2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 20.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4633 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. В. П. от [населено място], представлявана от адв. Г. С., против решение № 1046 от 20 май 2016 г., постановено по гр.д. № 3068 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2015 г., с което е отменено решение № 4088 от 10 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 12401 по описа на Софийския градски съд за 2014 г. и вместо него касаторката е осъдена да заплати на малолетната си дъщеря Е. К. К., действаща чрез своя баща и законен представител К. А. К., сумата от 89597,14 лева получена без основание, от която сумата от 50000 лева представляват присъдено на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, 15993,14 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 21.09.2005 г.–08.02.2008 г., и 23604 лева законна лихва върху главницата за периода 08.02.2008 г.–05.01.2012 г., и в тежест на касаторката са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, изр. първо ЗЗД, тъй като има разместване на блага – процесната сума е напуснала патримониума на ищцата, без да е имало основание за това, и същевременно е постъпила по банковата сметка на майка й. Сочи се, че сумата за обезщетение за неимуществени вреди, събрана по реда на принудителното производство от С. [фирма], е преведена на касаторката по банкова сметка, посочена от нея като законен представител на детето, което е в рамките на действията по управление на имуществото му по усмотрение на законния представител, но сметката на името на майката не представлява основание за съда да стигне до извод, че тя, като законен представител на детето, е придобила сумата без основание. Подчертано е, че няма представени доказателства за извършени действия по управление на имуществото на детето, които да не са в негов интерес, нито пък законният представител е имал задължението да направи влог на сумата, а такова задължение не е имал и съдебният изпълнител. Касаторката не споделя извода, че сумата е напуснала патримониума на ищеца, тъй като от момента на постъпването на сумата по сметката на майката, тя е постъпила в патримониума на детето чрез законния му представител. Сочи се и че за малолетната ищца се грижи единствено касаторката като негова майка, на която са предоставени родителските грижи с решението за развод, а предявяването на иска е следствие на развода и дълбокото разстройство в отношенията между родителите на детето. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се излагат твърдения, които според касаторката съставляват въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Е. К. К. – малолетна, действаща чрез законния си представител бащата К. А. К., представляван от адв. Л. К., в отговор на касационната жалба излага доводи за правилността на обжалваното решение.
Въззивният съд приема, че правилната правна квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал. 1, изр. първо ЗЗД, а не както първата инстанция е възприела чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и искът не е недопустим, защото макар родителските права върху малолетната ищца да са предоставени на майката, бащата не е лишен от родителски права, както и че предмет на спора не е разногласие между родителите относно детето, а искът е заведен от детето спрямо един от родителите. Не е спорно по делото, че присъдени на ищцата суми са постъпили по лична сметка на майката. Според майката това е станало със съгласието на другия родител, не е отречено и че на две дати от сметката са били изтеглени суми, но с твърдение, че средствата се изразходват само в интерес на детето. Съдът приема, че процесната сума е напуснала патримониума на ищцата и е постъпила в имуществената сфера на ответницата, което произтича от един и същи факт – постъпването на средствата по банковата сметка на майката, и при положение, че малолетното дете и неговата майка са различни правни субекти. Сочи се, че сумата е присъдена на малолетната ищца и следователно тя е неин собственик, а майката не сочи основание, на което да я е придобила.
К. съд приема, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано, тъй като касаторката не е посочила общото основание за това.
Видно от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, твърди се, че съдът не е обосновал извода си за това защо постъпването на процесната сума по банковата сметка на майката следва да се счита за придобиване на тези средства от майката без основание, както и защо държането на тези средства по банковата сметка на законния представител майката е основание да се счита, че тези средства не се намират в патримониума на малолетното й дете. Наведеното твърдение може да се определи като оплакване за наличие на основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. последно ГПК, но не представлява правен въпрос, формулиран по критериите, определени задължително от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изрично се сочи, че касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, установени в чл. 281, т. 3 ГПК. В настоящия случай се изтъква основание за неправилност на въззивното решение, без да се поставя правен въпрос по обуславящите изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1046 от 20 май 2016 г., постановено по гр.д. № 3068 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: