О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.189
гр. София, 25.03.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №958/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място], обл.Шумен срещу решение №114 от 09.07.2012 г. по в.гр.д. №302/2012 на ОС-Шумен , с което е потвърдено решение №24 от 06.03.2012 г. по гр.д. №144/11 на РС-В.П., с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск на [фирма]-гр. Я. срещу касатора за дължимостта на сумата от 18 392,39 лева- възнаграждение по договор за превоз сключен между страните на 17.10.2007 г. и за 5 333,80 лева-мораторна лихва върху тази сума, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 790/31.05.2010 г. по ч.т.д. №267/2010 на ВПРС.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че между страните по делото е действал договор за превоз на фрезован асфалт сключен на 17.10.2007 г. по силата на който ищецът е поел задължение да извършва превоз до посочения в договор обект срещу задължение от страна на ответника като възложител по договора да заплаща възнаграждение от 0,15 лв./т/км след представяне на данъчна фактура. По делото е приета като доказателство процесната данъчна фактура № [ЕГН]/ 02.11.2007 г. за превозено количество асфалт 185 447 тона на стойност 27 817,05 лева дължимо възнаграждение. Същата е осчетоводена и от двете страни и е отразена в дневника за покупките и в справка-декларацията по ДДС в ответното дружество като частично е платено по нея от страна на последното. При това положение, въззивният съд е счел за доказана по основание и размер исковата претенция.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора : за доказателствената сила на надлежно осчетоводената фактура за факта на изпълнение на задълженията на превозвача по договора в пълен обем при наличие на товарителница, в която има разминаване в количествата превозен товар с този отбелязан във фактурата. Твърди се, че по въпроса е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК-същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, преди всичко, самите товарителници изобщо не са представени и приети по делото и съдът в обжалваното въззивно решение не се е произнасял по тях като надлежни писмени доказателства. Данни за тяхното съществуване и съдържание има единствено в заключението на вещото лице по ССЕ, което не замества пропуска на ответната страна да ги представи като по този начин се даде възможност и на противната страна да се запознае с тях и да вземе становище, евентуално да ги оспори. Ето защо така формулиран въпросът не е явява обуславящ изхода по конкретното дело. Отделно от това противно на тезата на касатора, практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която се сочи в изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК /Р №42/09.04.2010 на ВКС по т.д. №593/2009 г., ІІ т.о./ е в смисъл, че самото счетоводно отразяване на фактурата в счетоводството на длъжника, включването й в дневника по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, в каквато насока се е произнесъл и съдът с обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане до касация, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №114 от 09.07.2012 г. по в.гр.д. №302/2012 на ОС-Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.