О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр.София, 18.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3530/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 162 от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 138/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 3704/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против частен съдебен изпълнител В. Г. Й. иск, квалифициран по чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 6 600 лв обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в неправилно събрана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че ответникът не е оборил презумпцията по чл.45 пр.2 ЗЗД, а окръжният съд във Враца, въпреки това, създал практика, стимулираща незачитане на законови разпоредби. Излага и твърдения за неправилна квалификация на спорното право по чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД, вместо по чл.59 ЗЗД. Счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна, частен съдебен изпълнител В. Й., оспорва жалбата като заявява, че няма формулирани правни въпроси, които да дават основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Следва да бъдат споделени възраженията на ответната страна, че касаторът не е повдигнал въпроси във връзка с правните разрешения на въззивния съд, които да бъдат преценени от гледна точка на значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че ответникът не е оборил презумпцията по чл.45 пр.2 ЗЗД, а съдът създал практика, стимулираща незачитане на законови разпоредби, съставляват доводи за погрешно установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Тези твърдения не съставляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не съставлява такъв въпрос и доводът за неправилна квалификация на спорното право. И този довод касае правилното приложение на материалния закон, което не може да се проверява в производството по допускане на обжалването. Освен това пред въззивния съд (както в жалбата си, така и в хода на въззивното производство) касаторът не е излагал твърдения за неправилна квалификация, така че дори да бе формулиран относим въпрос във връзка с нея, той не би обусловил въззивното решение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/ 2009 г., ако не се касае за недопустимост или нищожност на обжалваното решение, касационната инстанция няма право служебно да повдига въпрос, по който да допусне обжалването. Това може да бъде сторено само по формулиран от жалбоподателя въпрос, а ако такъв не е изложен, това е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол. В случая жалбоподателят е изложил доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, но не и правен въпрос, който да има значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 162 от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 138/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: