Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
c634_12_opr_288_129_(3)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 08.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 634 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. З. с вх. № 3161 / 13.06.2012 г. срещу въззивно решение от 27.04.2012 г. по възз. гр.д. № 159 /2012 г. на Апелативен съд В., г.о., с което е обезсилено решение от 06.01.2012 г. по гр.д. № 1866 /2009 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. В деня на подаване на касационната жалба (в срока за касационно обжалване)
А. К. З. е подала и частна жалба с вх. № 3162 / 13.06.2012 г., с която сочи като пороци на обжалваното решение и това, че въззивният съд се произнесъл с решение, а не с определение за прекратяване на делото.
Доколкото втората жалба е в срок и в нея се сочат пороци на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му, настоящият състав намира, че частната жалба е неразделна част от касационната жалба и ще я разгледа като такава.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата (включително частната жалба като неразделна част от касационната) е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем (по чл.108 ЗС) и цената му не е под 5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение, Варненският апелативен съдът е приел, че е предявен иск по чл.108 ЗС за защита на поземлени имоти, че въпреки дадените няколко пъти на жалбоподателя – ищец указания за отстраняване на нередовности на исковата молба в определен от съда срок, включително и във въззивната инстанция: за индивидуализиране от ищеца на претендирания имот по действащия план, както и в случай, че се претендират реални части от поземлени имоти, да се посочи площ на всяка реална част с посочване на нейните граници и с прилагане на скица по действащия план, ищецът не е отстранила нередовностите – правила е противоречиви уточнения – посочвал е имоти по различни и отменени регулационни планове и по кадастрален план, ищецът е представяла и различни скици с различни очертания на претендираните имоти, към последното уточнение пред въззивния съд е приложила и скица, върху която претендираният имот излиза дори извън очертанията на посочения поземлен имот; така апелативният съд е обосновал извода си, че предметът на иска по чл.108 ЗС не е бил определен до края на първоинстанционното производство и че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба за реални части, чиито граници вътре в поземлените имоти не са посочени; съдът е обосновал и изводите си за това, че въпреки дадените и от него указания и във въззивното производство ищецът не е посочила границите на реалните части от поземлени имоти, за които търси защита, сочила е имоти по различни планове и като площ на реални части от поземлените имоти е сочила цялата площ на поземлените имоти, а на друга част изобщо не е направила уточнение; въззивният съд е отразил констатациите си за конкретните противоречиви твърдения на ищеца и за моментите, в които са направени.
При служебна проверка на решението настоящият състав намира, че няма вероятност то да е нищожно, нито недопустимо, произнасянето от въззивния съд с решение в случая на неотстраняване на нередовности на исковата молба в определения след дадени от въззивния срок указания и в определения от него срок, е в съответствие с приетото с т.7 на ТР № 2 / 02.07.2004 г. за касационното производство.
Жалбоподателят извежда правния въпрос : Когато имотът попада в урбанизирана територия, възстановен по чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ не следва ли индивидуализацията на имота да се извършва по удостоверението по чл.13,ал.5 и скицата по ал.6 ЗСПЗЗ, според индивидуализацията в кадастралния план, за който твърди, че е разрешен от апелативния съд в противоречие с решение № 264 /26.05.2010 г. по гр.д. № 1134 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че в случаите по чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решението и скицата към него на органа на поземлената собственост, се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗТСУ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица, както и в противоречие с решение от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1333 /2010 г. на ВКС, І г.о., в което съдът е приел същото разрешение, като се е позовал на първото цитирано решение, както и в противоречие с решение от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1032 /2010 г. на ВКС, І г.о., в което съдът е приел същото разрешение, като се е позовал на първото и второто цитирани решения.
Настоящият състав намира, че въпросът не е обуславящ, тъй като предявеният от жалбоподателя иск е с правно основание чл.108 ЗС за реални части от УПИ по действащ ЗРП (а не по чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ) и въззивният съд е приел в съответствие с установената практика, че по иск по чл.108 ЗС реалните части от поземлени имоти следва да се индивидуализират в исковата молба чрез посочване на площта и границите им съгласно актуалния им териториално-устройствен статут – по действащия ЗРП и щом като това не е направено въпреки дадените указания, ищецът е правила последователно противоречиви твърдения и с никое от тях не е изпълнила указанията, то нередовностите не са отстранени.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 27.04.2012 г. по възз. гр.д. № 159 /2012 г. на Апелативен съд В., г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2