О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 133/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. И. Ф. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 152 от 09.10.2014 г. по гр.д.№ 336/ 2014 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2551/ 2013 г. и по този начин в отношенията между жалбоподателката и Е. Б. С. е признато за установено, че М. Ф. дължи на Е. С. сумата 30 000 евро по договор, сключен на 06.06.2008 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2665/ 24.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 12744/ 2012 г. на Варненски районен съд.
С въззивното решение е отменено определение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2551/ 2013 г., с което съдът е измил решението си в частта за разноските, след което дължимите за първоинстанционното производство разноски от М. Ф. на Е. С. са намалени от 6 060,24 лв на 2 793,50 лв. Ищцата С. не е обжалвала въззивният съдебен акт, поради което в тази част същият следва да се счита влязъл в сила.
Жалбоподателката поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите кога се счита установен при условията на пълно доказване фактът на предаване на определена сума пари и как следва да се отчитат обясненията на страните във връзка с предмета на делото. Освен това според нея имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите може ли изявление на процесуален представител на страната за уговорен начин на плащане да бъде ценен като признание и до кой момент на съдопроизводствените действия са допустими пояснения и нови съображения на страните във връзка с тълкуване на сключения между тях договор.
Ответната по касация страна Е. С. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС и поради това няма основания за допускането му до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявения установителен иск, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че на 06.06.2008 г. са сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищцата предоставила на ответницата сумата 30 000 евро. Ответницата се задължила да купи определена вещ, да я използва за извличане на печалба и да дава 25 % от получената печалба на ищцата. Алтернативно, ищцата можела да поиска връщане на сумата в 3 месечен срок от поискването. Е. С. се възползвала от алтернативната уговорка и поискала връщане на 30 000 евро, но М. Ф. не изпълнила задължението си. По тези факти страните не спорят, спорът между тях се концентрира до това, доказано ли е предаване на сумата 30 000 евро. Съдът разрешил този спор в полза на ищцата, като посочил, че в договора е използван глаголът „предоставя” в сегашно време, което сочи на предаване на сумата в момента на подписването му.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция формулираните от жалбоподателката правни въпроси обуславят въззивното решение, но те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът кога се счита за доказан фактът на предаване на определена сума пари не е разрешен в сочените от жалбоподателката решения на ВКС по гр.д.№ 584/ 2010 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 5002/ 2008 г., ІV г.о. В тези решения е дадено обвързващо тълкуване на закона по процесуалния въпрос кой носи доказателствената тежест да установи факта на предаване на сума, за която се твърди сключен договор за заем и по материалноправния въпрос от кой момент се счита сключен договорът за заем. Посочено е, заемът е реален договор, че предаването на сумата от заемодателя на заемателя е елемент от фактическия му състав и че тежестта на доказване на този факт е за страната, която се позовава на сделката. Това е прието и в обжалваното въззивно решение, а дали във всеки отделен случай фактът следва да се приеме за успешно доказан, е въпрос на преценка на събраните по съответното дело доказателства. В настоящия случай съдът по същество е преценил от доказателствата по делото, че предаването на парите е безспорно установено. Това е фактическа констатация, която не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
По въпроса как следва да се отчитат обясненията на страните във връзка с предмета на делото, решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 952/ 2010 г. постановява, че преценката на съда по чл. 175 ГПК е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало – отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Тълкуването е дадено във връзка с правен спор, по който съдът по същество отхвърлил иска, като се позовал на обстоятелства, сочещи на други правоотношения между страните, които не са били надлежно релевирани от ответника. Това тълкуване няма връзка с процесия случай, тъй като в обжалваното решение съдът не се е позовал на различни от сочените от страните по спора обстоятелства, в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Такива твърдения ответницата не е релевирала нито в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, нито в касационната си жалба.
Въпросите може ли изявление на процесуален представител на страната за уговорен начин на плащане да бъде ценен като признание и до кой момент на съдопроизводствените действия са допустими пояснения и нови съображения на страните във връзка с тълкуване на сключения между тях договор, нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение имат въпроси, по които практиката не е установена или се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща. Тези предпоставки не са налице, защото законът урежда въпросите ясно и практиката по прилагането му е установена. Изявленията на процесуалния представител на страната за неблагоприятни за нея факти могат да бъдат взети предвид като признание, изходящо от самата страна, което съдът преценява при условията на чл.175 ГПК. Ищецът може да поясни и допълни исковата молба при условията на чл.143 ал.2 ГПК или в отговор на указанията на съда по чл.145 ал.2 ГПК до съставяне на окончателния доклад по делото. След това нови факти и обстоятелства той може да навежда само при условията на чл.147 ГПК. Наличието на установена практика по въпросите (съобразена при постановяване на обжалваното решение) изключва възможността те да имат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 152 от 09.10.2014 г. по гр.д.№ 336/ 2014 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: