2
определение по гр.д.№ 4419 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 28.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4419 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Е. срещу решение № 121 от 18.07.2019 г. по в.гр.д.№ 126 от 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 60 от 10.04.2019 г. по гр.д.№ 181 от 2018 г. на Момчилградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Ф. И. Чалгън, К. Й., Е. А. и Ю. Д. срещу С. С. Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху общо 1/4 ид.ч. /по 1/16 ид.ч. за всеки от четиримата ищци/ от следния недвижим имот: нива с площ от 3 126 кв.м., представляваща имот № ….. по картата на землището на [населено място], м.“К.“, при граници: имот № ….., имот № ….. и имот № ….. .
Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касатора практика на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните въпроси:
1. Може ли да се противопостави правото на собственост, възникнало на основание продажба, на правата на ищците в производство по чл.124, ал.1 ГПК при положение, че последните са изразили воля за разпореждане с имота, дадена в нотариална форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, включително и права за преупълномощаване ?
2. Лицето, действало като продавач по сделката, което е било надлежно упълномощено и преупълномощено от правоимащите собственици, има ли представителна власт и пораждат ли неговите действия по извършената продажба целените на нотариалното производство правни последици ?
3. Може ли стабилитетът на извършената продажба в този случай да бъде нарушаван с иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС ?
4. Може ли пълномощно за разпореждане с имота да породи прехвърлителния си ефект при наличието на изразена в съдържанието му изрична воля за разпореждане ?
5. Ако това не е така, то състоянието на висяща недействителност на сключения от лице без представителна власт договор санира ли се с изразено потвърждаване по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД от правоимащото лице, в случая от ищците ?
6. Чие е задължението да изследва принадлежността на правото на собственост в производството по продажба на недвижим имот ?
7. При положение, че купувачът по сделката е знаел за принадлежността на правото на собственост и за наличието на изразена воля за разпореждане с имота от правоимащите собственици /в случая ищците по делото/, оборена ли е презумпцията за добросъвестност, законово регламентирана в негова полза ?
8. Редовна ли е по смисъла на чл.127 ГПК искова молба, неотговаряща на законовите изисквания за допустимост относно наличието на представителна власт на страните ?
9. Редовни и допустими ли са искова молба и въззивна жалба в този случай и дължи ли съдът произнасяне по спорното право или следва да прекрати производството по делото и да върне исковата молба ?
Освен това се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- произнасяне на ВКС по горепосочените въпроси, които биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,
Ответниците по касационната жалба Ф. И. Ч., К. Й., Е. А. и Ю. Д. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за 1/4 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че имотът е бил възстановен с решение на ОСЗГ-М. от 21.07.2008 г. на наследниците на М. И. К. . Приел е, че от представените по делото доказателства /удостоверение за наследници № 000702 от 09.11.2007 г., изселнически паспорт, два броя решения на съд в [населено място], Република Турция по дела за наследство и удостоверение за идентичност на имената на И. М. К. и И. М. И./ безспорно е установено, че ищците Ф. И. Ч. , К. Й., Е. А. и Ю. Д. са наследници на М. К.- преки наследници на неговия син И. М. К. /И. М. И. или И. Й./.
Относно представения по делото нотариален акт № ….. от 18.11.2008 г., по силата на който една от другите наследници на М. К.- Х. М. М. е продала процесния имот на ответника С. С. Е., съдът е приел, че с този нотариален акт Х. М. чрез пълномощника й С. Ш. е продала само своята част от наследствения имот. Не е продала частта на ищците, въпреки че е притежавала пълномощно от тяхно име за разпореждане с наследствените имоти /нотариално заверено пълномощно от 06.02.2008 г./, тъй като това не е посочено в нотариалния акт от 18.11.2008 г. При изповядване на сделката Х. М. е действала чрез пълномощника си С. Ш., на който е делегирала права, които е притежавала към датата на пълномощното, дадено на С. Ш.- 04.01.2007 г., към която дата Х. М. все още не е имала права да се разпорежда с притежаваните от ищците идеални части от наследствените имоти. Такива права Х. М. е придобила по-късно, едва с получаване на пълномощното от 06.02.2008 г. Разбира се, към момента на сделката на 18.11.2008 г. Х. М. е имала право да представлява ищците в обема на делегираните й от тях права с пълномощното от 06.02.2008 г. и да се разпорежда с имотите им, но не е упражнила това свое право при изповядване на сделката от 18.11.2008 г.
За неоснователно е прието направеното от ответника С. Е. евентуално възражение за придобиване на процесния имот по давност: като добросъвестен владелец пред периода от 18.11.2008 г. до 18.11.2013 г. Съдът е приел, че Е. не е бил добросъвестен владелец на процесната 1/4 ид.ч. от имота, тъй като към момента на продажбата е знаел, че продавачката Х. А. не е изключителен собственик на имота и че имотът има наследствен характер, което било видно от представените по нотариалното дело решение на ОСЗГ и удостоверение за наследници. Ответникът не е придобил имота и на основание упражнявано от него недобросъвестно владение, тъй като от сделката на 18.11.2008 г. до подаване на исковата молба по настоящото дело на 23.04.2018 г. не са изтекли 10 години.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:
1. Първият поставен въпрос /Може ли да се противопостави правото на собственост, възникнало на основание продажба, на правата на ищците в производство по чл.124, ал.1 ГПК при положение, че последните са изразили воля за разпореждане с имота, дадена в нотариална форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, включително и права за преупълномощаване ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и не е от значение за конкретното дело, по което безспорно е установено, че при продажбата от 18.11.2008 г. пълномощникът на Х. М.- С. Ш. е действал само от името на Х. М. като неин пълномощник, но не и от името на ищците- като преупълномощен от Х. М., която е пълномощник на ищците по силата на пълномощното от 06.02.2008 г.
2. По втория поставен въпрос /Лицето, действало като продавач по сделката, което е било надлежно упълномощено и преупълномощено от правоимащите собственици, има ли представителна власт и пораждат ли неговите действия по извършената продажба целените на нотариалното производство правни последици ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Съдът не е приел, че въпреки пълномощното от 06.02.2008 г. Х. М. не е имала представителна власт да продаде целия процесен имот, включително и притежаваните от ищците идеални части от него. Напълно в съответствие с посоченото Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел точно обратното- че Х. М. е имала това право. Съдът е уважил иска за собственост по други съображения: защото е приел за установено, че при продажбата от 18.11.2008 г. Х. М. не е упражнила това свое право. Това било видно от нотариалния акт, в който С. Ш. е посочен като пълномощник само на Х. М., но не и като пълномощник на ищците- преупълномощен по пълномощното от 06.02.2008 г.
3. Третият поставен въпрос /Може ли стабилитетът на извършената продажба в този случай да бъде нарушаван с иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като не е от значение за конкретното дело. Въпросът предполага, че съдът не е зачел представителната власт по валидно пълномощно за разпореждане с недвижим имот, каквото незачитане по конкретното дело няма. Както бе посочено по-горе, съдът е зачел пълномощното от 06.02.2008 г., като изрично е посочил, че към 18.11.2008 г. Х. М. е имала право да се разпорежда като пълномощник с притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти, но е уважил иска по други съображения: защото е приел за установено, че при продажбата от 18.11.2008 г. Х. М. не е упражнила това свое право.
4. По четвъртия поставен въпрос /Може ли пълномощно за разпореждане с имота да породи прехвърлителния си ефект при наличието на изразена в съдържанието му изрична воля за разпореждане ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Както вече бе посочено, съдът не е приел, че въпреки пълномощното от 06.02.2008 г. Х. М. не е имала представителна власт да продаде целия процесен имот, включително и притежаваните от ищците идеални части от него. Напълно в съответствие с посоченото тълкувателно решение, съдът е приел точно обратното- че Х. М. е имала това право, но не го е упражнила при изповядване на сделката от 18.11.2008 г.
5. Петият поставен въпрос /Ако това не е така, то състоянието на висяща недействителност на сключения от лице без представителна власт договор санира ли се с изразено потвърждаване по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД от правоимащото лице, в случая от ищците ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за делото. Въпросът предполага, че съдът е приел, че сделката от 18.12.2008 г. е сключена от Х. М. без представителна власт за правата на ищците, докато по делото е установено точно обратното: че при изповядването на сделката от 18.11.2008 г. Х. М. е имала представителна власт да продаде притежаваните от ищците идеални части от наследствения имот, но не е упражнила това свое право, дадено й с пълномощното от 06.02.2008 г.
6. Шестият поставен въпрос /Чие е задължението да изследва принадлежността на правото на собственост в производството по продажба на недвижим имот ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е абстрактен и няма значение за правилното разрешаване на спора по конкретното дело. Безспорно, в охранителното производство по издаване на нотариален акт за продажба на недвижим имот задължението да изследва принадлежността на правото на собственост върху имота е за нотариауса, но неизпълнението на това задължение от нотариуса няма за правна последица зачитането на вещно-прехвърлително действие на договор за продажба на изцяло или частично чужд имот.
7. Седмият поставен въпрос /При положение, че купувачът по сделката е знаел за принадлежността на правото на собственост и за наличието на изразена воля за разпореждане с имота от правоимащите собственици /в случая ищците по делото/, оборена ли е презумпцията за добросъвестност, законово регламентирана в негова полза ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В обжалваното решение съдът не се е произнасял по този въпрос. Не е и бил длъжен да се произнася, доколкото въпросът не е от значение за разрешаването на спора по същество /защото съгласно чл.70, ал.1 ЗС за определяне на това дали владелецът е добросъвестен от значение е само това, дали той е знаел, че праводателят му не е собственик/ и доколкото по делото е установено, че пълномощникът на ищците Х. М. при изповядване на сделката от 18.11.2008 г. не е упражнила правото си по пълномощното от 06.02.2008 г. да се разпореди с притежаваните от ищците идеални части от процесния имот.
8,9. Осмият и деветият поставени въпроси /Редовна ли е по смисъла на чл.127 ГПК искова молба, неотговаряща на законовите изисквания за допустимост относно наличието на представителна власт на страните ? и Редовни и допустими ли са искова молба и въззивна жалба в този случай и дължи ли съдът произнасяне по спорното право или следва да прекрати производството по делото и да върне исковата молба ?/ също не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са напълно неотносими към конкретното дело, по което е установено, че ищците са били надлежно представлявани от адв.Х.. От обясненията на касатора към тези два въпроса е видно, че той поставя въпросите във връзка с твърдението си, че ищците не са доказали да са наследници на сина на М. И. К.- И.. Това твърдение по съществото си е твърдение не са липса на представителна власт, а за липса на материалноправна легитимация на ищците по предявения иск за собственост, която, ако е установена, би била основание за отхвърляне на иска, а не за прекратяване на делото поради недопустимост на иска. Поради това въпросът дали ищците са установили качеството си на наследници на М. Коджамехмедов няма никакво отношение към редовността на исковата молба и към допустимостта на предявения иск за собственост.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗЗД, ЗС и ЗСПЗЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 18.07.2019 г. по в.гр.д.№ 126 от 2019 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.