– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 891
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.05.2017 (седемнадесети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 310 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 81 794/15.06.2016 година, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 2982/13.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по гр. д. № 7444/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № ІІ-71-13/13.02.20120156 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 40 900/2014 година, с което да уважени предявените от М. П. Б. искове с правно основание искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението й от длъжността „Ръководител на отдел Администрация“, извършено със заповед № 0201/0324 от 11.07.2014 година на Изпълнителните директори на [фирма] [населено място], поради което Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а [фирма] [населено място] е осъдено да й заплати сумата от 15 486.60 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от 12.07.2014 година до 08.12.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете 25.07.2014 година до окончателното плащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. П. Б. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. П. Б. е подала отговор на същата с вх. № 118 436/19.09.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2982/13.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по гр. д. № 7444/2015 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 16.05.2016 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 81 794/15.06.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че от представения по делото трудов договор от 18.06.2012 година и допълнително споразумение към него от 02.01.2013 година се установявало, че между страните по спора е съществувало валидно трудово правоотношение в рамките, на което ищцата е заемала длъжността “ръководител на отдел „Администрация“ към [фирма] [населено място]. Със заповед № 0201/0324 от 11.07.2014 година на Изпълнителните директори на [фирма] [населено място] на Б. е било наложено дисциплинарно наказани „уволнение“ за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно злоупотреба с доверието на работодателя.
Между страните в производството не съществувал спор, а и от от показанията на разпитания по свидетел се установявала, че Б. е изготвила документ от името на третото лице- клиент на банката [фирма] [населено място], означен като „жалба“, във връзка с възстановяване на събрана такса от третото лице от страна на банката. Нямало спор, че документът е изготвен от ответницата по касацията във връзка с възложена й задача от В. Г. като член на Надзорния съвет на [фирма] [населено място] и ръководител на „Комитета за вътрешно управление и спазване на правилата“, за проверка на случая по начисляване на таксата на третото лице-клиент, както и във връзка с дадени указания на Б. от страна на прекия й ръководител Н. П.., че таксата може да бъде възстановена само при изрично заявено искане за това от страна на клиента, като тези обстоятелства се признавали изрично от [фирма] [населено място]. Нямало спор, (Б. не оспорвала този факт), че документът, означен като „жалба“ е бил адресиран освен до касатора и до БНБ [населено място], както и че не е достигнал до адресата БНБ [населено място]. По делото от [фирма] [населено място] не била ангажирана съставената от Б. „жалба“, като съдържанието на същата се установявало единствено от събраните по делото свидетелски показания. От показанията на разпитания по делото свидетел, който е бил законен представител на дружеството-клиент, се установявало, че свидетелят е получил обаждане от Б., което обаждане е било след проведен от законния представител на клиента разговор с друг банков служител по повод искане за възстановяване на внесената такса. Свидетелят установявал, че е бил уведомен от другия банков служител, че ще обсъди въпроса с който трябва. От показанията на свидетеля се установявало, че се е запознал със съдържанието на изготвения от Б. документ и той е бил единствено във връзка с възстановяване на таксата и е бил подписан от него като законен представител на дружеството-клиент на банката. Установявало се още, че дружеството-клиент не е имало намерение да ангажира с въпроса за възстановяване на таксата БНБ [населено място]. Затова съставът на Софийски градски съд е приел., че от събраните по делото гласни доказателства не се установявал твърдения от [фирма] [населено място] факт в документа, наименован жалба и изготвен от Б., да са изложени факти и обстоятелства, които по своята същност да представляват оплакване от обслужването и дейността на ответника или негови служители. Единственият факт, установен със събраното гласни доказателства, относно съдържанието на документа бил, че с него е заявено искане за възстановяване на таксата, което искане изхожда от името на клиента, в съответствие с дадените на Б. указания от прекия й ръководител във връзка с изясняването на случая, възложен на ищцата. Фактът, че документът бил означен като жалба, при установеното по делото съдържание, по никакъв начин, не можел да се тълкува като заявено от клиента оплакване, както поддържало [фирма] [населено място]. Не се установявало и твърдението на касатора, че клиентът не е бил запознат със съдържанието и адресатите на документа. Напротив, това твърдение на [фирма] [населено място] изрично се опровергавало от събраните гласни доказателства-свидетелят, който е бил законен представител на дружеството-клиент изрично заявявал, че е прочел документа и с подписа на същия е удостоверил съгласие със съдържанието му. Затова въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на [фирма] [населено място], че Б. била изготвила жалба,, съдържаща оплакване от дейността и обслужването на банката от страна на Б., поради което не можело да се приеме че с изготвянето на документа, тя е злоупотребила с доверието на работодателя. Физическото изготвяне на документа, с който било направено единствено искане за възстановяване на такса, според въззивният съд категорично не можело да се приеме за проява на злоупотреба с доверие от страна на Б.. Нещо повече, изготвянето му било в съответствие с установената политика от банката за предоставяне на предварително изготвени проекти на документите, които се предоставят за подпис на клиента, който факт бил установен с показанията на разпитания по делото свидетел и представлявал изпълнение на задължението на ищцата, възложено й с Правилника за вътрешния трудов ред по т. 3.4.8 – за проява на професионално и любезно отношение при контакт с клиента и по т. 3.2 от политиката за разглеждане на жалби на клиенти. Неоснователно било възражението на [фирма] [населено място], че Б. е трябвало да откаже директен контакт с клиента и да възложи осъществяването на такъв, включително и досежно уведомяването на клиента за възможността му да подаде искане за възстановяване на таксата, на свои колеги, тъй като тя е действала в изпълнение на указанията, дадени й от прекия й ръководител Н. П.-за уведомяване на клиента за необходимостта от заявено искане за възстановяване на таксата и в съответствие с банковия правилник и политика.
Съставът на Софийски градски съд е приел за напълно необосновано възражението на [фирма] [населено място], че с действието си по изготвяне на процесния документ, М. П. Б. е създала тежък конфликт на интереси, произтичащ от основното й трудово задължение да разглежда жалби на клиенти, свързани с разплащателни сметки. Конфликт на интереси имало в случая, когато едно лице, предвид заеманата от него длъжност, имало частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебното му задължение. Частния (личен) интерес предполагал облага от материален или нематериален характер за лицето, или свързани с него лица. Именно в този смисъл била и дефиницията на понятието, установена с т. 3.8.2 от Кодекса за етично поведение на администраторите и служителите на [фирма] [населено място]. В конкретния случай касаторът не само, че не установявал наличието на такъв частен (личен) интерес за Б., но и не твърдял наличието на такъв. Затова, не можело да се приеме за основателно възражението на [фирма] [населено място] за реализирано от М. П. Б. нарушение на правилата, установени от него в изпълнение на нормативното му задължение по чл. 51, ал. 6 от ЗКИ.
Въззивният съд е приел, че действително с оглед спецификата на банковата дейност, същата изисквала доверие от страна на контрагентите на банката в степен по-голяма от обичайно дължимото доверие в рамките на останалите облигационни правоотношения. В тази връзка, обаче, с оглед конкретното основание за налагане на дисциплинарното наказание, следвало да се посочи, че доверието на работодателя към неговия служител е различно и от доверието на клиентите към банката. Безспорно последното било пряко зависимо от действието на служителите на банката и безспорно това доверие се повишавало в случай на съдействие от страна на тези служители при упражняване от страна на клиента на негови права, произтичащи от правоотношения с банката. Именно тази хипотеза била установена в конкретния случай. Оказаното от М. П. Б. съдействие на третото лице- клиент за оформяне на негово искане за възстановяване на такса било реализирано в съответствие с изискването на Кодекса за етично поведение на банката (т.4.1.1), Правилника за вътрешния трудов ред (т.3.4.8), както и в съответствие с Политиката относно информиране на клиентите за процедурите за подаване на жалби и оказване на необходимото съдействие (т.3.2).
Предвид посоченото, съставът на Софийски градски съд е прие, че по делото не се установявало наличието на твърдяното от [фирма] [населено място] дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4, пр. 1 от КТ, за което на М. П. Б. е било наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ със заповед № 0201/0324 от 11.07.2014 година на Изпълнителните директори на [фирма] [населено място]. С оглед на това така предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бил основателен, а като зависещи от него основателни били и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, до размера от 15 486.60 лева.
С оглед на тези изводи на състава на Софийски градски съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставил процесуално правния въпрос за това задължен ли е въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостната преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор и материално правния въпрос за това налице ли са по-високи изисквания за лоялност към работодателя и за проява на отговорно поведение към неговите интереси по отношение на банковите служители, които са назначени и заемат ръководна длъжност. Изложени са съображения за това, че тези правни въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с задължителната практика на ВКС, поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК хипотеза за допускате на обжалваното решение до касационен контрол. Това твърдение се обосновава за първия въпрос с представянето на решение № 220/29.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2314/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 354/30.10.2015 година, постановено по гр. д. № 1398/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с представените решение № 86/25.05.2011 година, постановено по гр. д. № 1754/2009 година, решение № 163/13.06.2012 година, постановено по гр. д. № 564/2011 година и решение № 94/30.05.2013 година, постановено по гр. д. № 646/2012 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Така поставените в изложението от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т 1 от ГПК правни въпроси са съществени, но не обосновават допускането на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Видно от посоченото по-горе въззивният съд е разгледал всички възражения и доводи на страните по съществото на спора и е отговорил на същите в мотивите на решението си. Направените от състава на Софийски градски съд почиват на обоснована преценка на събраните по делото доказателства, като видно от мотивите на въззивния съд не е обсъждан представения по делото от М. П. Б. с исковата й молба препис от изготвената от нея жалба. Този пропуска обаче не е основание за допускането на касационното обжалване, доколкото съставът на Софийския апелативен съд е направил изводи за съдържанието на този документ от показанията на разпитания по делото свидетел. Освен това въззивният съд е приел, че по делото не е установено, че с действията си М. П. Б. е целяла извличане на облага за себе си или за трето лице, което е задължителен елемент от дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. Същото е наложено за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 от КТ, а именно злоупотреба с доверието на работодателя. За да е налице това нарушение с действията си работникът или служителят да е целял неправомерно извличане на облага за себе си или за трето лице, или увреждане на работодателя. При това е без значение дали действията са извършени умишлено или са следствие на неполагане на дължимата се грижа от работника или служителя. Освен това е без значение дали действията са били резултатни или не, а също така и това дали са били извършени целенасочено за увреждане на работодателя или не. За да е налице злоупотреба с право е достатъчно обективно да са настъпили неблагоприятни последици за работодателя вследствие на виновното злепоставяне на неговото доверие от страна на работника или служителя. Затова при положение, че не е доказано, че с действията си М. П. Б. е целяла неправомерно извличане на облага за себе си или за трето лице, или пък да увреди работодателя, нито пък това, че от действията и са настъпили неблагоприятни последици за [фирма] [населено място], съставянето на документа само по себе си не представлява дисциплинарно нарушение Същевременно обаче [фирма] [населено място] не е обосновало твърдения, че въззивният съд не е обсъждал събрани по делото доказателства с оглед на онази част от състава на дисциплинарното нарушение, която е приета за недоказана, нито че е тълкувал превратно някои от тях. При липса на такива доводи допускате на касационен контрол на обжалваното решение по така поставения от [фирма] [населено място] процесуално правен въпрос не следва да бъде допускано, тъй като въпросът не обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд. Предвид изводите на въззивния съд за липсата на посочената по-горе част от състава на дисциплинарното нарушение поставеният от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правен въпрос също не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Още повече, че същият е относим към установените в чл. 189, ал. 1 от КТ критерии за определяне на дисциплинарното наказание, а не към извършването на дисциплинарното нарушение. Затова той може да бъде разглеждан, в случай че е установено извършването на дисциплинарното нарушение, което в случая не е налице.
При наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въпреки, че [фирма] [населено място] е поискало допускането на въззивното решение до касационен контрол и на това основание в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е обосновало защо това ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От една страна не са изложени обстоятелства, от които да следва, че установената съдебна практика е неправилна, поради което се нуждае от изоставяне или изменение, нито пък, че се налага осъвременяването й с оглед на настъпили изменения в обществените отношения, а от друга сама по себе си конкретиката на спора и особеностите на отношенията между страните не могат да обосноват съществуването на хипотезата за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2982/13.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по гр. д. № 7444/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], касационна жалба с вх. № 81 794/15.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на М. П. Б. сумата от 1200.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2982/13.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ „в“ състав, постановено по гр. д. № 7444/2015 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], район „С.“, [улица] да заплати на М. П. Б. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 1200.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.