7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 30.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4236 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Л. С. И., приподписана от юрисконсултите В. Ф. и Д. П., против решение № 4511 от 20 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4737/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 10446 от 14 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 48330/2018 г. по описа на районния съд в гр. София, с което по предявените от Г. Г. Н., с адрес в [населено място], против дружеството е признато за незаконно уволнението на Н., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, със заповед № 190/25.05.2018 г. на управителя на дружеството, Н. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „експерт, вътрешно фирмен контрол“ в отдел „Вътрешно фирмен контрол“ при Централното управление на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, и му е присъдена сумата от 5111,52 лева за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 30.05.-30.11.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска (над тази сума до пълния предявен размер от 7487,28 лева искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане), и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че е допуснато особено съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК относно съдържанието на мотивите към съдебното решение – съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, а е игнорирал изцяло съществената част от доказателствения материал и друга част е неправилно преценена, във връзка с приложението на чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на ищеца и начина за събиране на информацията с оглед преодоляването на закрилата по сочената разпоредба и оттам – за незаконността на предприетото уволнение; не са събрани доказателства, че ищецът е член на валидно учредена синдикална секция при касатора в качеството му на негов работодател; съдът е разпрострял обхвата на учредената синдикална секция при „Холдинг БДЖ“ ЕАД спрямо други двама работодатели – касаторът и „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД, без да се направи анализ на приетите като доказателства по делото устав на КТ „Подкрепа“ и на НЖС „Подкрепа“, според които синдикалната секция при холдинга би обхващала и служители на касатора като самостоятелен работодател само и единствено ако има статута на фирмена синдикална секция според тези два устава – тези доводи на касатора съдилищата не са обсъдили. Подчертава се, че първата инстанция се е позовала на съдебна практика, която не е задължителна; не е съобразено, че в КТД е уговорена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ само по отношение на работници и служители на трите структурно-организационни звена на дружеството – поделенията за товарни превози в София, Пловдив и Горна Оряховица, но не и по отношение на работниците и служителите от Централното управление на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД. Оспорва се изводът на съда, че работодателят не е събрал информация по чл. 333, ал. 4 КТ, а представената служебна бележка от председателя на синдикалната секция при НЖС „Подкрепа“ при „Холдинг БДЖ“ ЕАД е издадена един ден след връчване на оспорената заповед, и така тя удостоверява обстоятелства в последващ момент, който не е меродавен, а и ищецът не е уведомил работника за наличието на такава закрила. Изтъкнато е, че ищецът не е представил доказателства да е член на синдикална организация в предприятието, в което работи; обстоятелството, че холдингът е едноличен собственик на капитала на касатора, има търговскоправно значение, но не оказва влияние върху качеството на касатора на работодател; няма пречка едно лице, работещо по трудово правоотношение при един работодател, да е член на синдикална секция, която не е при неговия работодател, но това не обвързва работодателя на това лице със закрила на работника по чл. 333, ал. 4 КТ; безспорно било установено, че в Централното управление на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД няма синдикална структура на НЖС „Подкрепа“. Съдът не е отчел и самостоятелността на самите основни синдикални секции, произтичаща от устройствените им актове и основана на заложения в тях принцип на формирането им – по месторабота; тяхната самостоятелност и обособеност от други синдикални организации, наред със самостоятелността на работодателя, при който са учредени, са от значение за преценката коя синдикална организация и предприятие са визирани в нормата на чл. 333, ал. 4 КТ. Според касатора, от представените доказателства било установено, че ищецът е член на синдикална секция при друго юридическо лице, което е самостоятелен работодател, а не при неговия работодател, поради което не може да се приеме, че синдикалната секция при друг работодател се явява „синдикален орган в предприятието“ по смисъла на закона; синдикалната организация при холдинга не представлява обща спрямо работещите в него работници и служители. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Г. Г. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. К., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускането на касационното обжалване.
За да приеме, че като краен резултат първоинстанционното решение е правилно, въззивният съд взема предвид установеното по делото: страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „експерт, вътрешно фирмен контрол“ в отдел „Вътрешно фирмен контрол“ при Централното управление на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД; едноличен собственик на капитала на касатора е „Холдинг БДЖ“ ЕАД; трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение в щата, в изпълнение на решение на съвета на директорите на холдинга – изменена е организационно-управленската структура на касатора, като е закрит отдел „Вътрешно фирмен контрол“ и е създадена длъжността „финансов контрольор“ и звено за вътрешен одит при касатора – на пряко подчинение на управителя на касатора; за новосъздадените длъжности висшето образование е основно изискване; предизвестието за прекратяване и заповедта са връчени на ищеца на 29.05.2018 г. Относно синдикалната принадлежност на ищеца е съобразено, че според удостоверение от КТ „Подкрепа“ Национален железничарски синдикат, ищецът е бил негов член към КТ „Подкрепа“, организиран по месторабота в централата на холдинга и централата на дъщерните дружества, сред които е и касаторът, и която обхваща служителите както на холдинговото дружество, така и на дъщерните дружества с месторабота в [населено място], синдикалното членство е възникнало преди прекратяване на трудовото му правоотношение, и от 2016 г. до прекратяване на трудовия договор ищецът се ползвал от правата по сключения трудов договор с касатора, по който НЖС е страна; според служебна бележка от 20.05.2019 г., ищецът е заплащал редовно членски внос към синдикалната секция при холдинга, а и не се оспорва, че ищецът е член на тази синдикална секция. Според сключения на 21.03.2018 г. колективен трудов договор, чл. 2, условията по КТД се прилагат само за членове на синдикатите, страна по него – за времето на членството им, както и за присъединените към договора; според чл. 4, клаузите на договора се прилагат от всички поделения на касатора; за уволнение на член на синдикат, страна по КТД, поради съкращение на щата, е необходимо предварително писмено съгласие на съответния колективен синдикален орган в поделението; от приетата декларация по чл. 333 КТ е видно, че той не е декларирал наличие на закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Според икономическата експертиза, прекратени са трудовите правоотношения с всички десет лица в отдела, между които е и ищецът; в новосъздаденото звено са назначени 8 лица на нови щатни бройки, от които 7 са работили в закрития отдел, и едно е външно за касатора, като всички новоназначени са подали заявление, придружено с необходимите документи по изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, а трима от служителите в закрития отдел, включително ищецът, не отговарят на изискванията за заемане на длъжности поради непритежаван образователен ценз; не е налице припокриване на функциите между закрития отдел и новосъздаденото звено; при работодателя е имало 16 свободни щатни бройки, но ищецът не е отговарял на изискванията за заемането на коя да е от тях. По спорния въпрос за това прилага ли се закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ спрямо ищеца, се сочи, че условие за нея е кумулативното наличие на сключен КТД от работодателя и синдикална организация, в който договор да е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, и работникът или служителят да е член на синдикалната организация, страна по КТД, към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, или да се е присъединил към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ; за установено е счетено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е съществувал КТД, сключен между работодателя и няколко синдикални организация, между които и КТ „Подкрепа“, с предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Счетено е, че синдикалната секция на НЖС в „Холдинг БДЖ“ ЕАД няма характер на синдикална организация при касатора, като обстоятелството, че касаторът е дъщерно дружество на холдинга не превръща ответното дружество в структурна част на холдинговото такова; холдинговото дружество осъществява контрол върху дъщерното чрез размера на притежаваните от него акции или дяловете от капитала или чрез определяне пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет; дъщерното дружество е самостоятелно юридическо лице и по аргумент от § 1, т. 1 ДР КТ, е самостоятелен работодател с отделни предприятия по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ. Подчертано е, че в чл. 333, ал. 4 КТ не се изисква работникът или служителят да е член на синдикална организация в предприятието, а дори е дадена възможност и за облагодетелстване от правилата на КТД на нечленове на синдикат, присъединили се към КТД; в самия КТД, чл. 11, ал. 3, от закрилата, предвидена в него, се ползват служители, които са членове на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително изискване да са членове на синдикална секция именно в предприятието на касатора; аргумент за този извод се черпи и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ – КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора; според правилата на Устава на Националния железничарски синдикат към КТ „Подкрепа“, ако ищецът е член на която и да е от синдикалните секция на НЖС, то същият е член и на НЖС към КТ „Подкрепа“ и като такъв за него намират приложение договорените в КТД клаузи, в т.ч. разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от КТД в процесния случай. Тъй като не е спорно, че ищецът е член на синдикална секция на НЖС „Подкрепа“ при „Холдинг БДЖ“ ЕАД, той следователно е бил член и на НЖС към КТ „Подкрепа“, който е страна по сключения с касатора КТД; в представено по делото удостоверение, издадено от председателя на синдикалната секция на НЖС „Подкрепа“, е посочено, че ищецът не само е бил член на НЖС към КТ „Подкрепа“ в централата на холдинга, но и в централата на дъщерното дружество – касатор, т.е. установено е, че ищецът е бил член и на синдикалната секция на синдикалната организация в предприятието на касатора, и въпреки че касаторът е оспорил това обстоятелство, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищецът е член единствено на съответната синдикална секция в централата на холдинга. Прието е, че от страна на работодателя не са ангажирани доказателства дори да се е опитал да преодолее закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ като поиска писмено съгласие от компетентния колективен орган на синдиката; подписаната от ищеца декларация, в която е заявил, че е запознат с предвидената в чл. 333 КТ закрила при наличието на някое от изброените в самата декларация обстоятелства, не е достатъчна сама по себе си да освободи работодателя от задължението да установи дали ищецът се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като ищецът не е направил изрично изявление, че не се ползва от тази закрила – хипотезата на ал. 4 не е включена в изброените обстоятелства, за които ищецът е декларирал, че не са налице за него.
Поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като част от тях не са обусловили изхода на спора, друга част са взети предвид от съда, а друг част не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
По въпросите: допустимо ли е в КТД да се уговори закрила по чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на териториалните структурно-обособени звена на едно търговско дружество, които са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, но не и по отношение на работниците и служителите в централното управление на търговското дружество, и необходимо ли е за изясняване на обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ да се съобрази статута на организационните структури на синдикалните организации в предприятието съобразно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, предвид на самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 КТ, отговорът е несъмнено положителен, какъвто се търси и от касатора в настоящия случай, но не е необходимо касационното обжалване да бъде допускано, тъй като в обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл подобна преценка да се дължи. Съображенията му за основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ лежат на друга плоскост, като основният му извод е, че по делото е представено удостоверение за членството на ищеца както на НЖС към КТ „Подкрепа“ в централата на холдинга, така и на синдикалната секция на синдикалната организация в предприятието на касатора; оспорването на това обстоятелство от страна на касатора е прието от съда за неуспешно, доколкото работодателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищецът е член единствено на съответната синдикална секция в централата на холдинга. Посочените по-горе въпроси не адресират този обусловил изхода на спора въпрос, поради което не водят до допускане на касационното обжалване. По същите съображения не води до допускане на касационното обжалване и въпросът допустимо ли е обхватът на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, която не е отраслова или браншова, да се разпростре върху членовете на синдикална организация, която не е при конкретния работодателя, страна на КТД, а при друг работодател извън структурата на търговското дружество, страна по КТД.
Въпросът при установяване в хода на съдебното производство на статута на организационните структури на синдикалните организации в предприятието, необходимо ли е съдът да обсъди уредбата им съгласно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, с оглед на самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 КТ, не носи претендираното от касатора значение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, защото съдът е обсъдил статута на организационните структури на синдикалните организации доколкото това е било необходимо в процеса във връзка с твърденията на страните и представените доказателства. Ето защо дължимата преценка не е пренебрегната от въззивния съд, и даването на отговор с оглед значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не се налага.
Следващата група въпроси: какво е съотношението като общи към специални норми между нормите на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. § 1, т. 2 ДР КТ, и нормата на чл. 277, ал. 1 ТЗ, и приложима ли е нормата на чл. 277, ал. 1 ТЗ при дефиниране на понятието „предприятие“ съобразно трудовото законодателство – § 1, т. 2 ДР КТ и чл. 333, ал. 4 КТ; разполага ли холдинговото дружество по чл. 277, ал. 1 ТЗ с работодателска власт спрямо работниците и служителите в търговските дружество, в които то участва (в дъщерните дружества); съставляват ли холдинговото и дъщерното дружество самостоятелни правни субекти и самостоятелни работодатели (по първите два въпроса се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а по третия, че е допуснато противоречие с решение № 266 по гр.д. № 1129/2005 г., ІV г.о., ВКС), не е годна да изпълни ролята на общо основание за допускане на касационното обжалване. Макар съдът да е изложил съображения по самостоятелността на дъщерните дружества от холдинга, респективно по работодателската им правоспособност, мотивите не се опират на това разграничение и то не е положено в основата на извода за неосъществено задължение от страна на работодателя да се уведоми за наличието на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Затова въпросите не могат да послужат с цел даване на отговор за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а практиката на ВКС не е нарушена.
Твърдяното от касатора противоречие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 4/2013 г., ОСГК, по въпроса допустимо ли е да се разширява при колективното договаряне закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, не се разкрива. В соченото тълкувателно решение касационният съд тълкува два въпроса: какви са правните последици, ако в колективен трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, и какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган. Според касатора, ВКС бил приел, че синдикалната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ не може да се разширява при извършването на колективното трудово договаряне, а тази закрила се разпростира само по отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната структура в самото предприятие. Изрично подобно заключение в мотивите на решението не се открива. Коментирайки необходимостта съдът да съобразява точния смисъл на изразената воля на страните по КТД в случай, че ищецът твърди нарушена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, касационният съд сочи, че когато това е предвидено в КТД, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В процесния случай съдът е постъпил именно по предписания му начин. Няма възприемане от страна на съда, че волята на страните по съответния КТД трябва да се тълкува разширително, доколкото ищецът е бил член и на синдикална организация при касатора, обяснено по-горе. Ето защо въпросът не е обусловил изхода на спора, и противоречие със задължителна практика на ВКС не е допуснато.
Поставя се и въпросът задължен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните в съдебното решение, по който се твърди противоречие с решение № 217 по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о., ВКС, и ППВС № 1/1953 г. В постоянната практика на ВКС, включително цитираната и в такава на настоящия съдебен състав, съдът се основава на правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК и на постановките на ППВС № 1/1953 г. относно необходимостта правилно да се определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като се обсъдят всички доводи на страните и относимите доказателства за релевантни за изхода на спора факти; доказателствата трябва да се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Касаторът обосновава твърдението си за обуславящия характер на въпроса с необсъждане от страна на съда на служебна бележка за членството на ищеца в синдикална организация към холдинга, както и наличието или липсата на доказателства относно членството на ищеца в синдикална организация към централата на касатора; съдът неправилно приел, че при оспорване членството на ищеца в синдикална организация в предприятието на касатора, последният не е ангажирал доказателства, без да се вземе предвид обстоятелството, че при твърдение за отрицателен факт доказателствената тежест в случая е за ищеца. Касаторът е заявил доводите си при несъобразяване на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, и при оспорване на съответния факт касаторът е следвало да представи доказателства за това, че ищецът не е включен в списъка на членовете на съответната синдикална секция към централното му управление. Противно на твърденията му, съдът е обсъдил относимите към твърдените факти доказателства по спора и е основал изводите си при съвкупната им преценка. Ето защо и по този въпрос не се налага допускане на касационното обжалване, след като твърдяното противоречие не се установява.
При този изход на спора е основателно искането на ответника в касационното производство за присъждане на сторените за него разноски от 1200 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 4511 от 20 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4737/2019 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „БДЖ – товарни превози“ ЕООД , ЕИК 175403856, да заплати на Г. Г. Н., с адрес в [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: