5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
С., 18.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1121/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от юрисконсулт Г. Т. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., и от Ж. М. Г. от [населено място], приподписана адвокат Г. Ч., против въззивно решение от 23.02.2011 г. по гр.д.№10271/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 03.6.2010 г. по т.д.№32224/2009 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 3 състав, в частта му с която са уважени главният установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 3271,04 лева до сумата 5800 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2008 г. до окончателното й изплащане , и акцесорният установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 801,12 лева до 1155,01 лева, и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1768,81 лева, съставляваща стойността на ползвана топлинна енергия, за периода от м. януари 2005 г. до м.10-2005 г., като погасен по давност и за сумата 760,21 лева, съставлява стойността на топлинна енергия за БГВ, за периода от м.11.2005 г. до м.06.2007 г. като неоснователен, и иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 353,89 лева, съставляваща лихва за забава върху претендираната главница, за период от 12.12.2005 г. до 06.11.2008 г., като неоснователен, предявени от [фирма] – С., срещу Ж. М. Г. от [населено място].
В останалата обжалвана част до пълните предявени размери на искове, решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивното решение е постановено при участието на третото лице – помагач – [фирма] – С..
Въззивната инстанция е приела, че част от вземанията на ищеца са погасени с тригодишна давност – за периода от м.01.2005 г. до м.10.2005 г. за сумата 1768,81 лева, поради това, че същите представляват периодични платежи, а за сумата 760,21 лева, за периода от м.11.2005 г. до м.06.2007 г., претенцията е неоснователна, тъй като изчислението е направено за непотребени 18949.64 квтч топлинна енергия/ТЕ/ за бойлер гореща вода/БГВ/, с които суми следва да бъде намалена дължимата от ответника по исковата молба сума. За останалата част от предявената сума – 3271,04 лева, Градският съд е стигнал до извод, че същата представлява равностойността на потребена от ответника по исковата молба топлинна енергия за периода от м.11.2005 г. до м.04.2008 г. Изводите са обосновани с данните от съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните и приета от районния съд.
На основание чл.292 ГПК с определение №176/05.4.2012 . по настоящото дело съдът е спрял производството по делото до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№3/2011 г.
С тълк.решение №3/ 18.5.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. ОСГТК на ВКС се произнесъл като приел, че “Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”.
Изложеното налага възобновяване на делото и произнасяне на съда по реда на чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението на ищеца по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба се сочи като решаващ въпрос за изхода от спора, този за приложението на давностните срокове, с оглед извода на съда, че плащанията представляват периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което исковата претенция частично е погасена по давност.
В изложението на ответника по исковата молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Навеждат се оплаквания за нарушение разпоредбата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК относно възможността да се твърдят нови обстоятелства, както и да се представят нови писмени доказателства, както и за нарушение разпоредбите на § 5 и §6 от ПЗР на Наредба №16-334/06.4.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се също така, че обжалваното решение е неправилно, а правилното решаване на делото е от значение не само за конкретния спор, а и относно поредицата от дела, във връзка с приложението на нормите на чл.268, ал.1, във връзка с чл.146, ал.ал.2 и 3 ГПК, на § 5 и §6 от ПЗР на Наредба №16-334/06.4.2007 г.
И двете страни молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните от тях части.
Ответникът по исковата молба, е депозирал и отговор по чл.287 ГПК по касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и взе предвид отговора на ответника по исковата молба по чл.287 ГПК намира следното:
Касационните жалби са подадени в законния срок.
Въззивното решение на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищеца. По поставения материалноправен въпрос, визиращ приложението на давността и по-специално дали в процесния случай следва да се приложи давността по чл.111, б.”в” ЗЗД или тази по чл.110 ЗЗД, с тълкувателното решение е даден отговор от ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция е постановила решението си в същия смисъл в отхвърлителната част.
Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че след като законът е приложен точно и противоречието в практиката на съдилищата е преодоляно посредством постановяване на цитираното тълкувателно решение, обжалваното въззивно решение в частта обжалвана от ищеца не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивното решение на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по жалбата на ответника по исковата молба. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Изложението съдържа касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед направените от страните искания за разноски, съдът намира, че всяка от тях следва да поеме разноските си, така както са направени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1121/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.02.2011 г. по гр.д.№10271/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№31027/06.4.2011 г., подадена от [фирма] – С., и по касационна жалба, вх.№25183/22.3.2011 г., подадена от Ж. М. Г. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на Т. – С.” ЕАД – С., и на Ж. М. Г. от [населено място] за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: