4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
С., 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2751 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. И., против определение № 47 от 28 януари 2016 г., постановено по ч. гр.д. № 51/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 2446 от 14 декември 2015 г., постановено по гр.д. № 745/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е върната частната касационна жалба, подадена от Д. срещу решение № 539 от 9 ноември 2015 г. по въззивното дело в частта му с характер на определение за прекратяване на производството по делото по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ поради недопустимост на иска, както и е потвърдено разпореждане № 2377 от 4 декември 2015 г. на окръжния съд в [населено място] по въззивното дело, с което е върната като недопустима касационната жалба на Р. Д. Д. срещу постановеното по делото въззивно решение.
В частната жалба се сочи, че с обжалваното определение въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон, а потвърдените с това определение разпореждания на окръжния съд в [населено място] са взаимно противоречиви. Подробни съображения се излагат и по предявените в главното производство искове по чл. 344, ал. 1 КТ. В допълнение към частната жалба, приподписано от процесуалния представител на жалбоподателката, се поддържа, че неправилно и в противоречие с новата редакция на чл. 210, ал. 2 ГПК съдът е разделил производствата по предявените искове.
С обжалваното определение е прието, че подадената от Д. частна касационна жалба с вх. № 12952/24.11.2015 г. срещу определение за прекратяване на производството по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е процесуално недопустима, поради което правилно е била върната от администриращия въззивен съд с разпореждане от 14 декември 2015 г. Този резултат е обоснован с приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК, според която разпоредба не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според приложимата редакция на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по трудови спорове с изключение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ. Тъй като предмет на прекратителното определение на първоинстанционния съд е била искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ апелативният съд е приел в съгласие с изводите на окръжния съд, че частната касационна жалба срещу това определение е недопустима и следва да бъде върната. По жалбата срещу разпореждане № 2377 от 4 декември 2015 г., с което е върната касационна жалба вх. № 13188 от 30.11.2015 г. на Д. срещу постановеното по спора въззивно решение, апелативният съд е приел, че касационната жалба е била подадена срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Прието е, че въззивното решение не имало за предмет проверка правилността на първоинстанционното решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като в тази част решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. По тези съображения съдът е приел, че касационната жалба, като подадена срещу несъществуващ акт, също е недопустима и като такава подлежи на връщане.
След давани указания по редовността на частната касационна жалба жалбоподателката е представила молба – изложение с вх. № 909 от 24 февруари 2016 г., както и допълнително уточнение с вх. № 2706 от 17 юни 2016 г. В посочените писмени изявления на жалбоподателката се съдържат доводи по основателността на предявените от нея в исковото производство претенции. Твърди се, че действията на съдилищата, свързани с връщане на жалбите й, целят забавяне на воденото от нея трудово дело, а искането е ВКС да вземе решение, с което да бъде разрешен трудовия й спор с работодателя.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като частната жалбоподателка не е посочила общото основание за това по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
В посочените изявления на страната не се съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С оглед задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС (приложимо заради препращането по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК) правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед принципа на диспозитивното начало в процеса в тежест на жалбоподателя е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да изведе този въпрос от изложените в жалбата или приложеното към нея изложение твърдения на касатора, а може само да го уточни или конкретизира. Тъй като правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Съображенията за това чие положение се влошава при подадена касационна жалба от страна, спрямо която в съответната му част въззивното решение е влязло в сила, макар да са във връзка с част от мотивите на обжалваното определение, не изпълняват изискването на закона да се постави конкретен правен въпрос, обусловил изхода на спора. Освен това, в жалбата на Д. и приложеното изложение не се съдържат конкретни доводи в какво се състои неправилността на възприетите от апелативния и окръжния съд изводи по приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, а в отделно подадената жалба от процесуалния й представител се твърди неправилно приложение на чл. 210, ал. 2 ГПК, без да е ясно каква е връзката с конкретния спор. С изменението и допълнението на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК със ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 50/2015 г., решенията по определени категории дела са изключени от касационен контрол, сред които са и съдебните решения, постановени по искове по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК препраща по отношение на допустимостта на частните касационни жалби към режима на касационното обжалване на решенията като разпорежда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не е обосновано от жалбоподателката как това приложение на закона противоречи на практиката на ВКС, или е предмет на противоречиво разрешаване от съдилищата, нито дали разрешаването му може да бъде от принос за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което не са налице и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 47 от 28 януари 2016 г., постановено по ч. гр.д. № 51/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: