– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
гр. София 29.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.10.2018 (десети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1990 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 21 649/14.02.2018 година, подадена от Н. С. О., срещу решение № 8292/07.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 8429/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № І-37-210/06.02.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 37-ми състав, постановено по гр. д. № 32 424/2012 година година, с което Н. С. О. е осъдена за заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в [населено място], [улица], сумата от 10 510.23 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени на етажната собственост в периода от 05.02.2008 година до 11.11.2011 година, от незаконосъобразно извършени разходи от О. като управител на етажната собственост и титуляр на банковата й сметка и сумата от 1947.08 лева, представляваща събрани от нея в периода от 25.06.2010 година до 27.07.2011 година и непредадени на етажната собственост вноски от собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в собствеността за общите й нужди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2012 година до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният от Н. С. О. срещу собствениците на обекти в етажната собственост иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ за заплащане на сумата от 1750.00 лева, представляващи нейни лични средства внесени на 28.05.2011 година и на 11.11.2011 година, внесени по банковата сметка на етажната собственост, за заплащането на задължения на последната.
В подадената от Н. С. О. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу нея от Етажна собственост- [улица],[населено място] искове с да бъдат отхвърлени, а предявеният от нея иск да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК О. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд както по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Етажна собственост- [улица], [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 64 400/10.05.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 8292/07.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 8429/2015 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбите са оспорени като неоснователни като е поискано да бъдат оставени без уважения, а решението да бъде потвърдено.
Н. С. О. е била уведомена за обжалваното решение на 11.01.2018 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 21 649/14.02.2018 година, като е подадена по пощата на 12.02.2018 година, а 11.02.2018 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева. Споровете по тези искове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство. Постановените по тези искове въззивни решения, както е предвидено в разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, влизат в сила от момента на постановяването и обявяването им по надлежния ред и от този момент пораждат предвидените в чл. 297-чл. 298 от ГПК правни последици. Затова разрешения с тях спор не може да бъде пререшаван без наличието на предвидените в закона предпоставки за това, включително и по реда на касационното обжалване на въззивното решение. Подадените срещу такива решения касационни жалби са недопустими и не подлежат на разглеждане, като съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъдат върнати по подалите ги страни.
С оглед на горното подадената от Н. С. О. касационна жалба е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която О. е осъдена за заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в [населено място], [улица], сумата от 1947.08 лева, представляваща събрани от нея в периода от 25.06.2010 година до 27.07.2011 година и непредадени на етажната собственост вноски от собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в собствеността за общите й нужди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2012 година до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният от Н. С. О. срещу собствениците на обекти в етажната собственост иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ за заплащане на сумата от 1750.00 лева, представляващи нейни лични средства внесени на 28.05.2011 година и на 11.11.2011 година, внесени по банковата сметка на етажната собственост, за заплащането на задължения на последната, доколкото посочените в решението суми представляват точната цена на тези два иска. Поради това в тази си част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част, а образуваното въз основа на нея касационно производство трябва да бъде прекратено.
В останалата част касационната жалба е допустима и подлежи на разглеждане. По отношение на нея съставът на Софийски градски съд се е възползвал от разпоредбата на чл. 272 от ГПК, като е препратил към подробните мотиви на първоинстанционното решение. Освен това е посочил, че не се спорело, а било видно и от събраните по делото доказателства, че през периода от 05.02.2008 година до 11.1.2011 година О. се била разпореждала със средствата на ЕС, като за част от периода от 05.02.2008 година до 13.11.2009 година била управител на ЕС, а за останалата част от периода от 13.11.2009 година до 11.11.2011 година била с прекратени правомощия на председател на ЕС. Спорният въпрос бил дали тези разпореждания са били правомерни и в интерес на ЕС или същите са били противоправни и увреждащи интересите на ЕС, с което Н. С. О. била причинила имуществена вреда на ЕС изразяваща се в намаляване патримониума на същата. С оглед действащите през периода нормативни актове регулиращи управлението на ЕС-ПУРНЕС (отм.) и ЗУЕС, подробно разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд в частта на правомощията на органите на ЕС относно начина на разходване на средствата на ЕС в зависимост от вида на разходите (необходими и неотложни, планирани разходи за ремонт, полезни разходи свързани с увеличаване стойността на сградата и други), първоинстанционният съд бил стигнал до обоснования извод, че извън текущите разходите за поддържане на общите части-електричество, вода, отопление, включително за асансьор (ако има такъв), както и такива свързани с неотложен ремонт на общите части или разходи които не търпят отлагане, за всички останали разходи които трябва да се извършат в ЕС, било необходимо предварително решение на общото събрание на собствениците. В този смисъл в доказателствената тежест на Н. С. О. било да установи по делото при условията на пълно и главно доказване с надлежни доказателства, противопоставими на етажната собственост, начина на изразходване на сумите, с които се била разпоредила от сметката на ЕС (за което не се спорело по делото), съответно в нейна тежест било да установи, че е похарчила сумите на ЕС за извършване на необходими или полезни разноски за общите части на сградата, както и че това е извършено в изпълнение на решение на ОС на ЕС или без предварително взето решение на ОС, но в случай на неотложна нужда. В противен случай, разпореждането й със средствата от сметката на ЕС било противоправно и във вреда на етажните собственици, изразяваща се в намаляване на имуществото на етажната собственост. Обстоятелството дали тези средства са отишли в полза на ЕС, след като не е взето решение и не е било належащо тяхното извършване, било ирелевантно относно задължението за обезвреда. Интересът не бил обективна категория, а бил свързан с дискреционните правомощия на органа на ЕС за начина на изразходване на събраните от нейните членове суми. Затова след като липсвало решение на ЕС относно начина на изразходване на тези средства не можело да се преценява тяхната целесъобразност от гледище на това дали те са отишли в полза на ЕС във връзка с подобряване състоянието на общите части, доколкото преценката за това била на ОС на ЕС, а не на лицето, което се било разпоредило с тях, дори това да е било извършено в качеството му на управител на ЕС. В случая, с оглед събраните по делото доказателства, освен сумата в общ размер от 833.14 лева, представляваща извършени от Н. С. О. плащания във връзка с текущата поддръжка на общите части-електроенергия, вода, асансьор, за останалите изразходвани от нея средства от сметката на ЕС, не се установявало тя да се е разпоредила правомерно, доколкото липсвало надлежно взето решение на общото събрание за тяхното извършване, не се касаело за необходими и неотложни разноски свързани с управлението и поддържането на общите части на ЕС, а за някои дори не се установявало да са извършени в общия интерес на ЕС. С оглед на това изводите на първоинстанционният съд, че разпореждайки се с тези суми, О. действала в нарушение на посочените правила за управление на ЕС съгласно ПУРНЕС (отм.) и ЗУЕС и с тези си действия била причинила вреда на собствениците в размера на изразходваните неправомерно суми от общата банкова сметка, напълно се споделяли от въззивната инстанция. Изцяло неотносимо било възражението на Н. С. О., че избрания през 2009 година нов управител на ЕС не бил изпълнявал задълженията си и не бил полагал грижи за управлението и поддържането на ЕС, поради което не било ясно за какво са изразходвани събраните от новия управител средства, тъй като предмет на настоящото дело били неправомерно изразходвани средства от самата О., а не събираните и изразходвани средства от новия управител. Липсата на яснота кой бил редовно избран за управител не оправдавала незаконосъобразните действия на ответницата. Съставът на Софийския районен съд изключително задълбочено бил обсъдил всички доказателства в тази връзка (протоколи на ОС на СЕС) и бил достигнал до правилния извод от кога до кога О. е била управител на ЕС през процесния период, а именно: за периода от 05.02.2008 година до 13.11.2009 година, като за останалата част от периода-от 13.11.2009 година до 11.11.2011 година тя била с прекратени правомощия, но дори и в периода, в който била управител, извършените от нея действия извън обикновеното управление, за да са законосъобразни следвало да са предприети след изричното й овластяването за това от общото събрание на ЕС. В случая обаче, видно от събраните доказателства дори и в този период, за една част от изразходваните от Н. С. О. суми въобще липсвали необходимите разходни документи, а за друга не било налице изискуемото се съгласие на членовете на етажната собственост, или не било установено разходването на средствата да е станало в полза на ЕС, включително и в изпълнение на валидно поети от същата задължения към трети лица. Съставът на Софийски градски съд напълно споделял изводите на Софийския районен съд в тази насока, който подробно, мотивирано и в пълнота за всеки конкретен разход се бил обосновал защо го приема за основателен и правомерно извършен, съответно приема за недоказан и неоправдан. Първоинстанционният съд бил посочил изрично кои разходи считал за необходими за поддържането на сградата, за планирани разходи за ремонти, полезни разходи, разходи за неотложен и необходим ремонт, разходи по обикновено управление, както и разходи, които следвало да са одобрени от съвместно ОС на ЕС на всички входове на сградата, като въззивният състав споделял и направения въз основа този анализ извод, че дори някои от разходите да можело да се определят като такива в общия интерес на ЕС, то за тях отново следвало да има надлежно решение на ОС, тъй като само то било компетентно да се разпорежда с общите средства на ЕС. Именно това положение предопределяло и ограничената компетентност на управителя на ЕС, който имал само ограничена представителна власт по отношение на собствениците на ЕС и основната му дейност била свързана с това да изпълнява взетите решения на ОС, а не да взема самостоятелни решения, особено такива, свързани с
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. С. О. е посочила, че били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване, като е изложила твърдения, че въззивната инстанция се е произнесла по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. На първо място Софийски градски съд бил изследвал въпроса дали извършените от О. разноски са в полза на ЕС и след решение на ОС на ЕС. Твърде лаконично съдът единствено бил приел и посочил, че не е имало решение на ОС, нито се касае до необходими и неотложни разноски, свързани с управлението на ЕС, но в същото време нямало никакви мотиви, кои конкретно разноски разглеждал и приемал, че не са необходими и неотложни по смисъла на ДРЗУЕС. Липсата на такова изложение водела до невъзможност да се прецени дали О. за направените от нея разходи не е имала възможност да ги направи в условията и възможността, визирана в чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, т. е. не можело да се прецени дали е нарушен закона и дали е била направена преценка на възможността , визирана в посочената правна норма. Това било от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като можело да доведе до отхвърляне на предявените срещу касаторката искове или до уважаването им само в определена част и размер, различни от тези посочени в обжалваното решение.
Освен това е посочено, че обсъждането или по-скоро липсата на обсъждане на всички приети по делото доказателства и направени оспорвания рефлектирала върху неспазването на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като съдебното решение следвало да се позовава на приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, възражение за което било направено и пред въззивната инстанция, но не било обсъждано. Спазването на процесуалните норми било от съществено значение за обосноваване на правилното решаване на отнесения пред съда спор, затова нарушаването им било основание за отмяна на решението.
Така изложените по-горе твърдения по съществото си представляват такива за допуснати от състава на Софийски градски съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които могат да послужат като основание за касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Същите обаче не могат, както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, да обосноват правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК който да послужи като общо основание за допускането на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав не разполага с възможността сам служебно, въз основа на горепосочените твърдения на Н. С. О. да формулира правен въпрос, който да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същите са разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Касационният съд разполага с правомощието само да уточни и да конкретизира вече формулирания въпрос, но не и да го формулира служебно. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание обжалваното решение да не бъде допускано до касационно обжалване, но в конкретния случай следва да се има предвид и това, че О. не е обосновала и твърдяната от нея допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обжалването. Същата не е изложила съображения защо произнасянето на касационния съд по твърденията й в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което не може да бъде направен извод за съществуването или не на тази допълнителна предпоставка. Само посочването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК или цитирането на текста му не е достатъчно да бъде прието, че е налице предвидената допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 295/12.03.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 8429/2015 година по подадената срещу него от Н. С. О., касационна жалба с вх. № 499/12.03.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Н. С. О. ще трябва да бъде осъден да заплати на Етажна собственост- [улица], [населено място] сумата от 1000.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. С. О. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], касационна жалба с вх. № 21 649/14.02.2018 година в частта й, с която въззивното решение № 8292/07.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 8429/2015 година се обжалва в частта му, с която Н. С. О. е осъдена за заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в [населено място], [улица], сумата от 1947.08 лева, представляваща събрани от нея в периода от 25.06.2010 година до 27.07.2011 година и непредадени на етажната собственост вноски от собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в собствеността за общите й нужди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2012 година до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният от Н. С. О. срещу собствениците на обекти в етажната собственост иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗ за заплащане на сумата от 1750.00 лева, представляващи нейни лични средства внесени на 28.05.2011 година и на 11.11.2011 година, внесени по банковата сметка на етажната собственост, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1990/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8292/07.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 8429/2015 година в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. С. О. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], да заплати на собствениците на обекти в Етажна собственост- [улица], [населено място], район „Л.”, [улица], сумата от 1000.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.