О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр.София, 27.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ,четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6625 описа на ВКС за 2013год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.07.2013г. по гр.д.№ 249/ 2013г., с което ОС Ямбол е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – мбал [фирма]- [населено място], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. Я. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявеният от И. Я., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ против М. [фирма] и е признал за незаконно уволнението извършено със Заповед № 135/01.10.2012г.; възстановил я е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, на заеманата до уволнението длъжност –“телефонист”; осъждил е болницата заплати на на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, обезщетение в размер на сумата 2 175 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 21.11.2012г, до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 2400 лв. отхвърля, като недоказан.
Прието за безспорно по делото, че между жалбоподателбят – ответник по иска и ищцата е съществувало трудово правоотношение от 1987г., съгласно което въззиваемата е заемала длъжността “телефонист”. Установено е, че с експертно решение № 3063/01.11.2011г на ТЕЛК към МБАЛ [фирма] [населено място], на ищцата след преосвидетелстване е призната 78% намалена работоспособност, за срок 3 години, т.е. до 01.11.2014г., поради което следва да се приеме, че по-отношение на същата е налице основание за трудоустрояване по смисъла на чл.314 КТ.
Прието е също така, че видно от представеното щатно разписание, в болницата е в сила от 29.08.2012г. ново такова, утвърдено със Заповед №73 от 30.07.2012г. на управителя на същата и в него не фигурира длъжността “телефонист”, а такава е съществувала в предходното щатно разписание.
По делото е установено, че с писмо изх. № 699/29.08.2012г. на МБАЛ [фирма] работодателят е отправил искане до Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С. да бъде дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с И. П., заемаща длъжността “телефонист” и с писмо изх. № 0066-4303 от 27.09.2012г. Директорът на Дирекция “ИТ”- С. писмено е дал предварително разрешение, на основание чл.333, ал.1, т.2 КТ за прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ с ищцата.
Съдът е приел, че работодателят е доказал, че е извършил реално съкращение на щата, съкращавайки единствената бройка на длъжността “телефонист” от щатното разписание в сила от 29.08.2012г., но уволнението е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.333 КТ, тъй като работодателят не е имал предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнение на ищцата към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на 30.08.2012г. Съдът е изложил съображения за това, че Заповедта за уволнение, връчена на ищцата на 01.10.2012г., има само констативен характер, потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е упражнено с връчване на писменото предизвестие на 30.08.2012г., поради което разрешението на Инспекцията по труда, дадено на 27.09.2012г. и мнение на ТЕЛК от 10.09.2012г. са без правно значение. При тези данни съдът е признал уволнението на ищцата за незаконно.
С оглед отмяната на уволнението като незаконно съдът е счел за основателни и исковето с правно основание чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е работодателя да иска разрешение за уволнение от Инспакцията по труда, ако работникът е декларирал, че не страда от болести по чл.333 КТ и как следва да се преценява действието на предварителната закрила, ако към деня на връчване на преидвестие за прекратяване на трудовия договор работникът е декларирал, че не попада под закрилата на чл.333, ал.1 КТ и към кой момент се изисква съгласие на Инспакцията по труда съобразно разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ. Поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на въззивни и районни съдилища, без отбелязване да са влезли в сила и определния по чл.288 ГПК, които не съставляват основания при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените от него в изложението му въпроси. На същите в решението си съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, изразена в постановени и по реда на чл.290 ГПК решения: от 17.01.2014г., по гр. дело № 2869/2013г., ІV г.о. и от 18.01.2011г., по гр.д.№1757/2009г., ІV г.о.. В практиката си ВКС приема, че закрилата по чл.333 КТ е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси социална справедливост при уволнението. Относителната закрила се прилага при уволнение поради съкращаване на щата само по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служители и една от тях е на трудоустроените работници или служители. Прието е, че закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението и в този случай уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен орган. Прието е също така, че предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. Приема се, че в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие, като правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Посочва се, че този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението и това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена, а последният не твърди, че е налице липса на такава, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2013г. по гр.д.№ 249/ 2013г. на ОС Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: