2
определение по т.д.№ 53495 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 27.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. т.д.№ 53495 по описа за 2015 г. съгласно заповед № 839 от 18.05.2016 г. на Председателя на ВКС, приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1812 от 11.08.2015 г. по т.д.№ 554 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав в частта му, с която е потвърдено решение № 698 от 08.05.2014 г. по т.д.№ 1771 от 2013 г. на Софийския градски съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.55 ЗЗД сумата 521 738,83 лв., изменено е решението по предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД като е присъдена законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2013 г. и са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В основно и допълнително изложение по чл.284, ла.3, т.1 ГПК като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Пълномощникът на касатора счита, че е налице противоречива съдебна практика /определение № 7493 от 12.07.2007 г. по адм.д.№ 6197 от 2007 г. на ВАС, решение № 4752 от 21.04.2008 г. по адм.д.№ 7792 от 2007 г. на ВАС, решение от 07.07.2010 г. по в.т.д.№ 202 от 2010 г. на Русенския окръжен съд, решение № 1138 от 09.06.2015 г. по в.гр.д. № 318 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, решение № 61 от 16.01.2015 г. по в.гр.д.№ 2413 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, решение № 1938 от 17.12.2014 г. по в.гр.д.№ 2412 от 2014 г. на Варненския окръжен съд и решение № 750 от 20.04.2015 г. по в.гр.д.№ 260 от 2015 г. на Варненския окръжен съд/ по въпроса: дали решението на административния съд за отмяна на административен акт като унищожаем има действие само занапред или има и обратно действие.
Освен това, според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. С отмяната на административен акт, който по силата на чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката подлежи на предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този административен акт е отменен, няма такава обратна сила /въпросът е идентичен с първия поставен от касатора въпрос затова има ли обратно действие решението на административен съд за отмяна на административен акт като унищожаем/ ?
2. Кое е правното основание за заплащане на цената за предоставяне на услугата „достъп до електропреносната мрежа“- договора между производителя на електрическа енергия и оператора на електропреносната мрежа, решението на КЕВР за определяне на цените за достъп или законовото основание, според което достъпът е възмездна услуга ?
В писмен отговор от 28.10.2016 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.55 ЗЗД сумата 521 738,83 лв., въззивният съд е приел, че след отмяна от Върховния административен съд на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на цени за достъп на производителите на електрическа енергия до електропреносната мрежа, е отпаднало основанието, поради което [фирма] е заплатил на [фирма] исковата сума, поради което и на основание чл.55 ЗЗД тази сума следва да бъде върната.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, поставените от касатора въпроси са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- включени са в предмета на спора и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение.
Не е налице обаче специалното основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС. По тези въпроси има постановена задължителна съдебна практика /решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018 от 2014 г. на ВКС, ТК, Второ т.о.; решение №155 от 11.01.2016 г. по т. д. № 2611 от 2014 г. на ВКС, ТК, Второ т.о.; решение №75 от 16.08.2016 г. по т. д. №206 от 2015 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и др. решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/, на която обжалваното решение не противоречи. Освен това, от постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна.
Посочените от касатора решения на окръжни съдилища представляват незадължителна съдебна практика, поради което при наличието на задължителна практика на ВКС /решения по чл.290 ГПК/ тези решения на ОС не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване.
Представените определение № 7493 от 12.07.2007 г. по адм.д.№ 6197 от 2007 г. на ВАС и решение № 4752 от 21.04.2008 г. по адм.д.№ 7792 от 2007 г. на ВАС не представляват практика на съдилищата по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Действително, в случаите, когато приложението на административноправна норма има преюдициално значение за разрешаване на граждански спор или когато гражданският съд инцидентно се произнася по валидността и законосъобразността на административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник административното производство по издаването и обжалването му /чл.17, ал.2 ГПК/, формираната от административните съдилища практика обхваща и гражданскоправни въпроси и обратно- формираната от гражданските съдилища практика обхваща и административноправни въпроси. Така би могла да се формира противоречива практика, но редът за уеднаквяването на тази практика не е чрез постановяване на решение от гражданския съд по чл.290 ГПК, а чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление по чл.124, ал.2 от Закона за съдебната власт от общото събрание на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС. В този смисъл е приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това, в случая няма противоречива практика между ВКС и ВАС по поставените въпроси. В посоченото от касатора определение № 7493 от 12.07.2007 г. по адм.д.№ 6197 от 2007 г. на ВАС е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл.195, ал.1 АПК отмяната на подзаконов административен акт има действие само за в бъдеще /тоест няма обратно действие/. В определението няма произнасяне по относимия към настоящото дело въпрос- какво е действието на съдебното решение за отмяна на индивидуален административен акт, каквото съгласно Закона за енергетиката е отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. Действително, в представеното от касатора решение № 4752 от 21.04.2008 г. по адм.д.№ 7792 от 2007 г. на ВАС е прието нещо различно от приетото в обжалваното решение на САС- че отмяната на индивидуален административен акт има обратно действие само когато този акт е нищожен, но не и унищожаем. Това решение на ВАС обаче вече не представлява приложима съдебна практика, доколкото с последващо тълкувателно решение ВАС е приел това, което е прието и от въззивния съд по настоящото дело- в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк.д.№ 2 от 2015 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС дословно е прието, че „след отмяната на другите два вида административни актове- индивидуален и общ, актът се счита отменен от момента на издаването му“.
Поради всичко гореизложено представените от касатора определение и решение на ВАС не представляват основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.79 ГПК настоящият съдебен състав следва да се произнесе по разноските. Ответникът по жалбата претендира за разноски, но не представя доказателства за направени разноски в производството пред ВКС. Поради това такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1812 от 11.08.2015 г. по т.д.№ 554 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.