4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2224/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.879
гр.София, 08.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2224/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 597/24 март 2015 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, по т.дело № 4021/2012 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, VІ ТО, 17 състав, постановено на 9 август 2012 год. по т.дело № 2913/2011 год. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Б. Д. искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на дружеството-касатор [фирма] от 15 юли 2011 год. за изключването на ищеца и преразпределение на дяловете му в полза на Л. С.. В касационната жалба на ответника се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода а делото въпроси.
Ответникът по касация В. Б. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо въззивно решение на Софийски апелативен съд и нередовностите и? са отстранени.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което исковете по чл.74 ТЗ са уважени, въззивният съд е приел, че писмени предупреждения с идентично съдържание – съответно от 21.12.2010 год., от 24 март 2011 год. и от 18 април 2011 год. са послужили за провеждане спрямо ищеца на две процедури за изключване, което е недопустимо, тъй като с приемането на дадено решение за изключване отпада правното действие на всички връчени до този момент предупреждения по чл.126, ал.3 ТЗ. Второто основание за отхвърлянето на исковете е непредставянето на доказателства за упоменатите в предупреждението нарушения, изрично оспорени в обстоятелствената част на исковата молба и назовани „клеветнически твърдения”.
Първият формулиран от касатора въпрос е процесуалноправен и е свързан със задължението на съда да обсъди всички релевантни за спорното правоотношение факти, установими към момента на приключване на устните състезания. В касационната жалба са изложени твърдения за необсъждане на писмени доказателства от значение за изхода на спора, представени в срока по чл.266, ал.2 ГПК – влязло в сила съдебно решение, с което са признати за нищожни решения на ОС на ответното дружество от 24 март 2011 год. и от 20 април 2011 год. като липсващи/невзети/, както и удостоверение на Софийска районна прокуратура от 11.02.2015 год. за привличането на ищеца В. Д. като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр.чл.26, ал.2 НК, от което са произтекли имуществени вреди за ответното дружество. Съдържащият се в обжалваното решение отговор на посочения въпрос не е в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд е извършил анализ на всички относими към спора доказателства, сочени от страните като релевантни към защитните им тези в процеса, събрани по надлежния ред, като е съобразил и специфичните особености на конститутивния иск с правно основание чл.74 ТЗ, изискващи преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на общото събрание да се извършва към момента на вземането им и обект на произнасянето на съда да бъдат само пороците, релевирани с исковата молба /т.8 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС по ТД № 1/2002 год. /.
Вторият въпрос „Следва ли да се счита за отпаднало правното действие на връчени предупреждения на основание чл.126, ал.3 ТЗ в предходна процедура по изключване при успешно проведен иск по чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на предходно решение за изключване, липсващо и невписано в Търговския регистър” също е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК – според Решение № 160 от 26.01.2010 год. по т.дело№ 378/2009 год. на ВКС, първо ТО, е недопустимо използването на едно и също предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ в две различни процедури по изключване.
Не е налице и заявеното допълнително селективно основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – касаторът не е изложил съображения за непълнота, неяснота или колизии, налагащи осъвременяването на съдебната практика по прилагане нормата на чл.126, ал.3 ТЗ.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд. На ответника по касация следва да се присъдят поисканите разноски в установения размер – 750 лева възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 597 от 24 март 2015 год., постановено по в.т.дело № 4021/2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА „И. 99”, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Б. Д. сумата 750/седемстотин и петдесет/лева, представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