Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1682_13_opr_288_108zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 10. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1682 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по възз. гр.д. № 108 /2012 г. на Монтанския окръжен съд.
И. З. Т. и А. В. М. са обжалвали въззивно решение от 17.10.2012 г. по възз. гр.д. № 108 /2012 г. на Монтанския окръжен съд, в частта, с която след като е отменено изцяло решение от 24.02.2012 г. по гр.д. № 482 /2011 г. на Монтанския районен съд, е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от И. З. Т. и А. В. М. срещу Ц. З. Х., Й. П. Х. и З. Йорданов Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение на останалата част от недвижим имот УПИ …, пл.н. …, в кв. 53 по регулационния плана на [населено място], [община], идентичен с част от 543 кв.м. от УПИ …, пл.н. …, кв.82 по отменения регулационен план на [населено място], обл. М., действал в периода 1934 – 1993 г. и да бъдат осъдени да отстъпят предадат на ищците владението на тази част от имота, както и върху жилищната сграда и второстепенните сгради в южната част на УПИ …, пл.№…, в кв.53, по плана на селото откъм [улица] и върху частите от имота, оцветени в син и жълт цвят по скицата към заключението на в.л. лице инж. Б..
Ц. З. Х., Й. П. Х. и З. Йорданов Х. са обжалвали решение от 10.12.2012 г. по възз. гр.д. № 108 /2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което в производство по чл.247 ГПК е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 17.10.2012 г.
Насрещните страни твърдят, че обжалваното от тях решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещните страни взаимно оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, което не са обжалвали.
Касационните жалби са допустими, т.к. е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е по-ниска от 5 000 лева.
Ищците основават иска си на твърдения, че са собственици на процесния имот въз основа на покупко-продажба и давностно владение от 1991 г..
За да постанови обжалваното решение от 17.10.2012 г. въззивният съд е приел, че ищците са доказали, че са придобили по силата на договор за покупко-продажба частта от УПИ, за която е уважил иска и че не са доказали, че са придобили частта от имота, за която искът е отхвърлен, т.к. няма данни да са владели тази част от имота и не е доказано да е приложена регулацията от 1993 г. и да е завършен фактическият състав на отчуждаването в полза на ищците, а с влизането в сила на ЗУТ и след изтичането на срока по пар.6,ал.2 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове е отпаднало с обратна сила; при липсата на други данни следва да се приеме, че не е заснета границата между двата имота – непълнота или грешка, която се решава по друг път и която от гледна точка на правото на собственост не прави спорната част собственост на ищците. Съдът е приел и обобщил (повторно), че не е установено ищците да са владели имота (частта, за която искът е отхвърлен) от 1991 г. и че са придобили тази част въз основа на давностно владение. За да постанови обжалваното решение от 10.12.2012 г. въззивният съд е приел, че не е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, че се е произнесъл по искането (петитума) така, както е формулирано от ищците, включително по отношение на сградите.
Жалбоподателите И. Т. и А. М. са представили изложение към касационната жалба по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, но в него се съдържат единствено доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281 ГПК) и не са изведени правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, нито някоя от останалите три специални предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
При това положение и съгласно приетото в т.1 от цитираното ТР № 1 /2010 г. и доколкото няма съмнение за нищожността или недопустимостта на обжалваната от И. Т. и А. М. част от въззивното решение Върховният касационен съд няма възможност да изведе правни въпроси, които представляват основание за допускане на касационно обжалване.
Поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваната от И. Т. и А. М. част от въззивното решение.
Ц. Х., Й. Х. и З. Х. са извели процесуалноправния въпрос: длъжен ли е съдът да се произнесе по всички части на предявения иск, като даде защита на субективното право на ищеца, в рамките и по начина, който е поискан, като съобрази твърденията в исковата молба и заявения петитум, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с решение № 620 от 25.06.1993 г. по гр.д. № 211 /1993 г. на І г.о. и с решение № 1307 от 18.12.2008 г. по гр.д. № 5897 /2007 г. на ІІ г.о.
Въпросът не е обуславящ, т.к. се отнася до хипотезата на допълване на решението по чл.250 ГПК, а не до поправка на очевидна фактическа грешка, каквато е поискана от Ц. Х., Й. Х. и З. Х. която е отказана с обжалваното решение на въззивния съд.
Обуславящият въпрос в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, предвидено в чл.247 ГПК, е има ли несъответствие между формираната в мотивите воля и нейно външно изразяване в диспозитива на решението, такъв не е изведен.
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивните решения до касационно обжалване.
С оглед недопускането на касационно обжалване по нито една от касационните жалби жалбоподателите нямат право на разноски. И. З. Т. и А. В. М. са поискали в отговора си срещу касационната жалба на насрещните страни присъждането на разноски и са доказали уговорянето и заплащането на сумата 150 лева за това, с оглед недопускане на касационно обжалване по жалбата на насрещните страни, искането за присъждане на сумата е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.10.2012 г. по възз. гр.д. № 108 /2012 г. на Монтанския окръжен съд, в обжалваната част, с която след като е отменено изцяло решение от 24.02.2012 г. по гр.д. № 482 /2011 г. на Монтанския районен съд, е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС за част от процесния имот – дворно място и сгради.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 10.12.2012 г. по възз. гр.д. № 108 /2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което в производство по чл.247 ГПК е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 17.10.2012 г.
Осъжда Ц. З. Х., Й. П. Х. и З. Йорданов Х. да заплатят на И. З. Т. и А. В. М. сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски за защита срещу касационна жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.