О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София,14.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№297 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение №2214 от 30.10.2017 г. по в.гр.д.№2809/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №770 от 06.02.2017 г. по гр.д.№11521/2016 г.на СГС, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. Н. А. сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й – Ц. Д. П. -Г., причинена в резултат на настъпило на 11.11.2013 г. пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.10.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването им в противоречие с решение №31 по гр.д.№502/2011 г. на ВКС, ГК и решение №61 по гр.д.№4578/2015 г. на ВКС, ГК: 1. Възможно ли е с косвени доказателства да се установи пълно доказване. 2. Предположенията на експертите представляват ли косвени доказателства, установяващи основния факт. Поддържа се и че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен.
Ответникът по касация Д. Н. А. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че съгласно чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, Гаранционният фонд /ГФ/ изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Приел е, че за да се ангажира отговорността на фонда, следва да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, както и някоя от хипотезите на чл.288, ал.1 от КЗ отм. За да отговори на спорния по делото въпрос относно наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на неизвестния водач на МПС – извършване на противоправно деяние /управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП и смърт на лице/, въззивният съд е анализирал приетите по делото доказателства – Констативен протокол за посетено ПТП от 12.11.2013 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.11.2013 г., препис-извлечение от акт за смърт от 14.11.2013 г., справка от Б., както и заключението по комплексна медико-автотехническа експертиза /според което смъртта на наследодателката на ищцата е настъпила в резултат на получени при ПТП травми, като скорост на движение на автомобила от 50-60 км/ч е била достатъчна да доведе до уврежданията на починалата/, като е достигнал до извод, че посочените доказателства макар и косвени, създават сигурност, че ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на неустановения по делото водач на МПС, който е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост от 50-60 км/ч. – при дъжд и намалена видимост, в тъмната част на денонощието, в населено място, като не е спрял при възникналата опасност за движението – пресичащ пешеходец. В този смисъл е изложил е съображения, че отговорността за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата от процесното ПТП следва да се поеме от ответника – ГФ, като предвид неустановяване на обстоятелствата относно преминаване на пострадалата през ж.п. прелез и относно мястото, където е пресичала улицата, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за изключителен принос на пострадалата за причиняване нейната смърт, респективно за наличие на съпричиняване. Предвид изложеното и с оглед възрастта на починалата, конкретните обстоятелства около произшествието, липсата на съпричиняване, продължителността и характера на претърпените от ищцата страдания и връзката й с пострадалата, въззивният съд е счел, че сумата от 100 000 лв. е справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изложените в решението мотиви, поставеният от касатора първи въпрос е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че пълното доказване от страна на ищеца на твърдяния от него правопораждащ факт може да се осъществи и с косвени доказателства, носещи косвена, логическа информация за този факт, като в този случай е необходимо косвените доказателства да са такива или в такава поредност, че да създават сигурност, че релевантният факт наистина се е осъществил. Спрямо този въпрос обаче не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – даденото от въззивния съд разрешение е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, формирана в цитираните от касатора решения №31 по гр.д.№502/2011 г. на ВКС, ГК и №61 по гр.д.№4578/2015 г. на ВКС, ГК, поради което по първия от въпросите касационно обжалване не следва да се допусне.
Решението в обжалваната част не може да се допусне до касационно обжалване и по втория от формулираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, тъй като по този въпрос липсва произнасяне в обжалваното решение и същият не е обусловил правните изводи на съда. Както бе посочено, за да достигне до извод за наличие на противоправно поведение на неизвестния водач на МПС, въззивният съд е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, анализирал е същите и е достигнал до направените изводи, като никъде в решението не се е позовавал на изложени от вещите лица предположения – последните са категорични в заключението си, че скорост на движение на автомобила от 50-60 км/ч е била достатъчна да доведе до уврежданията на починалата.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.
Предвид изложеното, решението в обжалваната от касатора част не може да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2214 от 30.10.2017 г. по в.гр.д.№2809/2017 г. на САС, в частта, с която след частична отмяна на решение №770 от 06.02.2017 г. по гр.д.№11521/2016 г.на СГС, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Д. Н. А. сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й – Ц. Д. П. -Г., причинена в резултат на настъпило на 11.11.2013 г. пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 30.10.2014 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.