О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
София, 01.11. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 638 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ч. Р. БЪЛГАРИЯ” АД, С. срещу въззивно решение от 16.10.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение ІV В състав по гр.д. № 697/2008 г. в частта, с която е осъдено да заплати на ищците обезщетения по чл. 200 КТ.
А. С. К., действаща лично и като майка и законен представител на С. В. К. и Л. В. К. чрез адв. Ж. Н. Ж. е възразила срещу основателността на касационната жалба и е подала насрещната касационна жалба срещу същото решение в частта му, с което исковете й са отхвърлени за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. всеки.
Двете жалби са подадени в срок от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
А. С. К., действаща лично и като майка и законен представител на С. В. К. и Л. В. К. е предявила искове по чл. 200 КТ срещу Ч. Р. БЪЛГАРИЯ” АД, С.. Всеки от ищците търси обезщетение в размер на 60 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им В. С. К., както и на лихва върху главниците, считано от датата на увреждането.
Софийският районен съд е уважил частично претенциите, като е присъдил на всеки от ищците по 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2006 г.
Въззивният съд е изменил така определения размер на 15 000 лв. за всеки от ищците.
Установил е по делото, че ищците са съответно съпруга и деца на В. С. К., който е изпълнявал длъжността „ел. монтьор по поддържане и ремонт на ел. проводни линии, мрежи, възлови станции и ТП”. На 10.07.2006 г. при трудова злополука К. е починал в следствие действие на електрически ток и тежки травматични увреждания на жизненоважни органи, получени при падане от високо. Съдът е приел още,че В. К. е допринесъл за причиняването на злополуката. Изложение са съображения, че е действал при условията на груба небрежност.
Обезщетението е определено, като съдът се е съобразил конкретните условия и установеното за всеки от ищците увреждане – болка и страдание. Извършено е намаляване от по 75 % заради установеното съпричиняване.
По касационната жалба:
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК в голяма степен припокрива оплакванията по касационната жалба.
Поставени са и правни проблеми, които са многократно преповторени в изложението, като доминира виждането на касатора за разрешаването им.
Те, преформулирани от настоящия състав са следните: съдът при определяне размера на обезщетението трябва ли да вземе и приспадне сумите, които работодателят е изплатил на наследниците на пострадалия и как следва да се определи процентът на съпричиняването на вредата от пострадалия, когато е действал при груба небрежност. И по двата повдигнати въпроса касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ за допускане на касационно обжалване – липса на съдебна практика и тълкуване на първия въпрос и по втория въпрос – възприемане на различни проценти на съпричиняване от съдилищата в страната, докато съдът „е длъжен да върви към 99,9999%”.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По първия въпрос има трайна съдебна практика, като не са налице и условията за нейната промяна.
Приетото от съда, освен това не й противоречи. Относно поетата част от разходите за погребение от работодателя и заплатените еднократни помощи съгласно колективния трудов договор, съдът е изяснил, че те не могат да се приспаднат от претендираното обезщетение за вреди, защото последното няма имуществен характер.
По втория въпрос, както и сам касатора сочи, има съдебна практика, а ако тя е противоречива, евентуално би била основание за разглеждане на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2, не и по т. 3 ГПК. Отделно, не може да се говори за противоречива практика само поради това,че за всеки отделен случай, съдът определя различен дял на пострадалия при съпричиняването на вредата, което зависи от конкретните за всеки казус обстоятелства.
На осн. чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната жалба няма да се разгледа, след като касационната също не е допусната до разглеждане.
Ч. Р. БЪЛГАРИЯ” АД, С. следва да заплати на насрещните страни общо 150 лв. – съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение от 16.10.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение ІV В състав по гр.д. № 697/2008 г. в частта, с която Ч. Р. БЪЛГАРИЯ” АД, С. е осъдено да заплати на А. С. К. лично и в качеството й на майка и законен представител на С. В. К. и Л. В. К. обезщетения по чл. 200 КТ – по 15 000 лв. за всеки
ОСЪЖДА „Ч. Р. БЪЛГАРИЯ” АД, С. да заплати на А. С. К. лично и в качеството й на майка и законен представител на С. В. К. и Л. В. К. 150 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: