3
определение по гр.д.№ 823 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
София, 02.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 823 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Ц. против решение № 706 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 514 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 370 от 07.02.2011 г. по гр.д.№ 4030 от 2010 г. на Варненския районен съд, 31 състав за отхвърляне на предявяния от Й. Г. Ц. срещу етажната собственост с адрес: [населено място], [улица] чрез нейните членове: [фирма], Х. Й. Гика и Д. Й. А. иск с правно основание чл.40 от З. за отмяна на всички решения на ОС на ЕС, взети на 10.03.2010 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /ППВС № 4 от 1964 г. , т.7, ППВС № 7 от 1973 г., ППВС № 9 от 1977 г., ТР № 75 от 1981 г. на ОСГК на ВС, ТР № 5 от 1973 г. на ОСГК на ВС/ по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдебно решение, постановено от съдия, който е следвало да се отведе от разглеждането на делото, 2. Възниква ли при наследяване етажна собственост или наследниците са обикновени съсобственици на имота, 3. Що е самостоятелен обект на собственост по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на З. и има ли разлика между това понятие и понятието самостоятелен обект по ЗС, 4. Дали при реституция на цяла сграда /с изключение на един апартамент в нея, който остава собственост на 1 физическо лице/ възниква етажна собственост и между кои лица, 5. Може ли да възникне етажна собственост по решение на Общото събрание и може ли с такова решение да бъде променян статута на сградата, 6. Страната, която не е съгласна с това решение може ли да го атакува, 7. Страда ли от някакъв порок решението на ОС на ЕС, ако в това решение се приема, че сградата е етажна собственост, а такава не съществува съгласно документите за собственост. 8. Съдът обвързан ли е от конкретното искане на ищеца или то е само едно предложение за разрешаването от съда на спора, 9. Какво конкретно съдът следва да разпореди по управлението на сградата, при упражняване на своята контролна дейност върху взетите решения от мнозинството, 10. Във връзка със служебното начало в сила ли са решение № 57 от 01.04.1966 г. по гр.д.№ 22 от 1966 г. на ОСГК на ВС и решение № 31 от 01.03.1966 г. по гр.д.№ 150 от 1965 г. на ОСГК на ВС. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по втория и третия посочени въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като отговорът на тези въпроси налагал тълкуване на разпоредбите на пар.1, т.1 от ДР на З. и чл.3 от този закон.
В писмен отговор от 01.08.2011 г. пълномощникът на [фирма] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Х. Й. Гика и Д. Й. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.40 от З., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че сградата е етажна собственост и че дори тази сграда да се е ползвала за административни нужди, към момента тя е реституирана и върху обектите в нея било възможно да бъде учредена или да възникне етажна собственост, още повече, че чл.37 от ЗС не държал сметка за предназначението на сградата.
С оглед на тези мотиви на решението липсва противоречие между това решение и посочените от касаторката ППВС и ТР на ВС. Тези постановления и тълкувателни решения не касаят въпроси, които са разгледани и решени с обжалваното решение: Т.7 от ППВС № 4 от 30.10.1965 г. е за тълкуване на понятието „наследници по закон”, употребено в чл.14 и чл.30, ал.2 от Закона за наследството- въпрос, който не се поставя за разглеждане и е напълно неотносим към настоящото дело. ППВС № 7 от 28.11.1973 г. касае производствата по делба, каквото настоящото дело не е. ТР № 75 от 15.09.1981 г. по гр.д.№ 36 от 1981 г. на ОСГК на ВС е относно разделянето на имот по одобрен архитектурен проект в производство по съдебна делба- въпрос, който също е напълно неотносим към настоящото дело. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Не е налице и е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по двата посочени от касаторката въпроси /възниква ли при наследяване етажна собственост или наследниците са обикновени съсобственици на имота и що е самостоятелен обект на собственост по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на З. и има ли разлика между това понятие и понятието самостоятелен обект по ЗС/ поради следното: По тези въпроси няма неяснота в правната уредба. Напротив има изрична тълкувателна норма на пар.1, т.1 от ДР на З. и ясна норма на чл.37 от ЗС. По приложението на нормата на чл.37 от ЗС има многобройна и последователна съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът дали при наследяване възниква етажна собственост или обикновена съсобственост между наследниците е неотносим към настоящото дело, по което въззивният съд е приел, че е налице етажна собственост не поради наследяването на цялата сграда от няколко лица, а поради това, че в нея съществуват поне два самостоятелни обекта на собственост: апартамента, находящ се на първия надпартерен етаж, за който ищцата твърди, че нейна изключителна собственост, и останалата част от сградата, която е съсобствена между наследниците и правоприемниците на бившите собственици на сградата Я. Г. Ц. и Д. С. А..
С оглед на гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 706 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 514 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.