2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 748/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1169
гр. София, 01.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 748 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Т. И. И. и С. И. И. обжалват решение № 1288 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 918/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация И. Х. И. и М. П. И. оспорват жалбата.
Ответникът по касация Е. К. К. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 879 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 874/09 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил предявения от Т. И. и С. И. срещу М. И. и И. И. установителен иск за придобито по давност ограничено право на преминаване върху ивица с площ с площ 80.60 кв. м., както и иска им срещу Е. К. за сервитут с площ 44.40 кв. м.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел, че касаторите имат правен интерес да предявят иска, тъй като обособения през имота на ответниците път бил единствен до техния собствен имот. С техническа експертиза било установено, че пътят съществувал и до имота на ищците нямало друг път. Имотите били нерегулирани, затова по отношение на тях била неприложима административната процедурата за учредяване на сервитута. Ищците се позовавали на давност върху сервитута за преминаване за периода от 1985 г. до 2007 г. Съдът приел че до отмяната на чл. 29 З. през 1990 г. давност не е могла да тече. Тъй като имотите били земеделски, на основание чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ давност не течала и до 22.11.1997 г. Съдът разгледал въпроса дали правото е придобито по давност след 22.11.1997 г., като приел че за този период не било доказано владение върху сервитута. Разрешение за преминаване било дадено от ответниците през 1985 г., но временно, само за пренасяне на строителни материали до имота на ищците които строили сграда в имота си. На 02.12.1999 г. ищците подали искова молба за защита на сервитут, като искът им по чл. 75 ЗС бил отхвърлен. От този момент можело да се счита, че те са заявили права върху сервитута, която изтичала на 02.12.2009 г. Тъй като исковата молба била подадена на 27.01.2009 г., към този момент 10 г. давност не била изтекла, затова искът им бил неоснователен.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос ”по приложение института на придобивната давност и по точно за приложение нормите на чл. 68, 69 и 79 ЗС и чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ”. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело, съобразяването му с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран правен въпрос, който да е свързан с решаващата дейност на съда.
Независимо от горното, анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод че въззивното решение и противоречи. Според решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр. д. № 51/80 г. на ВС, ОСГК придобиването или учредяването на ограничено вещно право на преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, за да се достигне до друг съседен имот, е допустимо по един от способите посочени в чл. 55 ЗС – правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. В. съд е разгледал спора за придобиване на сервитута по давност, но с оглед събраните доказателства приел придобивния способ за недоказан. Според решение № 414 от 13.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 18/02 г., на ВКС I ГО, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години и се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В. съд е изложил съображения, че касаторите не са владели сервитута непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 г. Решение № 174 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 591/08 г. на ВКС II ГО, разглежда конкретен спор за придобиване от съделител по давност на имот, предмет на делба, и е неотносимо към спора. В решение № 82 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 1610/08 г. на ВКС II ГО е разгледан спор за извършени подобрения от добросъвестният владелец, затова то също няма отношение към спора за придобиване на сервитутно право по давност.
С оглед на изложеното, няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не са представили доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1288 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 918/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: