2
определение по гр.д.№ 41 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
[населено място], 14. 05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 41 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. К. срещу решение № 171 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 487 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на В. К. за допълване на решение № 46 от 29.02.2012 г. по същото дело чрез допълване на мотивите на решението относно предаването на ключа на ателието- предмет на делото.
Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Подадена е и частна жалба срещу определение № 526 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 487 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на В. К. за изменение на основното решение № 46 от 29.02.2012 г. в частта за разноските.
Ответникът [община] не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС в касационната жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в решението по конкретното дело. Ако такъв въпрос не бъде посочен, касационното обжалване не се допуска. ВКС няма право сам за поставя и разглежда такива въпроси, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съгласно приетото в т.4 от същото тълкувателно решение, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма.
В настоящия случай, въпреки оставянето на касационната жалба без движение и дадената възможност да посочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, пълномощникът на касаторката не е посочил нито правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, нито е обосновал защо според него е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд по чл.250 от ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са посочени въпроси, касаещи основания по чл.281 от ГПК за обжалване на основното решение /което обаче не е обжалвано в срока по чл.283 от ГПК/, но не и правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане касационно обжалване на решението по чл.250 от ГПК, който въпрос в случая би могъл да бъде само процесуалноправен /като например налице ли е непълнота на основното решение, когато в него въззивният съд е пропуснал да изложи мотиви относно някои обстоятелства и твърдения на страните/. Поради това касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд по чл.250 от ГПК не следва да се допуска.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА срещу определение № 526 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 487 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд: С това определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата на В. К. за изменение на основното решение на Ловешкия окръжен съд по делото № 46 от 29.02.2012 г. в частта за разноските. Това определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд: С молбата си от 03.04.2012 г. и уточненията към нея В. К. е претендирала за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Видно от изложеното в тази молба и в молбите-уточнения към нея, обаче, К. претендира за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските /частта, с която В. К. е осъдена да заплати на ответника [община] разноски в размер на 400 лв/. Тази молба е подадена на 03.04.2012 г., много след изтичане на срока по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските /след срока за обжалване на решението на първоинстанционния съд, който е изтекъл на 05.09.2011 г./, поради което е недопустима. Действително, с въззивната си жалба К. е обжалвала първоинстанционното решение и в частта за присъждане на разноски на ответника [община]. С въззивното решение обаче не са присъждани нови разноски, а само е потвърдено решението на първоинстанционния съд, включително и в частта му за присъдените на общината разноски. Поради това, ако К. не е била съгласна с решението на въззивния съд в частта за разноските, е следвало да обжалва това въззивно решение с касационна жалба, а не да подава молба за изменението му по реда на чл.248 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 487 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 526 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 487 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.