2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 14.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4633 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. К., против въззивното решение № 5211 от 31 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 5253/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 22016 от 29 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 61495/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, с която В. е осъден да заплати на А. К. Д., с адрес в [населено място], сумата от 5269,95 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба, на основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД за извършена и в негова полза работа чрез гестия, с която са реализирани необходими строително-монтажни дейности по общи части на сграда, намираща се в [населено място], и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че процесният ремонт е бил необходим и неотложен – съдът е кредитирал заключение на вещо лице, в което има произнасяне по правни въпроси, без да изложи и съображения защо го приема. Съдът не е дал отговор на оплакването във въззивната жалба, че няма събрани доказателства за обогатяване на ответниците, и са присъдени всички необходими и полезни разноски, направени от гестора, а не по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Не са събрани и доказателства, че имотът е увеличил стойността си като следствие на извършения ремонт на покрива. Не е даден отговор на оплакването, че не е открито производството по оспорване истинността на документи – банкови бордера и авизо към тях, оспорени в срок с отговора на исковата молба. Необоснован бил изводът на съда по въпросите за вида на ремонта, както и че той е уместно предприета работа от страна на гестора-ищец – изпълнен е изцяло нов покрив на сградата, поради което не може да се заключи, че е извършен неотложен и необходим ремонт. Сочи се, че са събрани доказателства, че при предприемането на работата и управлението й не са спазени необходимите и нормативно установени технологични правила и норми, което изключва тя да е водена с грижата на добрия стопанин. Тъй като извършените работи представляват строеж, който не попада сред изключенията на чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за осъществяването му е бил необходим одобрен проект и разрешение за извършването му, а и ремонтът е възложен и извършен от физическо лице, което не притежава и няма доказана техническа компетентност; на вещото лице не е давана задача да даде заключение за качеството на ремонта. Въззивният съд е обсъдил само доказателствата за разноските, а от значение за спорното право са и доказателствата за ограничението при тяхната необходимост и полезност; увеличена стойност на имота в резултат на спорните строително монтажни работи не е установена. Ако подобренията са извършени без да е взето решение на общото събрание, както е в случая, гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, но само до размера на обогатяването им и само ако работата е предприета уместно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се твърди, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът А. К. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. А., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността на жалбата.
Прието за установено по делото е, че страните са етажни собственици в сграда, от ищеца е сключен договор за извършване на ремонт на покрива, изцяло е заплатена сума по договора, изграден е изцяло нов покрив, на стойност според експертно заключение от 19375,88 лева. Кредитирано е заключението на вещото лице, че не е извършена промяна на съществуващото подпокривно пространство, нито е извършена смяна на предназначението на същото, както и че ремонтът е бил необходим и неотложен предвид установените със свидетелски показания течове и че сградата е стогодишна. Счетено е, че извършените работи в цялост по смяна на покрива представляват необходим ремонт и ответниците дължат припадащата се част от разходите съобразно квотите им, без решение на общото събрание на етажната собственост; действията на ищеца са били в негов интерес и в интерес на всички етажни собственици. За неоснователно е прието възражението, че работата не е извършена качествено, тай като заключението на вещото лице е точно в обратния смисъл и не е опровергано от ответната страна. За правилна е счетена дадената от първата инстанция правна квалификация по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. За недоказано е прието възражението на касатора за прихващане със сумата 1664,87 лева разходи за извършен ремонт на общите части на мазетата.
К. съд в настоящия си състав приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
За да обоснове въпросите си, касаторът поддържа, че съдът е изградил изводите си за характера на ремонта върху заключението на техническа експертиза, в което за тези обстоятелства не се съдържат фактически констатации, като по същество вещото лице се е произнесло по правен въпрос; не била извършена преценка на доказателствената сила на заключението, и то не е било обсъждано наред и с останалите доказателства по делото, както и че липсват мотиви, които да обуславят преценката на съда защо кредитира заключението в тази му част. Изтъква се, че така е допуснато противоречие с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 118 по гр.д. № 588/2011 г., ІІІ г.о. В цитираното решение се дава тълкуване на въпроса може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор. Съдът сочи, че съгласно т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., са нужди специални знания, които съдът няма – това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, а вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Посочено е, че не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Изрично се подчертава, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, и, независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
На първо място се поставя въпросът представлява ли самостоятелно доказателствено средство за даден релевантен за спора факт заключението на вещо лице по делото, или същото следва да се обсъжда наред с останалите събрани доказателства по отношение на него. Въпросът не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд. Съдът е приел за безспорно установен извършеният ремонт на процесната триетажна жилищна сграда, като е изграден изцяло нов покрив и стойността на извършените видове строително монтажни работи възлиза на 19375,88 лева към момента на извършването им. За да достигне до този извод, съдът е съобразявал не само заключението на техническата експертиза, но и събраните гласни доказателства – съобразявана е експертизата по отношение на това дали е извършвана промяна в съществуващото подпокривно пространство при извършения ремонт на сградата, а наличието на необходимост и неотложност е възприето въз основа събраните гласни доказателства за това, че сградата е стогодишна и имало течовете от покрива. Според свидетелските показания, ремонтът се състоял в смяна на всички греди и стари керемиди, сложени били пластмасови керемиди и улуци, дограмата била сменена, не е имало надстрояване (св. Г.). Експертът е посочил в заключението си, че ремонтът е бил необходим и неотложен, като се е основал на същите свидетелски показания. Съвкупността от горните обстоятелства не водят до извода, че съдът е възприел експертизата като единственото доказателствено средство, на което да основе извода си за характера на процесния ремонт, поради което твърдяното противоречие с практиката на ВКС не се разкрива.
Въпросът следва ли съдът да излага собствени мотиви защо възприема или не заключението на вещото лице, които да обуславят преценката му за годността на експертизата, безспорно налага положителен отговор, както се приема и в цитираното по-горе решене на ВКС. В процесният случай обаче съдът е възпроизвел част от заключението, което от своя страна се е позовало на свидетелски показания, а се възприема изрично от съда, че свидетелските показания, освен експертното заключение, сочат характера на осъществения ремонт. Ето защо въпросът самостоятелно не е обусловил изхода на спора.
Накрая се пита какви суми следва да се присъждат на гестора, когато правилата се уреждат от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че като е приел, че се дължи обезщетение до размера на обогатяването, респективно до размера на спестените разноски за извършените подобрения по средни пазарни цени, посочени в приетата и неоспорена техническа експертиза (в която част решението на въззивния съд е следвало тълкуването, дадено от ВКС в решение № 238 по гр.д. № 1012/2012 г., ІV г.о.), въззивният съд е възприел извод в нарушение на практиката на ВКС, изразена в решение № 315 по гр.д. № 1189/2011 г., І г.о., в което се сочи, че когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага се принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота (така всъщност е детайлизирано тълкуването на предходното цитирано решение на ВКС). Допускането на касационното обжалване обаче в случая би могло да се допусне единствено при съединен с изрично поставения въпрос и въпрос по твърдяното в касационната жалба допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в несъбиране на относими по спора факти – относно увеличената стойност на цялата сграда, тъй като самостоятелно въпросът не би довел до друг изход на спора.
Неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Касаторът поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл. 269 ГПК не се е произнесъл по всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика съдът е формирал изводите си по съществото на спора, че процесните ремонтни работи са ремонт, който е бил неотложен и необходим, както и че ремонтът е бил уместно предприет и добре водена работа. Формално касаторът се придържа към ясно заявеното разбиране на ВКС, че очевидната неправилност е налице в случаите, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност обаче следва да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценката по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото, като в процесния случай тези условия не са налице.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5211 от 31 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 5253/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: