О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр.София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 413/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Ц. С. – Ц. и Ц. В. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 105 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 195/ 2011 г., допълнено с решение по същото дело № 464 от 23.12.2011. С обжалваният въззивен съдебен акт частично е отменено и частично е потвърдено решение на Търговищки районен съд по гр.д.№ 168/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени насрещните искове, предявени от касаторите срещу Г. Д. Б. за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот без основание в размер 9 935 лв и на обезщетение за забавено изпълнение в размер 3 567,26 лв. Освен това с въззивното решение касаторите са осъдени да заплатят на Г. Д. Б. сумата 13 500 лв – продажна цена по предварителен договор от 11.01.2011 г., сумата 10 лв обезщетение за забавено изпълнение, сумата 9 718 лв – подобрения в недвижим имот и сумата 10 лв обезщетение за забавено изпълнение. В тази част обаче съдебният акт не е обжалван от страните по делото, не се иска допускането му до касационен контрол, поради което следва да се счита влязъл в сила.
За да обосноват претенцията си за допускане на обжалването на решението в частта, отхвърляща насрещните им искове, жалбоподателите поддържат, че са налице всички предпоставки по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Според тях въззивният съд е разрешил неправилно правните въпроси основателни ли са предявените от тях насрещни искове; счита ли се за развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, ако обещателят го прехвърли на трето лице; има ли обратно действие развалянето на предварителния договор и лишава ли от основание владението на купувача; какво е основанието, на което са предявили исковете си; и може ли купувачът по предварителен договор да предяви иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, ако междувременно продавачът е отчуждил имота. За отговор на тези въпроси молят касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Г. Д. Б. не взема становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Не може да се приеме, че съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 от ГПК питанията на касаторите основателни ли са предявените от тях насрещни искове и на какво основание са предявили исковете си. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Става въпрос за разрешение на конкретен правен проблем, което е мотивирало съда да стигне до оспореното пред касационната инстанция решение. Питането основателен ли е искът, а също това, какво е фактическото основание на заявената претенция, няма връзка с дадените от въззивната инстанция правни разрешения и не може да се приеме за правен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК.
Останалите формулирани от касаторите въпроси са правни, но не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че те и ответната страна са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който касаторите са обещали да прехвърлят имота на Б.. Страните по договора се съгласили владението върху имота да премине върху купувача от момента на сключването му и следователно договорът създава основание в отношенията между касаторите и ответната страна последната да ползва имота. Договорът е бил обявен за окончателен по съдебен ред, но впоследствие съдебното решение е обезсилено, тъй като купувачът не е заплатил в законния срок разликата в продажната цена. Предварителният договор обаче не е развален, следователно за претендирания от касаторите период ползването на имота от ответната страна не е извършено без основание, поради което претенциите за обезщетение за това ползване и лихва за забава са неоснователни.
При тези мотиви на въззивния съд е без значение за спора въпросът счита ли се за развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, ако собственикът го прехвърли на трето лице. По този въпрос съдът не се е произнесъл, но не по друга причина, а защото такива доводи в насрещната искова молба не са изложени, нито са повдигнати в хода на въззивното производство. Следователно въпросът не обуславя обжалваното решение, той не може да бъде повдигнат едва в касационното производство.
По аналогични съображения без значение за изхода от спора е и отговорът на въпроса може ли купувачът по предварителен договор да предяви иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, ако междувременно продавачът го е отчуждил. Освен че се повдига за първи път в касационното производство, този въпрос е без връзка и с предмета на делото. Насрещните искове са предявени за заплащане на обезщетение за ползване без основание и на обезщетение за забава, а проблематиката, свързана с обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред, няма отношение към основателността на тези претенции.
Не обуславя въззивното решение и въпросът има ли обратно действие развалянето на предварителния договор и лишава ли от основание владението на купувача. Окръжният съд не е приел, че договорът е развален, напротив, той е мотивирал решението си при установено от фактическа страна, че договорът е бил в сила за исковия период. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 от ГПК – в него касационният съд проверява само правните разрешения, които при установените факти инстанцията по същество е дала. А след като съдът е установил наличие на валиден и действащ за исковия период договор, въпросът какво действие би имало развалянето на този договор, е без значение за изхода от спора. По необуславящ решението правен въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 105 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 195/ 2011 г., допълнено с решение по същото дело № 464 от 23.12.2011, в частта, отхвърляща насрещните искове, предявени от М. Ц. С. – Ц. и Ц. В. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: