ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 25
София, 10. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5378 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1007/20.05.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 296/2013, с което е отменено частично решение № 7503/14.11.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 14751/2011, като са уважени предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение до размера на сумата 10.000 лева, за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение до размера на сумата 21.250,67 лева по чл. 2, ал. 1, 2 ЗОДВ и за законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., представлявана от прокурора А. И., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и за правното значение на произхода на средствата за внасяне на парична гаранция, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. С. Н., представляван от адв. К. С. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и решението е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 08.09.2000 до 14.02.2007 г. срещу ищеца са повдигнати и поддържани 53 обвинения в престъпления по чл. 282, ал. 3 НК, 15 обвинения по чл. 282, ал. 2, предл. 2 НК и едно обвинение по чл. 315, ал. 1 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 25.000 лева. В резултат на това в продължение на повече от 6 години (значително над разумния срок) ищецът е изпитвал стрес и притеснение от упражнената наказателна репресия и от това, че е обвинен в тежки умишлени престъпления, което се е отразило на семейните му отношения и на отношенията му другите хора, които са започнали да странят от него. В този период той е имал и здравословни проблеми, които са се усложнили в резултат на негативните изживявания във връзка с провежданото наказателно преследване. Имуществото на ищеца е увредено и от наложената мярка парична гаранция, по време на наказателното преследване той и бил лишен неоснователно от сумата 25.000 лева, която е бил принуден да внесе, за да избегне по-големи вреди за себе си. Законовото обезщетение за неоснователно задържана парична сума е законната лихва за съответния период.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените материалноправни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, а обезщетението за неоснователно задържана парична сума се измерва със законната лихва за съответния период от време, без правно значение е откъде пострадалият е намерил средства за внасяне на гаранцията и кой е внесъл необходимата сума, вредата от неоснователното предоставяне на гаранцията винаги настъпва в неговото имущество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1007/20.05.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 296/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.