Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
2306_16_opr_288_109юя_49zzd
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 20.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2306 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Държавно горско стопанство-Т.“ – Териториално поделение на „Североизточно държавно предприятие“ ДП Шумен, срещу въззивно решение № 12 от 18.02.201 г. по възз. гр. д. № 273 /2015 г., на Търговищкия окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 595 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 279 /2015 г. на Търговищкия районен съд, и вместо това е постановено друго, с което са уважени искове на К. П. К. срещу ТП „Държавно горско стопанство-Т.“ 1) с правно основание чл.109 ЗС – ответникът е осъден да преустанови действията по навлизане в имот с площ 10.002 декара, представляващ гора в земеделски земи в местността „О. Б.“, с № 000005 по плана на [населено място], чрез недопускане преминаване по прокаран път по цялата му дължина от 210 метра в севериоизточната част на този имот и 2) с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 85.80 лева.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на К. П. К. срещу втория ответник – „Североизточно държавно предприятие“ ДП Шумен.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна К. П. К. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Иска присъждане на разноски за водене на делото.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск по чл.109 ЗС, който е за защита на право на собственост, за който след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване, а искът за обезщетение от непозволено увреждане е обусловен от негаторния иск.
Въззивният съд е приел следното:
По делото е безспорно посегателството върху имота, който е собствен на ищеца – прокарване на път с ширина около 4 метра, което пречи на пълноценното му ползване. Имотът граничи от всички страни с общинска гора, в която е извършвана сечта. Спорно е дали изграждането е неоснователно и кой носи отговорност за това. Няма изработено проект за път, нито разрешение за разширение на съществуващ път в имота на ищеца.
Противоправните действия са извършени от ТП „Д.” Т., което е допуснало това да се случи със своите неправомерни действия, които се изразяват в това, че е определило за спечелил конкурс за добив на дървесина от общинска гора търговско дружество, което в условията на офертата си, която е изготвило въз основа на посочена Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии, е трябвало да посочи как ще извозва дървесината. ТП „Д.” Т. е сключило договор със спечелилия конкурса и е приело негов технологичен план. Така ТП „Д.” Т. е приело условията на спечелилия конкурса, въпреки, че те включват навлизането в чужда собственост. Това представлява неправомерно поведение, за което ТП „Д.” Т. следва да носи отговорност пред собственика на гората. Със заключение на съдебно-техническа експертиза е установено как е прокаран пътят – в североизточната част на имота на ищеца, по цялата дължина от 210 метра, с ширина от около 4 метра, проходим за товарни автомобили, по който е извозвана дървесината от извършената гола сеч в общинската гора. Установено е и какви дървета са изсечени при прокарването на пътя и тяхната стойност – 85.80 лева. Неправомерното поведение на ТП „Д.” Т. пречи на ползването на имота от ищеца, поради което искът с правно основание чл.109 ЗС е основателен. С оглед вида и характера на ограничението на ползването собствеността – прокаран път на ТП „Д.” Т., следва да се разпореди да прекрати действията по навлизане в имота на ищеца. При извод за противоправното и виновно причиняване на непозволено увреждане е основателен и искът по чл.49 ЗЗД – за осъждане на ответника ТП „Д.” Т. да заплати на ищеца обезщетение в установения от заключението размер.
Във връзка с довод за нарушаване на правилото на чл.144 от Закона за горите, което предвижда свободен достъп до горските територии при спазване указанията на собственика, жалбоподателят извежда материалноправните въпроси: 1) може ли при регламентиран от законодателя свободен достъп до горските територии, независимо от тяхната собственост, със съдебно решение по чл.109 ЗС да се ограничава преминаването по горски пътища, чрез които се осигурява достъпът до горски територии на други собственици и 2) може ли при регламентирани от законодателя правомощия, свързани с достъпа до горските територии, независимо от тяхната собственост, със съдебно решение по чл.109 ЗС да се задължава трето лице да контролира и администрира тази дейност.
Въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, че правен въпрос е такъв, който е включен в предмета на правния спор и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. а са за основателността на иска с правно основание чл.109 ЗС, т.е. за правилността на решението по съществото на спора.
Основателността на иска не подлежи на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, в което се разглежда наличието или липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Доколкото въпросите са правни, те не са обусловили изводите на съда. Видно от мотивите на въззивния съд, той е приел за противоправно действие не достъпът на ответника до горската територия, собственост на ищеца, и не разрешения от ответника достъп до горската територия, собственост на ищеца, а допускането от ответника на прокарването на път за тежкотоварни автомобили в собствения на ищеца имот и превозването по него на изсечена дървесина без съгласието на ищеца и без необходимите за това проект или разрешение за разширение на съществуващ път.
Няма противоречие и с посоченото решение № 266 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 365/2010 г. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е разгледана различна хипотеза и е даден отговор на различен правен въпрос: представлява ли наличие на водоснабдителна инсталация в имот, чужда собственост, действие по ограничаване правата на собственика да тги упражнява в пълен обем, като се има предвид, че правото на собственост е придобито след изграждане на тръбопровода. Прието е, че самото наличие на тръбопровод, независимо дали е изграден законно, не е основание да се приеме наличие на ограничение, Незаконността на изграждането има значение доколкото дава основание да се приеме, че ограничението е неоснователно или противоправно, но само когато е налице ограничаване на правата на собственика на вещта. Когато правото на собственост е придобито при вече изградена инсталация, От значение е наличие на обстоятелства, които да водят до извод за пречки да се осъществяват правата на собственика в пълен обем от самото наличие на вече изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане.
Няма сходство с разглежданата в обжалваното решение хипотеза, в която противоправните действия не са извършени преди придобиването на собствеността на имота и е прието, че пречат на упражняването на правото на ищеца.
Жалбоподателят твърди противоречие и с определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по искове за обезщетения по чл.49 и чл.86,ал.1 ЗЗД. Но съгласно приетото с т.2 и т.3 от ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК може да бъде осъществено при наличие на противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и влезли в сила решения на съдилищата. В изброените актове не се включват определенията, постановени в производства по чл.288 ГПК.
От изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство, жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски за трите инстанции. С оглед изхода от това производство – недопускане на касационно обжалване, искането и би било основателно само за тази инстанция, ако би било подкрепено от доказателства. За първите две инстанции на тази страна са присъдени разноски с въззивното решение и тя не е поискала изменението на решението в частта за разноските, нито го е обжалвала. Тази страна е представила списък за разноски – 300 лева за възнаграждение на адвокат, но не е представила доказателства за уговарянето и заплащането на тези разноски, поради което искането е неоснователно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 12 от 18.02.2016 г. по възз. гр. д. № 273/2015 г., на Търговищкия окръжен съд, г.о. по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство-Т.“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.