2
определение по гр.д.№ 4332 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 28.04. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4332 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Д., М. Д. Д. и Н. Д. Д. срещу решение № 4876 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№ 7399 от 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 259748 от 06.11.2017 г. по гр.д.№ 6027 от 2012 г. на Софийския районен съд, 50 състав в частта му за отхвърляне на предявените от С. В. Д., М. Д. Д. и Н. Д. Д. срещу Й. М. Д. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, като следва: С. В. Д.- 1/12 ид.ч., М. Д. Д.- 2/12 ид.ч., Н. Д. Д.- 2/12 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-14 от 06.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 272 кв.м, при граници: имоти с идентификатори ….., ….., ….. и ….., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда и построена в южната част на имота дървена барака.
Пълномощникът на касаторите твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касатора практика на ВКС по следните въпроси:
1. Когато правното основание, на което е установена фактическата власт, не изключва владението на останалите съсобственици, в случаите на общо правоприемство, например наследяване, възниква съвладение или самостоятелно владение за лицето, осъществяващо фактическа власт върху имота ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 19 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 1298 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№ 1от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
2. Ако при установяването на фактическа власт върху наследствен имот единият от наследниците владее само за себе си, но липсва изрично съгласие с другия наследник, който да счита, че собствеността на имота следва да стане само за владеещия, лицето, осъществяващо фактическа власт, е държател или упражнява самостоятелна фактическа власт с намерение за своене ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 19 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 1298 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
3. В чия тежест е да установи, че е започнала да тече придобивна давност, чрез явна промяна на държането във владение ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
4. За да се приеме, че е налице завладяване, необходимо ли е промяна в намерението фактическата власт да се упражнява изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 41 от 26.02.2016г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
5. Необходимо ли е, за да доведе до придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия имот да бъде изявена по отношение на останалите съсобственици ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.
6. Могат ли да се черпят права от поведение, срещу което собственикът, поради неведение, не може да се защити ? Действия, с които съсобственикът демонстрира по отношение на трети лица, че упражнява фактическа власт върху съсобствения имот само за себе си, ако не са доведени до знанието и на останалите съсобственици, могат ли да превръщат държането във владение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.
7. След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт може ли да доведе до придобиване на собственост по давност ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
8. Ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й /допускане от собственика/, презумпцията на чл.69 ЗС следва ли да се счита оборена ? За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа власт лице следва ли да демонстрира промяна на намерението спрямо собственика на имота ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
9. Ако собственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той държател ли е на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл.69 ЗС счита ли се за оборена ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 144 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 3919 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о.
В писмен отговор от 06.11.2019 г. ответницата Й. М. Д. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Софийския градски съд обаче не следва да се допуска по следните съображения: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения срещу Й. Д. положителен установителен иск за собственост на идеални части от поземлен имот с идентификатор ….., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда и построена в южната част на имота дървена барака, въззивният съд е приел, че ищците и ответницата са наследници на Д. Х. К., който видно от представените пред въззивния съд нотариален акт № ….. от 16.05.1935 г., нотариален акт № ….. от 11.05.1946 г. и протокол-спогодба от 27.03.1970 г. по гр.д.№ 4681 от 1969 г. на Софийския районен съд е бил собственик на процесния имот. С нотариален акт № ….. от 01.06.1972 г. Д. К. е дарил на ответницата и негова внучка Й. Д. само 2/5 ид.ч. от жилищната сграда и от дървената барака и 1/5 ид.ч. от дворното място.
Въпреки това, въззивният съд е приел, че към настоящия момент ищците не са собственици на претендираните от тях идеални части от имота, останали по наследство от общия наследодател Д. Х. К., починал на 17.11.1983 г., тъй като тези идеални части са придобити от ответницата Й. Д. по давност. За да приеме за основателно и доказано направеното от ответницата в отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота по давност, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че тя е установила владение върху имота още приживе на наследодателя- през 1980 г. и от тогава го е владяла необезпокоявано и явно в продължение на повече от изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок- до завеждане на делото през 2012 г. Съдът е счел, че след смъртта на наследодателя Д. К. през 1983 г. ответницата е продължила да владее имота и да демонстрира пред другите наследници на Д. К. /двамата си братя В. Д., починал през 2015 г.и Д. Д., починал през 2000 г./ намерението си да свои и техните идеални части от наследствения имот. Приел е за неоснователни доводите на ищците, че са прекъснали владението на ответницата, тъй като отправените от тях до ответницата покани да напусне имота или да им плаща наем за неговото ползване не са действия, с които съгласно чл.116 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС може да бъде прекъсната придобивната давност.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното: Всички поставени въпроси се свеждат до един по-общ въпрос: Когато фактическата власт върху наследствен имот се упражнява от един от наследниците, следва ли, за да установи владение върху целия наследствен имот, този наследник да демонстрира пред останалите наследници намерението си да свои целия имот или в случая е приложима презумцията на чл.69 ЗС ? Отговор на този въпрос е даден в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както следва: Ако основанието за установяване на фактическата власт е наследяване, при което има няколко наследници, за да се придобие по давност целият имот от един от тях, той следва да извърши преобръщане на държането във владение, манифестирайки недвусмислено спрямо другите, че не държи техните идеални части от общата вещ, а ги владее като собственик.
Обжалваното решение не противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. Напротив, напълно в съответствие с това тълкувателно решение въззивният съд е приел, че ответницата Й. Д. е установила владение върху наследствения имот, като ясно и категорично е демонстрирала пред останалите наследници на бившия собственик, че владее целия имот само за себе си. На стр.10 от въззивното решение съдът е посочил, че от показанията на единствената разпитана по делото свидетелка безспорно се установява, че още от 1985 г. при всеки опит на другите наследници да влязат в наследствения имот, Й. Д. се е противопоставяла, категорично е заявявала, че е собственик на целия имот и не е допускала другите наследници в него. Тези обстоятелства дори не се оспорвали от ищците: те дори се позовавали на това, че ответницата е препятствала същите да влизат в имота, което въззивният съд е ценил като признание по чл.175 ГПК.
Касаторите не са посочили други правни въпроси от значение за делото, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС Върховният касационен съд не може да поставя и да се произнася по други въпроси, извън посочените от касаторите, с изключение на въпроси, касаещи нищожността и допустимостта на решението.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, ЗН и ЗЗД, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4876 от 02.07.2019 г. по в.гр.д.№ 7399 от 2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II А въззивен състав.
ОСЪЖДА С. В. Д., М. Д. Д. и Н. Д. Д., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. …., кантора …., чрез адв.В. К. да заплатят на Й. М. Д. със съдебен адрес [населено място], [улица], Търговски дом, вх.А, ет. ….., кантора № ….., чрез адв.Т. Д. К. на основание чл.78 ГПК сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.