2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 270
гр. София 04.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
търговско дело N 60235/ 2016 г. , образувано в гражданска колегия на основание заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. за р. на ч. ресурси [населено място] е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд , търговско отделение, единадесети състав № 811 от 21.04.2016г. по гр.д.№ 843/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – не е формулиран правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Кюстендилския окръжен съд №367 от 13.11.2015 г. по търговско дело дело № 513/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от Ц. за р. на ч. р. [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.З във вр. с чл. 88, ал.1 от ЗЗД за сумата 70 093.41 лв., съставляваща левовата равностойност на 35 838.19 евро, представляваща изплатена финансова помощ по проект BG/.././..-…… – „Ин. за р. и и. – г. за е. б.“ по програма „Л. да В.”, като подлежаща на връщане престация по развален договор, ведно със законната лихва върху търсената сума.
Апелативният съд е приел, че искът с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД е погасен по давност, защото е предявен след изтичането на петгодишния срок по чл. чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Съображенията на съда за този извод са, че съгласно договора за отпускане на финансова помощ BG/.././..-…… от 01.06.2004 г. , най-късната дата за изпълнение на договорното задължение на изпълнителя [фирма] е 30.08.2005 г. , до когато е следвало да бъде представен окончателния доклад за направените разходи. Според апелативния съд от представените по делото писмени доказателства – заповед №2/24.03.2005 г. за командироване; разходни касови ордери за валута за изплатени без посочено основание суми; копия от задгранични паспорти и удостоверение от регистър Булстат, е изключен извод за изпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя. За възложителя по договора към този момент е съществувала възможност да упражни потестативното си право да развали договора, същият е и начало на петгодишния давностен срок по чл.87, ал.5 от ЗЗД, който е изтекъл към датата на предявяване на иска. Съдът е изложил и съображения, че основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове са изчерпателно изброени в чл.115 от ЗЗД, между които не попада настоящата хипотеза. Неприложима е и аналогия с нормата на чл.114, ал.3 от ЗЗД, уреждаща погасителната давност при непозволено увреждане, защото страните по облигацията са известни от самото начало на правоотношението.
При тези мотиви на въззивния съд въпросите, които касаторът поставя в изложението за допускане на касационното обжалване: 1. От кой момент започва да тече давностният срок по чл. 87 ал.5 ЗЗД при условие, че възложителят по договора не получава пряко изпълнение, а формира извод за изпълнение на договорните задължения на изпълнителя въз основа на представени от него документи – от момента на получаването им или от момента, в който възложителят е установил, че представените документи не отразяват реално изпълнение, а именно от получаване на уведомление, че се внася обвинителен акт в съда и 2. При сключен договор за финансова помощ за реализиране на проект в полза на трети лица при условие, че възложителят по договора не получава пряко изпълнение, а формира извод за изпълнение на договорните задължения на изпълнителя на база на представени доклади и отчетни документи , съществува ли възможност за възложителя да упражни потестативното си право за разваляне към момента на получаване на неистинските документи, които от външна страна изглеждат автентични и верни и формално доказват изпълнение, не са обуславящи за делото, защото съдът е приел, че възможността възложителят да установи неизпълнение на договора е била налице към момента на представяне на документите от изпълнителя, които не са съдържали необходимите данни за основанието на извършените плащания. Отделно от това съдът е изложил и други решаващи съображения за липсата на възможност давността да не тече извън хипотезите на чл. 115 ЗЗД, които законът изброява изчерпателно. Поставените въпроси не са обуславящи и поради факта, че се основават на част от събраните по делото доказателства при данни по делото, че на 05.12.2008г., повече от пет години преди подаването на исковата молба, в която е направено изявление за разваляне на договора, Ц. за р. на ч. р. е сезирал Върховната касационна прокуратура за констатирани несъответствия и съмнения за документна измама от изпълнителя и представяне на невярна информация с цел неправомерно усвояване на средствата, установена при изискани данни от ГД „Г. п.”, следователно към този момент е имал възможност да упражни и правото на разваляне на договора.
С оглед на изложеното поради отсъствие на общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.07.2016г., представен с отговора на касационната жалба, няма данни да са платени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд , търговско отделение, единадесети състав № 811 от 21.04.2016г. по гр.д.№ 843/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: