Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 26.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 7186 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Н. срещу въззивно решение № 5360 от 15.07.2014 г. по гр.д. 10866 /2013 г. на СГС, ІV в. възз. .с-в., с което е потвърдено решение от 10.05.2012 г. по гр.д. № 23408/2011 на СРС, 33 с-в., с което Т. Г. Н. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, като възстанови водоподаването на имот – кабинет с площ 24.75 кв. м. в [населено място], на [улица], индивидуализиран в решението, по иска по чл.109 ЗС срещу нея на С. Н. Н..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна С. Н. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел следното : Ищецът е собственик. От заключенията на вещите лица се установява, че процесният обект е законно преустроен от таванско помещение в кабинет съгласно утвърден план от 27.05.1986 г. и издадено строително решение, като при одобряването на проекта е предвидено в помещението да бъде монтирана мивка, която се захранва с вода от вертикален водопроводен щранг и се отводнява във вертикален водопроводен щранг, които са съществували към момента на утвърждаване на плана. В банята на ответницата съществува вертикален водопроводен щранг, който отива в тавана, като е прекъснат. Действията на ответницата са неправомерни, тъй като са в нарушение на чл.44, чл.46 и чл.47 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. В резултат на тези действия ищецът не може да ползва своя имот по предназначение – за кабинет. Обстоятелството, че мивката е направена в отклонение от одобрения план относно нейното местоположение не променя извода, т.к. ответницата не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, А възстановяването на положението е дължимо, т.к. по надлежния ред е предвидено водоподаване в процесния обект с оглед хигиенни и питейни нужди.
Във връзка с доводи за процесуални нарушения – необсъждане на събрани по делото доказателства, довело до необоснованост на и до неправилност на въззивното решение, жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : Следва ли да се изгради водопроводна инсталация и да се възстанови водопроводен щранг в собствена баня, за да се осигури водоподаване и изграждане (функциониране) на санитарен възел в таванско (нежилищно) помещение, намиращо се над спалнята на собствения апартамент, което противоречи на правилата и нормите на ЗУТ и това ще причини вредоносно действие на собствения апартамент (разположен под имота на ищеца). Жалбоподателят твърди, че с въззивното решение е допуснато противоречие с решение № 51 /09.02.2009 г. по гр.д. № 4544 /2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че при данни че притокът на течаща вода създава предпоставки за констатирания и преустановен с прекъсване на щранговете теч, възстановяването на водопроводния щранг следва да се постанови след узаконяване на ателието (включително на инсталациите в него).
Въпросът не е разрешен в противоречие с посоченото решение, т.к. в случая е прието за установено, че процесният обект е законно преустроен от таванско помещение в кабинет съгласно утвърден план от 27.05.1986 г. и издадено строително решение, като по проект е предвидено в кабинета да има мивка, която се захранва с вода от вертикален водопроводен щранг от банята на жалбоподателя, а в посоченото решение е прието, че ателието с помещенията към него и водопроводната инсталация е неузаконено.
Поради липсата на сходство в двата случая, разгледани в двете дела, не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешение, поради което не е налице соченото основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Към това може да се добави, че при изводите за узаконено водоподаване към мивка в обекта на ищеца и за неправомерните действия на Т. Г. Н. за преустановяване на разрешеното водоподаване, доводите на жалбоподателя за изградената от ищеца в нарушение на строителните правила и норми тоалетна над нейната спалня, не обосновава годно възражение на предявения срещу нея иск по чл.109,ал.1 ЗС. На тези твърдения Т. Г. Н. може да основе иск по чл.109,ал.1 ЗС срещу С. Н. Н. за премахване на незаконно построената тоалетна, успешното провеждане на който ще зависи от доказване на тези твърдения. На твърденията за вреди, причинени от течове от обекта на С. Н. Н. жалбоподателката може да основе и иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, успешното провеждане на който също зависи от доказване на тези вреди.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно за сумата 2 500 лева, за която е представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5360 от 15.07.2014 г. по гр.д. 10866 /2013 г. на СГС, ІV в. възз. .с-в.
Осъжда Т. Г. Н. да заплати на С. Н. Н. сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.