О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1175
гр.София, 07.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1218/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. И. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-59 от 22.05.2012 г. по гр.д.№ 237/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 6992/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Й. Р. Я. искове, квалифицирани по чл.55 от СК, за отмяна на направените на 04.09.2008 г. в нейна полза дарения на парични средства от 9 247,95 лв и 1 750 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси отговаря ли поръчителят за чуждо задължение и кой е приложимият закон по иск за отмяна на дарения между съпрузи тогава, когато даренията са направени при действието на СК от 1985 г. (отм.), а бракът е прекратен по време на сега действащия СК. Счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а за втория въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Й. Р. Я. оспорва жалбата, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, преди сключване на брака им Й. Я. сключила договор за банков кредит за сумата 10 000 лв, която използвала изцяло за ремонт на втори етаж на къщата на ищеца Х. Б., който двамата съвместно обитавали. За недоказани са счетени твърденията на ищеца (сега касатор), че сумата по кредита е използвана от ответницата за задоволяване на лични нейни нужди. Поради това действията, с които Х. Б. е погасил част от взетия от Й. Я. кредит, не съставляват дарение, което да подлежи на отмяна след прекратяване на брака между тях.
При тези мотиви на въззивния съд нито един от поставените от касатора въпроси не обуславя въззивното решение. Въззивната инстанция не е обсъждала качеството на ищеца на поръчител по делото, нито е взела становище по въпроса дали поръчителевото плащане съставлява изпълнение на чуждо или на свое задължение. Поръчителството е обсъждано от първоинстанционния съд, но въззивната инстанция нито е препратила към мотивите на първата съгласно чл.272 от ГПК, нито е държала свои мотиви по този въпрос. Исковете са отхвърлени, тъй като не е прието за установено страните да са сключили договор за дарение, а не защото, погасявайки заема от 10 000 лв, ищецът е изпълнил свое или чуждо задължение. Следователно първият въпрос е без значение за изхода от спора, а по такъв въпрос обжалването не може да се допусне, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, без оглед има ли противоречива практика по него.
Не е разискван от въззивната инстанция и вторият поставен в изложението на касатора материалноправен въпрос. Това е резонно, тъй като въпросът при какви условия се отменя договор за дарение, би стоял тогава, когато се установи наличие на такъв договор. Въззивният съд не е установил да са сключени твърдяните от ищеца договори, съответно не е стигнал до там, да разсъждава при какви условия биха били отменими тези договори, ако би било установено сключването им. Нито пък касаторът (въззивник в производството пред окръжния съд) е поставил изрично този въпрос пред съда, за да очаква произнасяне по него. Повдигането на въпроса за първи път пред касационната инстанция е недопустимо. Поради това и по този въпрос обжалването не може да бъде допуснато, без оглед има ли той значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-59 от 22.05.2012 г. по гр.д.№ 237/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: