7
определение по гр.д.№ 4907 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4907 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. С. срещу решение № 160 от 24.09.2019 г. по в.гр.д.№ 200 от 2019 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № II-140 от 15.04.2019 г. по гр.д.№ 936 от 2014 г. на Районен съд- Разград за извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на жилище със застроена площ от 72,76 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № …. по кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.7, в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ….., състоящо се от дневна, спалня, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с прилежаща изба № …. с полезна площ от 5,45 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 3,86 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, при първоначална цена 58 900 лв. /петдесет и осем хиляди и деветстотин лева/, като получените при публичната продан суми се разпределят по равно между двамата съделители Н. Н. Н. и Р. М. С..
Пълномощникът на касаторката Р. М. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са два правни въпроса:
1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни съображения защо кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза при очевидна нужда от попълване на делото с доказателствен материал- допускане и извършване на оглед на имота ?
2. Има ли право съделител да иска възлагане на допуснат до делба недвижим имот на основание чл.349 ГПК, когато съсобствеността е възникнала принудително ?
По първия поставен въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 182 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 999 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о./, а по втория- основанието на чл.280,ал.1, т.3 ГПК /тъй като въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/.
В писмен отговор от 18.12.2019 г. пълномощникът на ответника по жалбата Н. Н. Н. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за изнасяне на публична продан на процесното жилище- апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.В, ет.7, въззивният съд е приел, че допуснатият до делба с влязло в сила решение от 25.08.2014 г. на Разградския районен съд, постановено по гр.д.№ 936 от 2014 г., апартамент следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза апартаментът е неподеляем и тъй като е неоснователно направеното от съделителката Р. С. искане по чл.349 ГПК за възлагане на имота.
Във връзка с възражението на Р. С. във въззивната й жалба за приета от първоинстанционния съд завишена пазарна оценка на имота въззивният съд е констатирал и приел следното: Към месец октомври 2014 г. по делото е била изготвена съдебно-техническа оценителна експертиза, която оценява делбения имот на 35 000 лв. След приемането на тази експертиза, във втората фаза на делбата, с определение от 06.11.2014 г. е била одобрена спогодба и делото е било прекратено. По-късно, с влязло в сила решение № 406 от 21.12.2017 г. по гр.д.№ 1916 от 2017 г. на Разградския районен съд тази спогодба е била развалена по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение. След възобновяване на производството по втората фаза на делбата, в съдебно заседание от 25.03.2019 г. е приета нова съдебно-техническа експертиза, според която пазарната стойност на имота е 58 900 лв. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с оглед промените в цените на имотите през последните 5 години /от 2014 г. до 2019 г./ дадената от първата експертиза оценка на имота към 2014 г. вече не е актуална, а следва да се кредитира оценката, дадена от в.л.инж.В.К. по приетата през 2019 г. експертиза. Посочил е, че обстоятелството, че преди изготвяне на заключението на тази експертиза вещото лице инж.В.К. не е извършило оглед на апартамента отвътре, не поставя под съмнение достоверността на това заключение. Взел е предвид, че оглед на вътрешността на апартамента не е бил извършен не поради обективни обстоятелства, недобросъвестни действия на ищеца Н. Н. или бездействие на вещото лице, а поради пречки, които самата въззивница Р. С. или член на семейството й са създали- недопускане на вещото лице в апартамента на уговорената за огледа дата и час. Отчел е и че нито пред първоинстанционния съд, нито във въззивната жалба Р. С. не е направила искане за назначаване на нова експертиза и че е направила такова искане пред въззивния съд в открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2019 г., но впоследствие /в същото съдебно заседание/ е оттеглила това свое искане. Поради това съдът е приел, че Р. С. не е доказала твърдението си за необоснованост на дадената от в.л.иж.К. оценка на делбения имот.
По второто възражение във въззивната жалба, за несеквестируемост на недвижимия имот, като единствено жилище на Р. С. по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, въззивният съд е приел, че нормата е приложима само в производството по принудително изпълнение, а не и както е в случая, в особеното исково производство за делба.
По възражението за непроизнасяне на първоинстанционния съд по искането на Р. С. за възлагане по реда на чл.349 ГПК на неподеляемия делбен имот въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по това искане: имало произнасяне в мотивите на решението, а липсата на произнасяне в диспозитива представлявала очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, която не се отразявала на неговата правилност. Очевидната фактическа грешка не се отстранявала по реда на обжалване на съдебния акт, а при необходимост можела да бъде отстранена от първоинстанционния съд. По съществото на това искане въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е приел искането на Р. С. за възлагане на делбения имот за неоснователно, тъй като в случая не е налице нито една от предвидените в чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК две хипотези: съсобствеността върху делбения имот не е възникнала нито от наследяване, нито от прекратяване на съпружеска имуществена общност поради развод или смърт на единия от съпрузите. Съделителят Н. Н. е придобил 1/2 ид.ч. от делбения апартамент на основание постановление за възлагане от 11.11.2009 г. на ДСИ Д. В. при Районен съд- гр.Разград по изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е било насочено срещу притежаваната от съпруга на Р. С.- Е. К. С. 1/2 ид.ч. от апартамента. Въззивният съд посочва, че хипотезите, от които произтича субективното право на възлагане, са изрично изброени в закона и когато съсобствеността не произлиза от наследяване или от прекратена поради смърт или развод съпружеска имуществена общност, не може да се приложат чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Тезата си съдът подкрепя и със задължителното тълкуване на разпоредбите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, дадено от ОСГК на ВКС в т.7 и т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г.
Наведените твърдения за плащане на суми по изпълнително дело, водено между ищеца и ответника, съдът смята за ирелевантни за производството по извършване на делбата. Тези твърдения са относими към спора за разваляне на съдебната спогодба, по който вече има влязло в сила съдебно решение. По възражението, че това решение не било вписано, съдът приема, че това обстоятелство е без значение, тъй като вписването на съдебно решение за разваляне по чл.87, ал.3 ЗЗД има защитно-оповестително действие по отношение на третите лица по делото, но решението влиза в сила и е задължително за страните по делото с недопускането му до касационно обжалване, както е в случая.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване по поставените два въпроса:
1. По първия въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни съображения защо кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза при очевидна нужда от попълване на делото с доказателствен материал- допускане и извършване на оглед на имота ?/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира заключението на в.л.инж.В.К. от 2019 г., а не заключението от инж.Хр.П. от 2014 г.
В посоченото от касаторката решение № 182 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 999 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че съдът не е следвало да основава решението си за лишаване от родителски права на заключение на експертиза на психолог, дадено въз основа само на документи, въпреки възможността за непосредствен разговор на психолога с детето и засегнатия родител. Разглежданият по настоящото дело случай не е такъв, тъй като неизвършването на оглед отвътре на оценявания от експерта апартамент не е поради бездействието на експерта, а поради недобросъвестното поведение на касаторката Р. С., която не е осигурила достъп на експерта до апартамента в уговорените дата и час за огледа. Поради това и предвид на обстоятелството, че Р. С. не е оспорила това заключение при приемането му от първоинстнационния съд, не е поискала нова експертиза в подадената от нея въззивна жалба и е оттеглила направеното в съдебно заседание искане за нова експертиза, напълно в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че Р. С. не е доказала твърдението си за необоснованост на дадената от вещото лице оценка на имота и поради това е приел тази оценка за действителна пазарна цена на делбения имот.
2. По втория поставен правен въпрос /Има ли право съделител да иска възлагане на допуснат до делба недвижим имот на основание чл.349 ГПК, когато съсобствеността е възникнала принудително ?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради променени законодателство или обществени условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма.
В конкретният случай поставеният от касаторката въпрос касае прилагането и тълкуването на нормите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Тези разпоредби са пълни и ясни: в тях точно и изчерпателно са посочени хипотезите, при които неподеляемо жилище може да бъде възлагано на един от съделителите по делото. Няма съмнение, че възлагане не може да се извършва при други, непосочени в чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК хипотези. Освен това, за тълкуването и прилагането на тези разпоредби има постановена задължителна практика на ВКС /посоченото от въззивния съд Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката Р. С. дължи и следва да бъде осъдена за заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС. В случая обаче такива разноски се дължат директно на неговия повереник- адв.С. Д. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, предвид установеното по делото обстоятелство, че ответникът по жалбата Н. Н. е инвалид и в материално затруднено положение и поради това е бил представляван от адв.С. Д. безплатно.
Относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение: Претендират се 1 060 лв. При цена на иска, определена по чл.69, ал.1, т.2 ГПК, според данъчната оценка на имота към датата на завеждане на иска, която е 23 519 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба съгласно чл.9, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е близко до поисканата сума от 1060 лв. Тъй като не е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, търсената от пълномощника на ответника сума от 1060 лв. не следва да бъде намалявана.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 24.09.2019 г. по в.гр.д.№ 200 от 2019 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. М. С. от [населено място], обл.Р., [улица] да заплати на адвокат С. Д. Н.- АК Р. от [населено място], пл.“М.“, кино „Д. Б.“, северен вход, стая № … на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1060 лв. /хиляда и шестдесет лева/, представляваща дължимо по делото пред ВКС адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.