2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 629/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1143
гр. София, 25.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 629 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
П. П. Х., М. П. Х., Б. Н. К., П. И. Х., Б. С. И., Л. Т. И. и Роза Т. Г. обжалват решение № 348 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 145/94 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Ф. О. Б., Василка О. Б., М. Н. В. и Ц. Н. Н. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е възложил в дял на Василка Б. допуснатия до делба имот пл. № 3450 в кв. 40 по плана на [населено място] с площ 300 кв. м. без постройките в него и е присъдил суми за уравнение на дяловете. Отхвърлил е искането на касаторите за възлагане на имота в общ дял, или поотделно на всеки от тях.
За да постанови решението въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е допусната делба на застроено дворно място, имот пл. № 3450 в кв. 40 по плана на [населено място] с площ 300 кв. м. Искане за възлагане на имота направили касаторите и Василка Б.. Съдът възложил неподеляемото дворно място на Василка Б., която по силата на влязло в сила решение била собственик на построената в него жилищна сграда и барака. Тъй като дворното място обслужва сградата, Б. следвало да получи делбения имот, а останалите наследници да бъдат обезщетени парично.
Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва въз основа на посочените в изложението доводи. В него касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Значението на въпроса се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. След връщане на делото на въззивния съд за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл. 280 ал. 1 ГПК, касаторите са депозирали изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, озаглавено „касационна жалба”, в която е записано следното: „Намирам че е нарушен чл. 348 от ГПК, както и чл. 9 от ГПК, в последното му изречение: Съдът прилага закона еднакво спрямо всички с оглед на предоставените им права.”. Посочената от касаторите формулировка не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, не обосновава допустимост на касационното обжалване и по отношение на него не следва да се преценяват предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Още повече, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС по същия правен въпрос, а за приложените решения няма данни да са влезли в сила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 145/94 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: