ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
София, 28.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5557 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.К. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 21.V.2014г. по в.гр.д. № 1131/2014г.
Ответникът по касационната жалба С. И. Р. от [населено място], [община], не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 21.V.2014г. СОС е отменил решението на Казанлъшкия РС от 29.І.2014г. по гр.д № 2779/20132г. по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил тези искове, предявени от С. Ив.Р. срещу [фирма].
За да постанови решението, въззивният е приел, че не са били налице предпоставките за наложеното на ищеца със заповед от 23.ІV.2013г. дисциплинарно наказание „уволнение” от длъжността „охранител” в соларен парк в [населено място]. Във връзка с първото нарушение е прието, че няма доказателства ищецът да е знаел за нарушаване целостта на оградата на соларния парк и не е уведомил работодателя за него – нарушението в оградата не е било видимо при обход на служителите поради високата растителност около нея; но дори да се приеме, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата, тъй като то е направено от един от охранителите, за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, и не е сигнализирал работодателя, това нарушение не е толкова тежко само по себе си, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл от събраните доказателства не се установява уронване на доброто име на работодателя пред възложителя във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги. Относно нарушението, изразяващо се в допуснато вмешателство на външен електронен носител /флашка/ в системата за видеонаблюдение, е прието, че в пост № 2, където ищецът давал дежурства, няма компютър за видеонаблюдение, не може да се ангажира отговорността му за това нарушение, тъй като отговорността е лична, а не е установен авторът на деянието; недопустимо е да се ангажира колективна отговорност на всички охранители за действие, извършено от един от тях; не са налице и твърдения ищецът да е извършител на това нарушение. Относно нарушението, изразяващо се в допуснато създаване на зеленчукова градина в обекта и неуведомяване на работодателя за това, е прието, кредитирайки показанията на свидетелите на ищеца, че градината е създадена от друг охранител още през м.май 2013г., като преките ръководители на обекта са знаели за това и не са се противопоставили на съществуването й до началото на м.август 2013г., когато нарушението е констатирано от собственика на соларния парк, при което е направен извод, че ищецът не е извършил нарушението.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. при противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет на спора; може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер /правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правнорелевантният факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл.187 т.3 пр.2 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните писмени документи, както и необявени от съда за недостоверни писмени доказателства /длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя – план инструкция/, съгласно които е регламентирана процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа – в противоречие с практиката на ВКС по посочени и представени решения на негови състави, постановени по реда на чл.290 ГПК; 2. налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 КТ за неизпълнение на трудови задължения по чл.187 ал.1 т.3 пр.2 и т.10 КТ, изразяващо се в неуведомяване на работодателя за настъпило неправомерно изменение в установения режим на работа, довело до злепоставянето му пред трето лице /обосновката на въпроса е, че съдът приел, че нарушението не е тежко, без да прецени всички обстоятелства, имащи отношение към възложената работа/ – в противоречие с практиката на ВКС; 3. налице ли е състав на дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.3 пр.2 КТ, когато съгласно учредено трудово правоотношение на група от служители със сходни трудови функции по охрана на един и същ обект е възложено задължение за опазване имуществото на работодателя /в частност на система за видеонаблюдение/, както и за недопускане използването му по нерегламентиран начин, независимо че за възникването на тези нарушения са виновни наред с привлечения към дисциплинарна отговорност и други служители, които също не са изпълнявали добросъвестно задълженията си и са станали причина за увреждане на имуществото на работодателя; знанието на уволнения служител за осъществена нерегламентирана намеса от страна на трето лице – служител на работодателя дерогира ли се от личния характер на дисциплинарната отговорност и обуславя ли незаконосъобразност на уволнението на това основание – решаван противоречиво от съдилищата /сочат се решения на РС Казанлък и на ОС Бургас, за които няма данни да са влезли в сила/ и на СГС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия поставен в изложението въпрос няма произнасяне от въззивния съд. По делото не са налице данни, нито твърдения на ответника /за първи път такива са заявени с касационната му жалба/, разпитаните свидетели, посочени от ищеца, да имат „заведени дела срещу касатора с идентичен предмет на спора”. С оглед на това и тъй като такова оплакване пред въззивния съд не е било релевирано във въззивната жалба, а отговор на нея дружеството не е подало, преценката на показанията не е следвало да се основава на соченото във въпроса обстоятелство.
Вторият поставен от касатора въпрос сам по себе си не е от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като във връзка с нарушението, изразяващо се в допускане нарушаване целостта на оградата и неуведомяването на работодателя за него, основният решаващ извод в атакуваното решение е, че не е установено ищецът да е знаел за нарушаването и да не е уведомил работодателя за това, а произнасянето по въпроси, обусловили този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване. Освен това с оглед обосновката на въпроса относим в случая би бил не материалноправния въпрос „налице ли е тежко нарушение……”, а процесуалноправния въпрос за непреценка в тази връзка на сочените в изложението обстоятелства относно възложената работа.
По първата част на третия поставен за тълкуване въпрос въззивният съд се е произнесъл, но с представената от касатора съдебна практика, обективирана само в решението на СГС по гр.д. № 15879/2012г. /останалите решения, всички на РС Казанлък, по гр.д. № 2774/2013г., гр.д. № 2654/2013г. и по гр.д. № 2773/2013г., няма данни да са влезли в сила, при което те не се включват в практиката по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/, не се обосновава противоречивото му разрешаване с оглед на обстоятелството, че негов предмет е законността на уволнението на лице, заемащо отчетническа длъжност /зам.управител на магазин/, поради констатирани липси, обуславящо различие на фактическите и правните му изводи с тези по настоящото дело. По втората част на третия въпрос въззивният съд няма произнасяне, тъй като няма формиран от него решаващ извод дали знанието на служителя за осъществена нерегламентирана намеса на трето лице в системата за видеонаблюдение – също служител се дерогира от личния характер на дисциплинарната отговорност и дали обуславя незаконосъобразност на уволнението на това основание.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, № 178 от 21.V.2014г. по гр.д № 1131/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: