1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр.София, 30.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2556/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на *** „О. П.”, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 39 от 21.03.2016 г. по гр.д.№ 30/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Момчилградски районен съд по гр.д.№ 89/ 2015 г. и по този начин са уважени предявените от С. Д. С. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповеди № РДА-09-22/ 14.01.2014 г. и № РДА-08-18/ 14.01.2014 г., издадени от началника на Регионален инспекторат по образование (Р.) – К., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 5 925 лв със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане, като е признато за доказано оспорването на истинността на електронен документ – сигнал с вх.№ Ж – 27/ 11.12.2014 г. по описа на Р. – К..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол следните въпроси: „Правилно ли е формирал въззивният съд изводите си относно законосъобразността на дисциплинарно уволнение, след като не е обсъдил (обсъдил избирателно) относими по делото доказателства”; и „Законно ли е дисциплинарното уволнение, когато при оспорването му пред съд са приети за установени само част от нарушенията, за които е наложено наказанието и как се прави преценката за системност на нарушенията”. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика. Освен това поддържа, че въззивният съд разрешил неправилно следният (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата: Достатъчно тежко ли е и обуславя ли само по себе си налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание поведението на директор на училище, допуснал учениците да си тръгнат от училище без предварителна организация и надзор.
Ответната по касация страна С. С. оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора няма формулирани конкретни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а се преповтарят оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Счита, че няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Неоснователни са доводите на ищеца, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма надлежно формулирани въпроси като общо основание за допускане на касационния контрол. Такива въпроси касаторът е повдигнал изрично, а доколко те са правни и съотносими към съображенията на въззивния съд да счете уволнението за незаконно, касационната инстанция преценява именно в производството по чл.288 ГПК. Според задължителното тълкуване в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, искането за допускане на обжалването не може да бъде отклонено само поради непрецизно формулиране на правните въпроси, а в правомощията на Върховния касационен съд е да ги уточни и поясни.
Основателни обаче са доводите, че не е правен въпроса „Правилно ли е формирал въззивният съд изводите си относно законосъобразността на дисциплинарно уволнение, след като не е обсъдил (обсъдил избирателно) относими по делото доказателства”. Този въпрос е фактически, касае извършеният от инстанцията по същество доказателствен анализ и направените в резултат на анализа фактически констатации. Касае се за процесуални действия на въззивния съд, чиято правилност в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. При обсъждане на искането за допускане на касационно обжалване ВКС контролира единствено правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти, но не и правилността на извършения доказателствен анализ. Оплакването за неправилно установяване на фактите не е предвидено в процесуалния закон като основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение след излагане на собствени фактически и правни съображения, след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, като е препратил частично и към мотивите на първоинстанционния съд. Приел е за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при училището – касатор на длъжността „директор”. На 11.12.2014 г. в Р. – К. постъпил по електронна поща сигнал за нарушения в *** „О. П.”, по повод на който директорът на инспектората наредил извършване на проверка. За резултатите от нея бил съставен констативен протокол, според който (а и според свидетелските показания) на 11.12.2014 г. учениците от полуинтернатните групи в училището, чиито занимания трябвало да продължат до 17,00 часа (със занятие „организиран отдих и спорт”), напуснали училището около 16,00 часа. Решение за това взели учителите, които трябвало да провеждат занятията, без да уведомят предварително директора. Тъй като последният не е знаел за предварителното напускане на учениците, отсъствието им не обосновава извършване на нарушение от негова страна, а и въобще занятията е следвало да се проведат извън класните стаи, поради което не е доказано да е извършено нарушение от страна на ищеца. Установено е, че същият е допуснал нарушения при изготвяне на документите, които трябва да се водят в системата на народната просвета, но тези нарушения са формални и тежестта им не може да обуслови налагането на дисциплинарно наказание уволнение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд не обуславя решението му поставеният от касатора материалноправен въпрос „Законно ли е дисциплинарното уволнение, когато при оспорването му пред съд са приети за установени само част от нарушенията, за които е наложено наказанието и как се прави преценката за системност на нарушенията”. Втората част от въпроса няма нищо общо с разрешения в обжалваното решение правен спор, тъй като съдът не е мотивирал незаконността на уволнението с липсата на системност на претендираните нарушения. Освен това съдът не е посочил в мотивите си, че само по себе си неустановяването на част от нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, е основание за неговата незаконност. Той е постановил отмяна на уволнението не защото част от нарушенията не са доказани, а защото тези, които са доказани, не са тежки. Следователно въпросът незаконно ли е уволнение за извършени нарушения, само поради това, че някои от претендираните от работодателя нарушения не са доказани, няма връзка с правните разрешения в обжалваното решение.
Що се касае до материалноправния въпрос достатъчно тежко ли е и обуславя ли само по себе си налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание поведението на директор на училище, допуснал учениците да си тръгнат от училище без предварителна организация и надзор, той също не е обуславящ. Претендираното нарушение, за което е наложено наказание и по чието извършване въззивният съд се е произнесъл, е неупражняване на контрол върху учебния процес в училището от страна директора, при което такъв не е провеждан във време, когато по график учениците е трябвало да са заети със занятия. За нарушение „допускане на учениците да си тръгнат от училище без предварителна организация и надзор”, ищецът не е наказан дисциплинарно, съответно въззивният съд не се е произнесъл нито дали такова нарушение е извършено, нито дали то е достатъчно тежко за налагане на наказание „уволнение”. Поради това така формулираният въпрос не е относим към решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението.
По правни въпроси, които не са включени в предмета на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 39 от 21.03.2016 г. по гр.д.№ 30/ 2016 г.
ОСЪЖДА *** „О. П.”, [населено място], [община], Е.[ЕИК], да заплати на С. Д. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: