Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 09.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.02. и 26.03.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3474 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от 03.07.2019 г. на Р. Д. С., Н. Д. А., Р. Х. Х., З. Х. А., Д. А. Д. и П. Г. Т. срещу решение № 625 от 21.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2392 от 2018 г. на Варненски окръжен съд, V съдебен състав, с което е отменено решение № 3661 от 08.08.2018 г. по гр.д.№ 6213 от 2017 г. на Варненски районен съд, 17 състав, и вместо него е постановено друго, с което
1) са отхвърлени предявените от жалбоподателите Р. Д. С., Н. Д. А., Р. Х. Х., З. Х. А., Д. А. Д. и П. Г. Т. отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. не са собственици на реална част с площ 763 кв.м., индивидуализирана в решението, от поземлен имот, находящ се в [населено място], целият с площ 969 кв.м., с идентификатор №…., стар номер ….;
2) са отхвърлени предявените от жалбоподателя П. Г. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. не са собственици на реална част с площ 206 кв.м., индивидуализирана в решението, от поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ 969 кв.м., с идентификатор №…., стар номер ….;
3) са уважени насрещните положителни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК на Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. срещу Р. Д. С., Н. Д. А., Р. Х. Х., З. Х. А. и Д. А. Д., за признаване за установено че Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. са собственици на реална част с площ от 763 кв.м от поземления имот с идентификатор №…., индивидуализирана в решението, попадаща във възстановения от ПК- Варна на ищците в качеството им на наследници на М. И. Я. стар имот № …. по КП от 1956 г., придобити на основание изтекла придобивна давност повече от 10 години, при квоти 2 /4 ид. части за Н. В. В. и по 1 /4 ид. част за всеки от двамата Н. К. Д. и К. К. К., текла за първата от тях от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г., а за вторите двама от тях от 01.01.2000 г. до 01.01.2010 г. за всяка една от реалните части от поземления имот.
4) са уважени насрещните положителни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК на Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. срещу П. Г. Т., че Н. В. В., Н. К. Д., К. К. К. са собственици на реална част с площ от 206 кв.м от поземления имот с идентификатор №…., индивидуализирана в решението, попадаща във възстановения от ПК- Варна на наследниците на Г. Д. стар имот № …. от КП от 1956 г, придобити на основание изтекла придобивна давност повече от 10 години, при квоти 2 /4 ид. части за Н. В. В. и по 1 /4 ид. част за всеки от двамата Н. К. Д. и К. К. К., текла за първата от тях от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г., а за вторите двама от тях от 01.01.2000 г. до 01.01.2010 г. за всяка една от реалните части от поземления имот.
След подаване на касационната жалба жалбоподателят Д. А. Д. е починал на 24.08.2019 г. и настоящият състав е конституирал като негови правоприемници наследниците му по закон Е. Г. Д. – преживяла съпруга, Р. Д. Ц. – дъщеря и Д. Д. Д. – син.
В писмен отговор от 09.08.2019 г. ответниците Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост на недвижими имоти, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявените отрицателни установителни искове и насрещни положителни установителни иск са допустими.
Реституционната процедура е приключила напълно и най-късно с решението от 06.06.1995 г. по гр. д. № 8612 /1994 г. на ВОС, тъй като двете решения, едното от които е обективирано в протокола от 1992 г. и решението от 1994 г. на ПК– Варна съдържат подробни данни за индивидуализацията на имота : площ, категория на имота, това, че се намира в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, местността и номера на имота по КП от 1956 г. и номерата на имотите, които обхваща по КП на ползвателите от 1987 г., както и границите на имота от четири страни, достатъчни да го отграничат от всеки друг имот от земната повърхност.
Съдебното решение от 06.06.1995 г., постановено на основание чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ за част от имота отново съдържа пълна индивидуализация на тази част до пълната площ на имота. Посочени са площ, местонахождение, номер по КП от 1956 г. и граници от четири страни. В решението се обсъжда скица, която не е представена по делото, но дори и да липсва, това не се отразява на действителността на решението на ПК, тъй като приложението на скица не е част от фактическия състав на реституционната процедура.
Решенията на ПК, са изготвени преди изменението на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 /1999 г., поради което не е необходимо възстановяването да бъде извършено със заповед на кмета на общината съгласно § 4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 /1999 г. по правило имат конститутивно действие и вещноправен ефект. Когато имотът в решението обаче не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е имотът, решението няма конститутивно действие, а процедурата следва да приключи с влизане в сила на плана по § 4к в редакцията ДВ, бр. 98 от 1997 г., респективно влизане в сила на заповедта на кмета по § 4к, ДВ, бр. 68 от 1999г. и следващите. Настоящия случай не е такъв, доколкото имотът е достатъчно индивидуализиран.
Въз основа на анализ на събраните доказателства, въззивният съд е приел, че наведеното от ответниците придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност за посочени периоди от време е основателно, тъй като ответниците са живели, владели, ползвали и застроили имота още през 1980 г. – 1983 г., поради което насрещните положителни установителни искове следва да бъдат уважени, а отрицателните установителни искове отхвърлени.
Жалбоподателите, чиито отрицателни установителни искове са отхвърлени и срещу които са уважени насрещни установителни искове, извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК:
В кой момент се счита, че реституционната процедура е приключила напълно при актове на поземлената комисия, постановени в редакцията на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ преди изменението й с ДВ бр. 68 от 1999 г. (тя е приета с ДВ, бр.98 от 1997 г.) за възстановяване на правата на собствениците върху земеделските земи, които са били предоставени на гражданите за ползване на основание на актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
От кой момент започва да тече придобивна давност за трети лица при актове на поземлената комисия, постановени в редакцията на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ преди изменението й с ДВ бр. 68 от 1999 г. за възстановяване на правата на собствениците върху земеделските земи, които са били предоставени на гражданите за ползване на основание на актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
Жалбоподателите твърдят, че тези въпроси са разрешени в противоречие с решение № 318 /06.07.2010 г. по гр.д. № 436 /2009 г., на ВКС, II г.о., решение № 366 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 100 /2011 г., на ВКС, II г.о., решение № 961 /18.12.2009 г. по гр.д. № 1874 /2008 г., на ВКС, IV г.о., решение № 380 /23.09.2013 г. по гр.д. № 434 /2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 288 /18.03.2014 г. по гр. д. № 2058 /2013 г., ВКС, I г.о., решение № 292 /30.07.2010 г. по гр.д. № 896 /2009 г., ВКС, ІІ г.о., без да уточняват кое решение до кой въпрос се отнася.
Въпросите не са обуславящи, защото видно от изложеното за мотивите му въззивният съд е приел, че реституционната процедура е била приключила напълно и най-късно с решението от 06.06.1995 г. по гр. д. № 8612 /1994 г. на ВОС, тъй като решенията на ПК–Варна съдържат подробни данни за индивидуализацията на имота, достатъчни да го отграничат от всеки друг имот. Въззивният съд е приел, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 /1999 г. по правило имат конститутивно действие и вещноправен ефект и че в случая е така, тъй като имотът е достатъчно индивидуализиран.
Въззивният съд не е приел, че реституцията е приключила при действието на редакцията на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ преди изменението й с ДВ бр. 68 от 1999 г., а е приел, че реституцията е приключила преди приемането на т.3 на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ (с ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г.)
Доколкото вторият въпрос може да бъде уточнен извън очертаното от жалбоподателите ограничение във времето (на момента на възстановяване на собствеността – при действието на чл.14,ал.1,т.3 ГПК, т.е. след приемането на разпоредбата, каквото не е прието по делото), той е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика по приложението на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ (ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г.), тъй като въззивният съд е приел, че макар и ищците по насрещните искове да са владели от по-рано, то значение за придобиването на имотите по давност има само това владение, което е упражнявано след възстановяването на собствеността и след 22.11.1997 г. (датата на влизането в сила на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ).
Към това може да се добави и че няма противоречие между разрешенията на въззивния съд и посочените решения на ВКС:
В решение № 318 /06.07.2010 г. по гр.д. № 436 /2009 г., на ВКС, II г.о., е прието, че процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, попадащи в § 4 от ЗСПЗЗ се извършва при различен фактически състав, тъй като от момента на приемането на закона той е претърпял многобройни изменения, в това число и за необходимите реквизити на решенията на ПК, с оглед индивидуализацията на възстановената собственост. Въззивният съд не е допуснал противоречие, а съответствие с приетото, тъй като е приложил редакциите на разпоредбите, действащи към момента на постановяване на решенията на ПК.
Останалите сочени решения на ВКС: решение № 366 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 100 /2011 г., на ВКС, II г.о., решение № 961 /18.12.2009 г. по гр.д. № 1874 /2008 г., на ВКС, IV г.о., решение № 380 /23.09.2013 г. по гр.д. № 434 /2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 288 /18.03.2014 г. по гр. д. № 2058 /2013 г., ВКС, I г.о. и решение № 292 /30.07.2010 г. по гр.д. № 896 /2009 г., ВКС, ІІ г.о. също са неотносими към конкретния спор, тъй като разглеждат случаи на възстановяване на собствеността върху земеделски земи при други правила – след приемането на разпоредбите на чл.14,ал.1,т.3, § 4з,ал.2 и § 4к от ЗСПЗЗ и чл.28,ал.9 ППЗСПЗЗ, а в разглеждания по делото случай възстановяването е завършено преди приемането на тези разпоредби.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на насрещните страни за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 2500 лева е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 625 от 21.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2392 от 2018 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда Р. Д. С., Н. Д. А., Р. Х. Х., З. Х. А., П. Г. Т., Е. Г. Д., Р. Д. Ц. и Д. Д. Д. да заплатят на Н. В. В., Н. К. Д. и К. К. К. сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.