018 г.; издаденият на ищеца болничен лист, обозначен като „продължение“, с разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода 12.10.-10.11.2018 г., бил представен на работодателя; на 10.10.2018 г. ищецът подал молба по чл. 326 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие; на 10 и 11.10. ищецът не се явил на работа; заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на 26.10.2018 г. Отречено е да е налице нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, тъй като ищецът отказал да приеме пратката, съдържаща искането за даване на обяснения, а повторната пратка била върната от куриерската фирма поради изчерпване на възможностите за връчване, и така работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ. Счетено е, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е преодоляна, защото разрешение от инспекцията по труда е дадено на 23.102.2018 г. Предвид разрешеното ползване на отпуск по болест за периода 10.09.-09.10.2018 г., и следващ болничен лист, обозначен като „продължение“, издаден за непосредствено продължаване на временната неработоспособност, обусловена от същото заболяване, като в разрез с правилото на чл. 9, ал. 1 НМЕР в болничния лист е отразено разрешаване на отпуск за временна неработоспособност за периода 12.10.-10.11.2018 г., поради което е анулиран, издаден заместващ болничен лист, според който разрешеният отпуск по болест е за периода 10.10.-08.11.2018 г., обжалването и на двата болнични листа от работодателя и потвърждаване издаването на последния с решение на ТЕЛК, съдът приема, че реално няма прекъсване на временната неработоспособност поради общо заболяване, констатирано с надлежен документ от компетентния здравен орган, поради което отсъствието на ищеца от работа на 10 и 11 октомври не е без причина и не съставлява виновно неизпълнение на трудови задължения. За нямащо значение за законността на уволнението е прието обстоятелството дали анулирането на болничния лист и издаването на заместващ го такъв е по установения ред, тъй като нарушенията при издаване на болничния лист, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към трудовата дисциплина на работника или служителя, ползващ разрешения му отпуск по болест. Подчертано е, че работодателят е упражнил и правото си на жалба, бил е страна в производството по обжалването му, и съдът не може инцидентно да се произнася по законосъобразността на административните актове, както и че инициирането от страна на ищеца на производство по анулиране на грешно издаден болничен лист е акт на упражняване на права, а не на злоупотреба с такива.
Поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита има ли правно значение за законосъобразността на издадена заповед за дисциплинарно уволнение представянето на болничен лист от страна на работника или служителя след връчването на заповедта. Касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в противоречие с решение № 165 по гр.д. № 4242/2017 г,. IV г.о., решение № 63 по гр.д. № 1728/2009 г., IV г.о., решение № 128 по гр.д. № 726/2012 г., IV г.о. – всички на ВКС. В първото от цитираните решения ВКС е отговорил на въпроса за приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите когато работникът или служителят нито е уведомил, нито е представил на работодателя болничен лист. Прието е, че съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения работникът, който се е явил на работа и му е връчена заповед за уволнение, не се ползва с предварителна закрила, макар и за същия ден да има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, ако работодателят не е уведомен и болничният лист не е представен преди това; същото важи и когато работникът не се е явил на работа и заповедта за уволнение му е връчена по пощата. С второто решение се разрешава въпросът за приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите когато работникът или служителят е действал недобросъвестно като не е представил на работодателя болничния си лист, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прието е, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск; тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск (без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др.); в случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие е продължен, то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 НМЕР /отм./ да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. С последното решение на ВКС по съществото на спора е прието, че при връчването на заповедта ищецът не е бил в отпуск по болест, въпреки че на следващия ден е издаден болничен лист, който удостоверява заболяване от предния ден, но забавянето на издаването на болничния лист е било по вина на пациента и болничният лист е представен на работодателя в последствие, и така е прието, че работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с едностранно волеизявление трудовото правоотношение с ищеца. От сочените актове на ВКС е ясно, че разгледаните хипотези са различни – в първите два случая е бил издаден болничен лист, но работникът недобросъвестно не го е представил, докато в последното дело ищецът не е бил в отпуск по болест и забавянето болничен лист да бъде издаден е по вина на пациента. В процесния случай хипотезата е друга – издаден е болничен лист, за който е прието, че е сгрешен, съответно анулиран и представен нов, обхващащ и процесните два дена, дали основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Ето защо изрично поставеният въпрос не държи сметка за казуалния контекст на спора, поради което не води до допускане на касационното обжалване.
