О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
гр.София, 11.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4320 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу Решение № 143/15.03.2013г., постановено по гр.д.№26/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС – [населено място] и е отхвърлен искът на касатора, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, срещу Б. С. М. за установяване на вземане по акт за начет в размер на сумата 45 918.44 лева, представляващо вреда, причинена на МО от липса на цветни метали.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.281т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът изтъква, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по значими материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна, в писмения си отговор излага доводи, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като в касационната жалба липсва формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен проблем, който да е бил предмет на решаващата дейност на съда и да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане срещу Б. М. в размер на сумата 45918.44 лева, съдът е приел, че е оборена доказателствената сила на фактическите констатации по представения акт за начет. Посочено е, че изводите в акта за начет, относно твърдяната липса на цветни метали, се основават единствено на документална, но не и на фактическа проверка за складовата наличност; че съществува неопределеност на констатираните липси, относно техния вид и количество; че не е доказано възприетите от актосъставителя цени да са пазарни такива; че за твърдяната липса на „технически имущества за Г. /цветни метали/” отчетникът не следва да отговаря, тъй като трудовата му функция по длъжностна характеристика не включва отчетническа работа с цветни метали; че поделението не е разполагало и съответно не е предоставило на М. уреди за измерване на получаваните стоки, поради което и ответникът не е могъл да извърши съответните замервания при доставката им. За да възприеме извода, че счита фактическите констатации в акта за начет за опровергани, съдът се е позовал и на заключенията на двете експертизи, на показанията на разпитаните свидетели относно начина на доставяне стоките – без замерване при товаренето от доставчика и при разтоварването им в склада, за който е отговарял М.. Последният не е имал и техническата възможност да извърши проверка на приеманите стоки, предвид доказаната липса на измервателни уреди. Установявайки противоречия между данните в акта за начет и в приложените към него документи /акт за сдаване и приемане на длъжността, акт за констатирани разлики, таблица – равносметка/ съдът е приел, че не са налице основания за ангажиране отговорността на отчетника за констатираните липси. Отделно от това са изложени и съображения за нередовност на съставения акт за начет, поради отсъствие на фактически констатации относно вида и количеството на претендираните материални липси.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът не е посочил конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а са изтъкнати доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на изводите му в обжалваното решение. Въпреки това се твърди, че атакуваното решение подлежи на касационен контрол в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ВКС ОСГТК по т. д. № 1/ 2009 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, следва жалбоподателят да е формулирал един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.1 – т.3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда. Това значение се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В рамките на правомощията си по селекция на жалбите касационният съд трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, както се посочи, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, а е изложил оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда. Поддържаните доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните нарушения, касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване. В този смисъл, те могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл. 281 т. 3 от ГПК, но не и в производството по чл. 288 от ГПК. В него преценката по чл. 280 ал. 1 от ГПК изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се съотнесе към критериите за селектиране на жалбата по т.1 – т. 3 на същата разпоредба от закона. Ето защо, в тази фаза непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, каквото е възприетото разрешение в цитираното вече ТР.
Предвид тези съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 15.03.2013 г. на Софийски окръжен съд по възз. гр. д. № 26/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.