2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
гр. София, 26.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1664 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. С. против решение № 23/22.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 595/2016 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен, отменил е решението на първоинстанционния съд постановено в обратен смисъл, като е постановил ново, с което е обявил предварителния договор за окончателен. Съдът е приел, че между ищеца и майка му е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в [населено място], придобит от ответника /починал в хода на процеса/ чрез доброволна делба, а именно „западната половина на приземен етаж, състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, със застроена площ от 48 кв.м.; западната част на таванско подпокривно пространство с площ от 42,4 кв.м., ведно с 16,56% ид.ч. от общите части на триетажна жилищна сграда“ в [населено място], кв. В., [улица], както и 16,60% ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел І-296, кв.20 Б по новия план на квартала, идентичен с парцел ХVІ по стария регулационен план, при цена от 24000 лв. Прието е, че в договора е посочено, че това е имотът по нот.а. № 120/1994 год. , както и че срокът за сключване на окончателен договор е 20.06.2011 год., както и че в договора се съдържа изявление на продавача, че при подписването му е получил сумата от 18000 лв. Съдът е приел, че продавача е направила писмено волеизявление, че е получила изцяло цената, заплатена на три части: 18000 лв. при подписване на договора, 4000 лв.на 04.06.2014 год. и 2000 лв.на 18.06.2011 год. Въззивният съд е приел, че от с представените констативен нотариален акт №120/1994 год. и схема№ 15-11619-14.01.2015 год. с исковата молба, имотът по предварителния договор представлява самостоятелен обект на собственост, както и че е достатъчно индивидуализиран с идентификатор граници по представената схема.
Прието е за установено правото на собственост на продавача върху продаваемия обект по силата на доброволна делба, като с оглед възражението на ответника е прието, че оборването на удостоверителната сила на констативния нотариален акт е в тежест на страната, която го оспорва и че не е проведено успешно оспорване на удостовереното право на собственост, тъй като по делото са представени писмени доказателства, неоспорени от въззиваемата страна, от които може да проследи придобиването на право на собственост от продавача върху процесния имот. В тази насока са обсъдени доброволните делби и представените в тази насока доказателства. Направеното от ответника възражение на нищожност на доброволната делба поради липса на нейното участие съдът е преценил като опит да въведе съда в заблуждение и злоупотреба с право, тъй като от посочените сделки са установява, че нейният дял от наследството на баща е придобит от сина й по завещание, поради което и тя не е участвала в оспорената от нея делба. По отношение на самостоятелността на обектите в сградата, по делото са представени архитектурни проекти, от които съдът е приел, че делбата е извършена при съобразяване на характера на обектите в сградата и техния характер. Дали сградата е триетажна или не, няма касателство към идентификацията на обекта, при положение, че в парцела има само една сграда, а процесният обект е индивидуализиран със схема и е безспорно, че е на първия етаж.
Въз основа на горното, съдът е направил извод, че между продавачката и въззивника е сключен валиден предварителен договор за продажба на достатъчно индивидуализиран имот, който е собственост на продавача по силата на доброволна делба. По отношение на заплащането на цената, съдът е приел, че представената разписка представлява пълно доказателства за заплащане на цената. Фактът, че у прадавача не са намерени пари след смъртта й, не оборва нейното изявление, че е получила сумите, описани по-горе на посочените дати, които предхождат смъртта й с няколко години, като е прието, че разпоредбата на чл. 25, т.10 ЗННД в случая е неприложим по отношение на плащане, извършено преди влизане на тази разпоредба в сила.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди,че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС.
Сочи се процесуалноправен въпрос, относно задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и представените в тази насока доказателства.
С отговора на исковата молба, ответницата по иска е признала същия за основателен, като е заявила, че е получила изцяло сумата по него, представляваща продажна цена на същия. Това е констатирал и приел и въззивния съд, като е приел, че възраженията на конституирания като наследник в хода на процеса ответник по делото не е направил своевременно възражения по действителността на предварителния договор.
Поставените от касатора процесуални въпроси, относно задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и представените в тази насока доказателства, касаят възражението за недействителност на предварителния договор и представените в тази насока доказателства, събрани от първоинстанционния съд. Съдът не е обсъдил доводите на касатора в насока недействителност на предварителния договор, но без да отрича своето процесуално задължение да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и представените в тази насока доказателства, а въз основа на извода, че възраженията не са направени своевременно, като е приел, че подобни възражения не са въведени в процеса. Процесуалноправен въпрос, който е относим в настоящия случай би следвало да е, дали конституиран на мястото на починал ответник разполага с процесуална възможност да прави нови възражения, извън направените с отговора на исковата молба от неговия наследодател, за да се отговори на поставените правни въпроси в изложението. Подобен процесуалноправен въпрос не се сочи, поради което не е и налице соченото противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос. В тази насока е неотносим и материалноправния въпрос, поставен от касатора и касаещ недействителността на договора, тъй като този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, а изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е, въззивният съд да се е произнесъл по поставения от касатора въпрос, за да е налице соченото противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за това производство, в размер на 1700 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23/22.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 595/2016 г. от състав на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА В. М. С. да заплати на А. Н. К. сумата 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.