На второ място се пита има ли правно значение за законосъобразността на издадена заповед за дисциплинарно уволнение представянето на болничен лист от страна на работника или служителя след връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, с което доказва оправдателна причина за неявяването в един от двата последователни работни дни. Както се установи от сочената от касатора практика по предходния въпрос, напълно споделяна от настоящия съдебен състав, само съзнателно укриване от страна на работника на обстоятелството, че ползва разрешен отпуск по болест, респективно – не представя болничен лист или не уведомява работодателя в съответните срокове по НМЕР, би имало значение за законосъобразността на оспорена заповед за уволнение. В процесния случай подобно съзнателно укриване не е установено – болничният лист „продължение“ е издаден не за съответния времеви период, и работодателят е осъществил правата си да го обжалва, без успех. Тъй като и този въпрос не държи сметка за съвкупността на обстоятелствата за конкретния спор, даването на хипотетичен отговор на въпроса при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не би могло да се осъществи в необходимата връзка с условието на процесуалния закон – съдът да се е произнесъл по материалноправния въпрос в приложното поле на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият въпрос е работникът, който е отказал получаване на покана за даване на обяснения за неявяване на работа, изпълнява ли изискванията на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, и с това свое действие не представя обяснения за неявяването си, но след прекратяване на трудовото правоотношение представи болничен лист за временна неработоспособност, следва ли да се полза с правните последици от болничния лист. Както неизменно се приема в практиката на ВКС, даването на обяснения от страна на работника по отношение на твърдени като извършени от него дисциплинарни нарушения, е негово право, а не задължение; задължението за изслушване на работника или служителя или за приемане на писмените му обяснения, с оглед събиране и преценка на посочените доказателства, е за работодателя, като неспазването на това задължение по силата на закона се санкционира с отмяната на оспорена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на процедурно основание, без да е необходимо спорът да бъде разглеждан по същество. Дори обаче положителен отговор, който се търси от касатора, да е възможен по поставения въпрос, касаторът поставя проблем извън заявения от него в отговора на исковата молба (л. 29 от първоинстанционното дело) – твърди се, че ищецът е злоупотребил с право, като е упражнил превратно правото си да иска корекция на издаден болничен лист с цел да оправдае самоотлъчките си в двата работни дни, посочени като грешно пропуснати в първия болничен лист. По тези съображения се поддържа, че правната последица на тази злоупотреба с право е отказ от неговата защита. Съдът е дължал мотиви по това надлежно сторено възражение, както и е направено в обжалваното решение, и то в отговор на изрично оплакване във въззивната жалба, преповторило твърдението в отговора на исковата молба. Следователно, въпросът не е обуславящ изхода на спора, поради което е се налага допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Най-после се пита длъжен ли е работодателят, след като е изискал обяснения от работника или служителя за неявяването му в два поредни дни и същият не е дал обяснения по негова вина, да отмени в последствие издадената заповед за дисциплинарно наказание, ако след нейното връчване работникът е представил болничен лист, с който се представят уважителни причини за неговото отсъствие. По този въпрос са относими съображенията по предходните въпроси за необходимостта непредставянето на болничния лист да е израз на недобросъвестно поведение на работника, както и за задълженията на страните по трудовото правоотношение в процедурата по чл. 193 КТ. Освен това, както и при предходните два въпроса, питането не сочи действително обусловили изхода на спора съображения, поради което и този последен въпрос не налага допускането на касационното обжалване.
Ответникът претендира присъждане на сторени за касационното производство съдебно-деловодни разноски, но доказателства за такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 180 от 10 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 429/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: