4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
гр. София, 24.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело № 474 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Н. П. А. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1492 от 03.12.2010г. по гр.д.№ 1438/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Й. Д. Й. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е непълно, неточно и не покрива изискванията на закона , поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд , 34 състав № 1513 от 30.04.2010г. по гр.д. 7268/2008г. , с което е отхвърлен иска на Н. П. А. против Й. Д. Й. и П. С. П. за изкупуване на основание чл.33 ал.2 ЗС на недвижим имот, представляващ къща с площ от 45 кв. находяща се в [населено място] – [улица] и ? идеална част от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 180 кв.м, представляващо УПИ ХІХ-7А в квартал 6 по плана на десети микрорайон на града, при условията, при които имотът е бил продаден с нотариален акт № 159/2008г.
В. съд е приел, че с извършената в полза на ответника Й. Д. Й. дарствена сделка, оформена с нот.акт № 188/2008г., Н. П. А. и съпругът й са се разпоредили със собствения си недвижим имот, представляващ къща с площ от 45 кв.м, състояща се от две стаи, две антрета, избен коридор, тоалет, ведно с избено помещение с площ от 4 кв.м и ? идеална част от дворното място, в което е построена. При съпоставката между обема на имуществените права, който прехвърлителите са придобили с нот.акт № 135 от 1975 г., и тези, с които са се разпоредили в полза на сина си съдът е установил, че те са дарили цялата си собственост на посочения адрес с изключение на едно избено помещение. То е било преустроено в самостоятелно търговско помещение през 1992 г. при спазване на строителните правила и е обект , който няма функционална връзка с жилищната сграда . Запазената и разпоредената част са самостоятелни обекти, без връзка едно с друго освен че са построени в едно и също дворно място, което обаче не ги прави съсобствени. По тази причина според въззивния съд не е възникнало задължение за предлагане на имота на другите съсобственици за закупуване съгласно чл.33 ал.1 ЗС.
При тези мотиви се налага извод, че същественият за решаване на делото въпрос е свързан със статута на двата обекта – жилищна сграда и магазин и какви са правата на собствениците за тези обекти, защото само при съсобственост върху жилищната сграда, ищцата-касатор би имала основание да изкупи собствеността по продажбата от 1988г. по реда на чл.33 ал.2 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя материалноправният въпрос дали е налице самостоятелна реална собственост върху единия от двата обекта, съставляващи една обща сграда при положение, че няма данни за прилежащите идеални части от общата част на сградата за нито един от обектите и цялото дворно място е 100 % собственост на единия от собствениците на обект в сградата. Тези въпроси са твърде общи, поставени извън същината на правния спор и не са съобразени с неговата специфика, както и с установените в чл.77 ЗС способи за придобиване на правото на собственост. Общите части са принадлежност към основния обект в сграда в режим на етажна собственост и съгласно чл. 98 ЗС не са водещи по отношение на собствеността главната вещ. Ето защо по поставения материалноправен въпрос не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
П. въпрос нарушено ли е правото на защита на страната ако не е отложено делото насочва към тълкуването на чл. 142 ал.2 ГПК. Разпоредбата , аналогична с тази на чл.107 ал.2 по отменения ГПК многократно е тълкувана от ВКС в смисъл, че делото се отлага от съда когато и страната и адвокатът не могат да се явят по обективни причини / решение № 11 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 980/2010 г., I т. о., ,решение № 169 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2010 на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК/. Съществуването на непротиворечива съдебна практика изключва основанието по чл.280 ал.3 ГПК освен при обосноваване на необходимостта от изоставянето й с цел точното прилагане на закона, каквито съображения не се сочат от касатора, а след като съдебната практика е съобразена, не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Развитите доводи във връзка с приложението на чл.12 ал.2 от Наредбата на медицинската експертиза, на която се основава отказът на съда да отложи делото не са съобразени с разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК за формулирането на правния въпрос като общо основание по чл.280 ал.1 ГПК, а представляват по същество доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които според цитираното тълкувателно решение са неотносими в производството по чл.288 ГПК, тъй като то няма за предмет проверка на правилността на обжалваното решение. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в касационното производство, които са в размер на 100 лв. и представляват платено възнаграждение по договор за прана защита и съдействие на адв. Д.Д. за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1492 от 03.12.2010г. по гр.д.№ 1438/2010г.
ОСЪЖДА на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК Н. П. А. да заплати на Й. Д. Й. сумата 100 лв./сто лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: